Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

В Германия рецензират Георги Димитров

 

"Герой, опортюнист, марионетка" - под това заглавие швейцарският всекидневник "Нойе Люцернер Цайтунг" рецензира дневниците на Георги Димитров, чийто немски превод се появи на книжния пазар още миналата година

 

Първи обвиняем в процеса за пожара в Райхстага на Хитлерова Германия през 1933 г., ръководител на Сталиновия Коминтерн през 1935-1943 г. и министър-председател от 1946 до 1949 г. на прокламираната от него Народна Република България - това са трите възлови момента, с които Георги Димитров влезе в историята. Първите два етапа от живота си Димитров документира в дневниците си, намерени в българските архиви и издадени на немски в два солидно коментирани и документирани тома.

 

Нацистите, по всяка вероятност сами инсценирали подпалването на Райхстага, обвиняват Димитров в подпалването му, за да имат повод за разправа над комунистите. На процеса Димитров се извисява като герой, който пред цял свят разобличава райхсминистъра Херман Гьоринг, призован като свидетел. След оправдателната присъда Кремъл дава на Димитров съветско гражданство, което позволява на Хитлер без да се бламира пред света да го експулсира за Москва. Посрещнат с всички почести в съветската столица, Димитров бързо се настанява в Кремъл до самия Сталин. Това обстоятелство не само променя съдържанието на дневника, но и неговото предназначение. Съвсем очевидно вече не става дума за бележки от всекидневието за идните поколения, а за нещо друго. Димитров иска с дневника си да се презастрахова, ако един ден изгуби благоволението на Сталин или бъде посочен като изкупителна жертва за грешки и неудачи. Като генерален секретар на Коминтерна, инсталиран на този пост от Сталин, Димитров се числи към първата гарнитура на Кремъл и играе определяща роля в съветската външна политика, по-точно в направляването на комунистическите партии по света. От тази своя позиция Димитров съвсем отблизо наблюдава кървавите манипулации и насилия на Сталин и параноидното му подозрение към всеки от васалите му. Послушно Димитров изисква директиви за всяка корекция в партийната политика или лично свежда за изпълнение концепциите на Сталин, стяга партийните функционери по света за следване на московската линия или изисква отговорност за всяко отклонение. Кой е другар и кой е враг - по този въпрос има думата Сталин. Дисциплинирано Димитров следва всички завои и обрати в политиката му, например по време на пакта Хитлер - Сталин, след това при германското нападение срещу Съветския съюз и при всички обрати по време на войната в Европа и в Далечния Изток. От дневника проличава, че Димитров всичко знае и всичко безропотно приема или прикрива: чистките, показните процеси, политическите убийства. Липсващи страници в дневника сигнализират освен това, че Димитров по-късно го е прочиствал от неудобни изявления и становища.

 

С всичко това Димитров остава в историята като опортюнист и властолюбива марионетка на Сталин. Същевременно обаче дневникът предлага изобилие от наблюдения за живота на номенклатурата. Подробно Димитров описва радостите и бедите, удоволствията и привилегиите на съветската върхушка, нощните гуляи на интимни вътрешни кръгове, записва си наздравиците на Сталин и часа на разотиване, никога преди полунощ и често към осем сутринта. С усмивка читателят ще регистрира честото споменаване на името Божие в наздравиците на атеиста Сталин. А Димитров върши това само в кореспонденцията си със старата си майка.

"Дойче Веле" 

Българската литература

© 2001 Литературен форум