Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кирил Попов

Фикцията като реалност

 

Васил Кинов. "Навътре". Изд. "ПАН-ВТ". Велико Търново, 2001.Като кошмарен сън, в който реалният живот продължава в най-черните си краски, изживях трите романа на Васил Кинов, събрани в книгата "Навътре". За мрачната тоналност на емблематичното заглавие - навътре в живота, спомогна и проточилият се цял месец ремонт на жилището ни. Но и най-голямата екзистенциална бъркотия не може да зачеркне истината, че дарбата на писателя да разказва увлекателно е ползотворна при две задължителни условия: ако разказите носят аромата на лично почувстваното и излъчват от специфичната енергия на авторския дар.

Воден от 1. л. ед. ч., разказът в "Навътре" звучи автентично и само отдалече напомня Янко-Станоевия роман "Неандерталецо, мой". Но усещането за език и стил е различно: при В. Кинов езикът е груб, циничен, вулгарен, език на улицата, на проституцията и на разврата. Такива са и неговите носители и в трите романа - неудачници, непукисти, извратени мъже и жени, безработни, лумпени, покварени политици и престъпници. И няма никакво съмнение в автентичността на времето в романите - това е времето, в което бившите офицери като Старчето лекуват раните си от инквизициите по лагери и затвори. Време на забогателите комунисти и на болката на бащите, че ако не беше комунизмът, синовете им щяха да бъдат съвсем други хора.

Брутални и извратени от комунизма, поставени в анабиотични условия, героите на Кинов експлицират идеята за безполезността на всеки опит за спасение на човека и от самия себе си - от отчаянието, от буваризма, от безсмислието на съпротивата срещу живота сега. Бледите опити за оцеляване са психологически нетривиално мотивирани - Офелия иска да се самоубие, но един страхотен вик на уплашен човек я възпира от фаталното действие. Героят от първия роман се възражда за относително нормално съществуване след увлечение и успех във фотографията. И ако това е опит да се актуализира вечната идея за спасение чрез изкуството, В. Кинов я е изразил пластично и убедително. В този дух са и неговите оригинални мисли за укрепване на вярата в Бога чрез противопоставяне на безсмисленото бръщолевене и словоблудство; истината, че ако е живял през комунизма, човекът най-лесно се превръща в злодей.

Започващ в балзаковски стил с известен натурализъм, романът "Нежна фотография" се разгръща по-сетне в романтичен Стендалов дух - така звучи и катарзисната любов на младежа-културист с болната Офелия. Любовта на беззащитната и обречената прави якия физически мъж по-мъдър, по-способен да различи доброто от злото и да изрази чувствата си, да прокълне изживяното дотогава. Есеистичните размисли на писателя произтичат, съпътстват или се отклоняват от разказа не единствено по отношение на действията или на ситуацията, в която попадат героите.

Романът "Лъжливи времена" има засилено летрично начало и умозаключенията следват прочетено лъжливо съобщение в печата. В този роман е по-ясно изразено междувековието като време на естествена съпротива срещу човешката жестокост, егоцентризъм, неблагодарност и злонамереност. В "Лъжливи времена" е изявено пластичното майсторство на писателя да портретира образите, да обагря реалистичното и натуралистичното повествование с оксиморонни акценти, а тук-там и мистично - с явяването на котката, вживяването в "ролята на Месия, вперил очи в съблазънта".

Превъплътяващият се в различни герои автор въвлича в своя магически разказ читателя и му дава възможност да допише романа според своя личен житейски опит... Социално анихилирано и личностно портретирано е още самото начало на третия роман - "Последният кораб". И ако цялата книга не може да се нарече триптих, поради това, че героите са различни, тя доста определено, въпреки това, се вписва в този литературен жанр заради общата принадлежност на героите към социалното дъно.

Обединяваща функция има и идеята за България като място, заредено с първични инстинкти и с безпричинна бруталност. В своя стадий на разкрепостяване от комунизма българското е представено по-скоро като извратено, отколкото като свободно, повече робуващо на слепи инстинкти, отколкото на цивилизацията като начин на живот.

Темата за пътищата на човека от посттоталитарното общество споява трите романа. Но не става дума за интелектуален бунт, а просто за преодоляване на бруталните препятствия към нормалното и естественото реализиране на свободната уж личност.

"Пейзажът на човешкия живот и взаимоотношенията между хората от посттоталитарна Източна Европа и особено от Балканския полуостров е уродлив и извратен. Напомня Пол Гарднър. Идилията на дърветата отстъпва пред неоспоримото тържество на контейнери за боклук, градски локви, найлонови торбички... ако в този пейзаж присъстват цветя, те са поразени от ужасни болести..." (Рут Блесе Люксембург, Уили Дохърти). Животът и природата отминават край героите от тази книга, без да могат да го осъзнаят...

Пост скриптум: Границата между романа и живота се стопи в пасажи между фикция и реалност. И неговото действие продължи в нетърсени нарочно абсурдни реални ситуации. Поканиха ни на помен, не на екскурзия, приятели, които не изпускат случая да ни определят уж неотложна среща и така да ни се отблагодарят, че са ни гостували наскоро... Засегната от деменция сенилис жена съветваше внучката си да води в училището записки със съкращения - защо да пишела думата вода, а да не я отбелязвала с химическата й формула? После се похвали, че съкратила пътя си между пазара "Димитър Петков" и бул. "Константин Величков", като влязла в единия вход на метрото и излязла от другия... Любовните настъпления на барманката Ш. вечерно време по избуялите храсти... Какво ли само не свидетелства за достоверността на книгата на В. Кинов. И аз започнах да се обърквам - къде е наистина границата между екзистенциалните истини на Кинов от трите негови романа и визуалните краски от реалния живот...

Българската литература

© 2001 Литературен форум