Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Жак Дерида

Глобализация/Мондиализация: война или мир?1

 

Жак ДеридаВ тези свои размишления възнамерявам да засегна накратко съвкупност от теми, които биха могли виртуално да имат отношение към телуричните сили, разтърсващи земята на хората от 11 септември насам по един едновременно предвидим и непредвидим начин. Честта днес, която ми се оказва тук, придобива особена стойност за мен; аз съм признателен и развълнуван. Струва ми се обаче, че демонстрациите, развити в някои от моите есета от последните години и по-конкретно в "Другото оглавяване", "Призраци на Маркс" и "Политики на приятелството", днес изискват своеобразно преразглеждане - особено заради онова, което съдържат по въпросите за европейската история, края на Студената война и най-вече концепта за "престъпление".

Днес - това е критичният поврат след Втората световна война, надеждата за демократизация, хранена от редица така наречени източноевропейски страни, - но и безкрайната по своята същност демократизация в Западна Европа и навсякъде по света. Днес - това е най-вече онова, което наричаме "11 септември 2001". Оттогава изпитвам странно усещане: написаното в трите горецитирани есета ми изглежда на моменти като лош пророчески сън, чието най-страховито осъществяване и въплъщаване беше извършено от нашето геополитическо "настояще" на 11 септември и след това. Все пак блещука слаба искрица надежда. Дали ще трябва да платим за бъдещето си тази страшна цена?

Трусът от 11 септември с всичко предвидимо и непредвидимо в него извади на повърхността един продължителен текущ процес. Трудно ще го проумеем, ако не възстановим през него аналитичната история и памет на всички войни на отминалия век и най-вече на онези, последвали Втората световна война. Всички те бяха не просто "войни" в класическия смисъл на европейското право, но и "терористични" действия, както и "религиозни войни" вътре в рамките на "аврамичния" монотеизъм. Този процес се нуждае от неуморен анализ и ангажираност. Трябва следователно да се опитаме да мислим или да премислим самата идея за интернационалност.

Истинско предизвикателство е да се навлезе в огромните, страховити и неотложни задачи, назовани от трите концепта в заглавието на словото ми - "мондиализация"2, "война" и "мир". Все пак съществува консенсус между, от една страна, привържениците на естествената универсалност на правата на човека и, от друга страна, изповядващите идеята, че правата на човека и международното право като цяло, макар и вкоренени в конкретна история, езици и архиви, още пазят следи от своя европейски или гръко-римо-аврамичен произход (тоест, едновременно гръцки, римски, еврейски, християнски и ислямски).

И тъй, бих искал направо да формулирам една поредица от пропозиции, които предлагам на вашето внимание не толкова като тези или хипотези, колкото като своеобразни символ-верую. Те ще се очертаят през редица апории, противоречиви и привидно несъвместими предписания, а според мен това са единствените ситуации, в които, принуден да се подчиня на два привидно антиномични императива, аз трябва да взема свое отговорно решение. Това отговорно решение прекосява знанието, прескача през и над него, без никога да го пренебрегва или пропуска, но и без да може да се спре или да отдъхне в него. Затова съм склонен да говоря за "символ-верую".

Нека днес разгледаме френската дума "мондиализация". Смятам, че тази дума не трябва да бъде превеждана и свеждана към така наречените си еквиваленти на английски или немски език: globalisation или Globalisierung. Днес терминът "мондиализация" е станал място на най-симптоматичните употреби и злоупотреби на нашето време и особено на последното десетилетие; неговата прослава или демонизиране често прикриват интереси и стратегии, които трябва да се научим да откриваме.

От една страна, редица непознати досега и безспорни феномени обосновават този концепт. Обусловени най-вече от технонауката, те засягат, както е добре известно, ритъма и обхвата на транспорта и телекомуникациите в електронната ера, движението на хора и на стоки, начините на производство и социално-политическите модели на един все по-широко отварящ се пазар. Колкото до твърде относителното отваряне на границите, напредъка на законодателството и най-вече упражняването на международното право, те зависят не от технонаучни параметри, а от етнополитически решения и политико-икономически-военни стратегии. И тук идеалният или еуфоричен образ на мондиализацията като хомогенизиращо отваряне трябва да бъде сериозно оспорен - привидното хомогенизиране често крие стари и нови неравенства и хегемонии, които трябва да се научим да откриваме и атакуваме.

Колкото до езиково-културната хегемония (естествено, имам предвид англо-американския модел), тя се упражнява или налага все повече посредством всички технонаучни начини за обмен - световната мрежа, Интернет, академичните изследвания и пр. Но ако тази езиково-културна хегемония е, от една страна, интегрираща хомогенизация, положително условие и демократичен полюс на желаната мондиализация, то как, от друга страна, да се борим с нея, без да компрометираме по-нататъшното разширяване на обмена? Тук във всеки един миг трябва да се търси "сделка", която да бъде измисляна и преизмисляна без предварителни критерии и без осигурени норми. Тази "сделка" ще се обоснове като узакони със самото си измисляне своя универсализиращ принцип. Съзнавам, че формулирам една привидно противоречива и невъзможна задача - или поне е невъзможно тя да получи незабавен, едновременен, веднага кохерентен и идентичен на себе си отговор. Аз обаче настоявам, че само не-възможното се случва и че събитие настъпва там, където е настъпило изключение от възможното.

Нека онагледя своя анализ с концепта за свят (monde) и за мондиализация (mondialisation). Държа той да бъде разграничаван от концепта за globalisation или за Globalisierung, именно защото концептът за свят още препраща към някаква история. Той съхранява своя памет, която го отличава от паметта на глобуса, вселената, земята, дори космоса. Защото светът означава преди всичко, в една аврамична традиция, едно пространство-време, една насочена история на човешкото братство.

Бих искал да развия пропозициите си посредством четири взаимосвързани примера - труда, прошката, войната и мира, смъртното наказание. Няколко общи предпоставки, вписани в процес на ускорена мондиализация, събират тези примери в съвместна проблематика. Те са:

1. Подновяваното преутвърждаване на правата на човека.

2. Създаването през 1945 г. на концепта за престъпление срещу човечеството; заедно с военните престъпления, престъплението геноцид и престъплението агресия, той преобразява световното публично пространство и прави възможно създаването на международни наказателни инстанции.

3. И, като следствие, оспорването на теологичния и едва секуларизиран принцип за суверенността на държавите-нации.

1. Трудът. Нека говорим или действаме така, сякаш светът започва там, където свършва трудът, сякаш мондиализацията на света има едновременно за хоризонт и за произход изчезването на труда. Изразът "така, сякаш" отчита съществуването днес на две общи места: От една страна, често се говори за край на труда, а от друга, също толкова често става въпрос за мондиализация на света, за световна съдба; и двете винаги се свързват. Вземам израза "край на труда" от заглавието на добре известната книга на Джереми Рифкин "The End of Work; The Decline of the Global Labor Force and the Dawn of the Post-Market Era". Проблематиката за края на труда присъства и в някои текстове на Маркс и на Ленин, като последният я свързва с процеса на пълното изчезване на държавата. Според Рифкин третата технологична революция представлява пълен поврат; насищането с машини ще възвести края на работника, а следователно, край на труда. Днес единствената категория пощадени работници ще са тези на "умствения труд" - елит от индустриални иноватори, учени, техници, информатици, преподаватели и пр.

Наистина, в нашия век нещо става с труда, и то действително като следствие от технонауката. То изтъква тенденцията за асимптотно намаление на времето на труд като труд в реално време, локализиран на същото място като тялото на работника, а значи засяга труда в класическите му форми. Тази неоспорима еволюция се движи по посока на мондиализацията. От друга страна обаче, съществува очевидно разминаване: много хора са изключени от това движение и ситуацията в това отношение е по-трагична от всякога. Голяма част от чове

чеството е без работа, когато би искала да работи; друга част има прекалено зле платена работа. (Тук би трябвало да заговоря за ГАТТ, МВФ, външния дълг и пр.) В своите морални и политически изводи обаче Рифкин се връща към християнския език за "братството" и предвижда дори нови форми на благотворителност, очевидно интонациите му напомнят за дискурса, който определих по-горе като заслужаващ да бъде подложен на сложен и безмилостен генеалогичен анализ.

2. Прошката. Днес съществува световно театрализиране на сцената на покаянието и поисканата прошка, обусловено едновременно от въздействието на аврамичното наследство и от новата ситуация в международното право. Често обаче в политическите дебати, понякога съвсем съзнателно, прошката се смесва с редица съседни теми: извинение, съжаление, амнистия, давност и пр. Колкото и разнообразна да е нейната традиция, тя е едновременно уникална и понастоящем в процес на универсализиране посредством изложеното на показ от театъра на прошката. Нарастващото изобилие на сцените на покаяние и "прошка" се свързва с международното въвеждане на юридическия концепт за "престъпление на човечеството" (Нюрнбергския съд). Тази коренна промяна структурира пространството, в което се разиграва великото световно представление на прошката - което често напомня на конвулсия. За щастие, често искането на прошка е продиктувано от добри подбуди; но не бива да забравяме, че престореността, задължителният ритуал, надпреварата в лъжата, а понякога пресметливостта и кълченето подриват отвътре тази вълнуваща церемония на виновността. И един допълнителен парадокс: именно събитията от миналото, довеждали понякога до организирани изтребвания, пък макар и неведнъж под формата на велики революции, са направили възможна появата на юридически механизми като тези за правата на човека, престъпление срещу човечеството, геноцид и пр. Конвулсията (convulsion) на прошката днес изглежда като обективно покръстване (conversion), над-хвърлящо всякакви национални граници и в процес на мондиализация. Сякаш цялото човечество е готово да се самообвини в престъпление срещу човечеството... Остава обаче очевидното: именно концептът за "престъпление срещу човечеството" управлява цялата геополитика на прошката, дава й кодекс и основания.

3. Колкото до войната и мира, темата е огромна, затова само с няколко думи ще се запитам: не трябва ли да си извлечем урок от последните феномени, които и преди 11 септември вече не смеехме да наричаме "войни" поради известни семантични промени, засягащи именно нееднозначната роля на държавата в подобни "интервенции"? Както отбелязва Хана Аренд, оспорван бива само суверенитетът на малките държави, и то от могъщи държави, които не биха понесли да видят заплашен техния собствен суверенитет и които насочват или дори изпреварват решенията и обсъжданията на компетентните международни инстанции с оглед на тяхната собствена политико-военно-икономическа стратегия, а така също и защото единствени те разполагат с необходимия икономически и военнотехнически потенциал. Новият световен договор трябва да отчете, че докато тези международни инстанции не придобият свобода на решение и най-вече на военно изпълнение, всички накърнявания на суверенитета в името на правата на човека ще са подозрителни и заразени с тъмни стратегии.

4. Крайно сериозният въпрос за смъртното наказание е във връзка с гореказаното. От края на Втората световна война дълга поредица международни конвенции и декларации за правата на човека, правото на живот и забрана на жестокостта създадоха наддържавен натиск, под чието въздействие редица демократични страни премахнаха смъртното наказание (привидно по своя воля, а на практика - по международно задължение). Това е така в Европа, от 20 години насам във Франция, а също и в още петдесетина страни по света. Може да се смята, че тази нарастваща тенденция към премахването на смъртното наказание става cиstomary norm of international law, или, както се нарича на латински, норма на jus cogens. Но измежду страните, които й се противопоставят, днес Съединените щати са единствените, които прилагат смъртното наказание по масов, растящ, жесток и - трябва да го признаем - дискриминационен начин, а понякога и сляпо, както сочат редица примери. Редом с много други международни асоциации, Международният писателски парламент, в който имам честта да членувам, апелира въпросът за смъртното наказание да бъде вписван като тържествен призив във всеки текст за "новия световен договор". Щастлив съм да го кажа тук днес като негов говорител, да се наема публично с тази мисия на мира и живота и по този начин на свой ред да окажа чест на титлата, с която вие ме наградихте.

Още веднъж ви благодаря от все сърце за почестите, които оказахте на един професор, който би искал да остане верен на своята професия.

Превод от френски със съкръщения: Весела Генова


 1 Из лекцията, изнесена от Ж. Дерида при удостояването му с титлата доктор honoris causa на СУ "Св. Климент Охридски"горе

 2 Мондиализация (mondialisation, от monde - свят) е френската дума за глобализация. (Бел. прев.)горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум