Литературен форум  

Брой 41 (482), 11.12. - 17.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

За много години!

 Иван Цанев

Иван ЦаневДърво на хълма

Да не забравям никога, че има
дърво на хълма -
някъде, далече,
където и да е - дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво - тъй стройна
плът на мисълта ми! -
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.

По случай 60-ия рожден ден на Иван Цанев четиридесет български поети му подариха по едно стихотворение в уникално томче, създадено по инициатива на Дьорд Сонди.

 

Екатерина Йосифова


Ноември

Каква огромна сила се надвесва!
Иван Цанев

Към тишината, Иване,
сме се запътили.
Ослушвам се - както някога -
за твойте стъпки.

За твоя стих-шепот, отронен
въпреки тебе.
За прошумяващи сухи спомени
непогребани:

Беше зелено, беше сияйно
дърво на хълма.
То брат на душата ми беше, Иване,
с него се съмваше.

Ту ни помилваше, ту ни замиташе
съдбата луда,
но все тъй светеше - брат на душите ни -
дървото-чудо.

То ще си свети - в пролет и есен,
лете и зиме.
В него закътан, в песен унесен
щурец ще има.



Георги Белев

Иванов избор

Нощта е тясна къща -
лакът в лакът,
джуджета,
гущери,
пернати черни
щъкат и проклинат.
Гласно. Гладно.

Къде се умълча, Иване?

Тук съм,
в якото юмруче -
спотайва ме
за ничието царство.

Аз пък моето си чакам -
ангелско перо
избрах за жезъл!

 

Рада Москова


За Иван Цанев

Тъмен силует с очи, които осветяват сянката под козирката на каскета му.
Един от най-светлите поети.
Понякога изпитвам нужда да си спомня, че там - “на хълма”, на края на пейзажа,
“има едно дърво”.
Използва езика като перо на японски рисувач - с вкус и изящност изписва тънко
природа над природата.
През лещите на очилата му се вижда цялата огромност на обикновеното. И тази
святост на смълчаването му.
Има смущаващата откровеност на дете. Не че разгласява душата си - дава език
на тайните - подслушва златната пчела на битието.
Хомо луденс. Играе си с думите - разпръсква бистрите им капки. От тази игра
извира искрящият поток на неговото слово.
Когато губя вяра в добрината на света (така де - “нас всички лудата съдба
ни стопанисва”), се сещам - това, което наричаме добро, започва пак и пак от великата доброта на няколко поети.



Кристин Димитрова

Книгата, II живот на гората


Между кориците шестваха стихотворения.
Някои от тях
се кривяха безсрамно зад гърбовете

на авторите си,
имитираха походките им
и се кикотеха.

Лошо е да се окажеш
по-едър от думите си.
А можеш да се случиш

малко кльощав на вид,
леко прегърбен,
с крака, навити на три осморки под стола

и цигара, която те изсмуква докрай,
но стиховете ти, по-високи,
да стърчат от горния край на книгата,

така че човек
да не може да я затвори.
Отбелязах си страницата с прошарен лист от
        топола

и се сетих за тебе, Иване.



Иван Теофилов


Към Иван-Цаневите археологически разкопки

  Изглежда, само днешното е вечно...

Един друг град, извикан от недрата
на този град и вече триумфиращ
с руинната си митология, в която
тънеят тайнства на изчерпани съдби...
Но как
да възкресиш безчислената суета
с изгнилите любов и плач, и милост
и армията й от дезертирали мечти?

Така че не изглежда, а единствен
е фактът на самото съществуване
с вихрушката на всичките превратности
и вечното учудване от този факт...

Ала по дяволите заключенията.

Животът е блестящ за който го усеща.

Не е ли предостатъчно, че можеш -
дъха и жестовете на душата си
превъплътил - да изговориш в стихове
сред празнодумството на тоя свят?



Владимир Попов

Милост

Научих се да бъда груб -
в живота, в мислите си още.
Сърцето, свито на юмрук,
от милост не потръпва нощем.

Научиха ме хора зли
(узнах, че има и такива).
И болката не ме боли.
И мъката не ме убива.

Друг страда вместо мен сега -
аз нагрубих го и отминах.
Онази, моята тъга
у друг намери си родина.

Така, без радост и без жал,
а всъщност без любов живея.
И все едно не съм живял -
с душа, отрекла се от нея.

Но зная - пред самата смърт
ще дойде като милост краят.
И Бог ще бъде тъй добър,
че изведнъж ще го позная.



Марин Бодаков

Бащата

Към “Паметна плоча” от Иван Цанев

Последни фотографии
в благодарната гора на семейството,
майката се умилява.
Майката се разстройва
от невидимите брадви, от размаха на смъртта.
Но още не говорим за това.
Успокояваме се с крехка обща работа, забавяме.



Георги Пашов

Фонът
 
Срещнах те в София, зимата,
не помня сняг или дъжд от небето ни пръскаше,
но на фона на ония години
от вода не зависеха връзките.

Сега, като стъпвам в мъглата нанякъде,
ти пък от другаде ще излезеш,
и ти е така черна шапката,
че на неин фон зъбите ти са бели.

Сякаш си година по-млад, та спориш
за всичко на живот и смърт.
Затова нека седнем на фона на щората,
пък и Свети Дух е с нас, и той надзърта.

Марин Колев

Българската литература

© 2001 Литературен форум