Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора

Всичко ново е добре забравено старо

 

Тази максима е особено актуална, отнесена до "скандалната" Бяла книга на НДСВ. Кое мислехме, че вече сме забравили?

Първо, анонимните доноси. Странно е, че в "новото време" се публикуват обвинения, без те да имат физически автор, за да могат засегнатите да потърсят правата си чрез съда, ако са оклеветени несправедливо от един или друг човек.

Второ - присъдите, обявени публично през главата на следствието и прокуратурата. Да внушиш на обществото, че гражданинът Х е престъпник, без съответните органи да са доказали това, само по себе си е престъпление. Казано по-просто, ако днес в кръчмата наречем комшията "крадец", той може да ни съди и съвършено правилно. Но по Татово време не можеше, в случай че наша милост е партиен секретар. Както и в днешно време, в случай, че сме обобщен образ, наречен "правителство".

Уж далеч в социализма оставихме и господството на кликата. Т.е. обявяването от един обществен кръг на друг такъв за "неблагонадежден", въз основа на непроверени, а понякога и подправени факти. На принципа "разправяй после, че нямаш сестра".

Смятахме, че на далечното тоталитарно минало принадлежи и идентифицирането на партията с държавата. Но как по друг начин може да бъде определена наглостта на днешните управляващи да назначат своя - еднопартийна - Бяла комисия да "разследва" имагинерни провинения на неназовани провинили се. Защо еднопартийна? Че това си е чиста проба стилът на Държавна сигурност.

И така, половин година чакаме управляващите да свършат изобщо нещо от това, което обещаха. Излиза, че в този период те основно са се занимавали със съчиняването на нещо, което не е нито документ, нито обвинителен акт, нито констативен протокол, нито книга, нито дори безотговорна журналистика. Дано поне послужи на Христо Калчев като материал за следващия му "вулгарен роман".

"Всеки може да пише белетристика", каза в изявление по повод Бялата книга бившият финансов министър Муравей Радев. Не, не сте прав г-н Радев. Освен перо и фантазия добрият белетрист - което доказва историята на литературата - задължително притежава морал. Иначе си остава обикновен драскач.

Българската литература

© 2001 Литературен форум