Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ОТВЪН

Цялата власт на деконструкцията

 

Конференцията, посветена на Жак Дерида в София, през погледа на критичен германски автор

 

Международната конференция в София, в която участва и големият френски философ Жак Дерида, е отразена на страниците на германския всекидневник "Зюддойче Цайтунг". Авторът Клаус Подак не крие традиционното за много германски философи скептично отношение към самия Дерида и се отнася на моменти със смущаващо високомерие към научния форум в София.

България очевидно се движи на Запад. По покривите в центъра на София отдавна са се настанили огромните икони на пазарностопанската потребителска радост, които будят копнежи по кампари, кока-кола и други хубави неща. В почти елегантните бутици по търговските булеварди може да се намери всичко, което и тук радва сърцата на запалените консуматори. Лакомията за излишество, която придава цвят на живота ни, вече е достигнала и България - или поне столицата й. Очакват се и следващите стъпки, които същевременно трябва да бъдат и предпоставки за общото благоденствие: влизането в ЕС и дори в НАТО.

 

Подобни промени - а обръщането с лице на Запад определено е такава промяна - започват, формулирано съвсем немарксически, в главите на хората: съзнанието дава импулс на битието. Вече са го научили и в постсталинистка България. И доколкото тук-таме (а очевидно и в София) философията все още се смята за едно от най-високите равнища на съзнанието, за интелектуален прозорец към инак несигурното бъдеще, една международна конференция потърси обиколния път на съвместното мислене като стъпка към мечтаната цел.

 

Конференцията се съсредоточи около творчеството на един философ, който с вечната си енергия взе и лично участие: фрнацузинът Жак Дерида. Някои от неговите колеги на Запад говорят за Дерида, нека да го формулираме предпазливо, не особено ласкави неща. Други пък, и най-вече студентите, го боготворят като освободител от веригите на един тоталитаризиращ редукционизъм, тоест - от една система, която свежда всичко до малко на брой основни принципи. Магическата думичка на Дерида, която междувременно му тежи като топуз на крака, гласи "декоснструкция". Чудно ли е тогава, че тази магическа рецепта намери място и в леко бомбастичното заглавие на конференцията: "Чудовищният дискурс. Балканите и Европа. Деконструкция на политическото". Откриването на конференцията приличаше на държавен акт. Още в навечерието се шушукаше, че това било най-важното светско събитие през втората половина на годината. В залата, която събира 260 души, се стълпиха 400, като правостоящите търпеливо се притискаха един в друг два часа и половина. Официално облечени, като за оперна премиера, макар и в десет сутринта, присъстващите изслушаха пет встъпителни слова с различна продължителност, после Философията като светско събитие. И като политическо. Един умен оратор, директорът на софийския Дом на науките за човека и обществото Ивайло Знеполски, поясни: "Ние бяхме криптодеконструктивисти." В този момент стана ясно, че всъщност на българите им е най-вече до това демонстративно да се приобщят към напредничавите дискусии на Запад: философията се прояви като преддверие на бъдещата политика.

 

Конференцията за Дерида беше международна - в организацията й участваха българите, французите, германците (чрез много ангажирания Гьоте Институт), а пари дойдоха и от Пакта за стабилност. Каква обаче беше тая деконструкция, дето трябваше да се състои в София? Изобретателят Дерида твърди, че и той не знае съвсем точно. Той изнесе много дълъг (час и четиридесет минути) и изключително странен доклад под заглавие: "Смъртно наказание и суверенитет". Основната мисъл беше проста. Суверенът решава въпросите за живота и смъртта, тоест - и въпроса за смъртното наказание. Според Дерида, смъртното наказание - това е краят на един живот по решение, взето от трети човек. Това е, така да се каже, "проторешение", в което се оглежда същината на проблема за суверенитета.

 

Дерида настоява за ново мислене по този проблем. И изводът на иначе малко дивата конференция в София беше същият: трябва да се търси нова формулировка на суверенитета, отвъд концепцията за националната държава. Естествено, имаше и доклади - едни бодри и свежи, други кристално неясни. Неколцина философи уморително преточваха старите си идеи, очевидно разминавайки се с поантата на конференцията. А ставаше дума за едно: с помощта на изключително комплексната философия да се задвижи нещо съвсем простичко - търсенето на общ език, в който разликите не се премълчават, а играят важна роля, без обаче да пречат на мирното съвместно съществуване. Ако това странно мероприятие трябва да се обобщи по някакъв начин, изводът ще бъде: цялата власт на деконструкцията. Дори когато Дерида не е съвсем ясен, думите му могат да влязат в работа. Политически. чуха доклада на Дерида, като лицата на най-красивите жени в залата първо придобиха леко неразбиращо, а после - отегчено изражение. Навярно въпросните дами просто придружаваха своите важни съпрузи.

Българската литература

© 2001 Литературен форум