Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марин Георгиев

Да излезе следващият

 

За да разбереш сегашния - трябва да познаваш предишния Вежди Рашидов...

Комунистическата власт рекрутираше своите еничари безпогрешно: зорко ги наблюдаваше, търсеше слабите им места, а хванеше ли ги натясно - правеше ги доживотни длъжници.

Но и тя им се отплащаше: раздухваше мъждукащото въгленче на талантеца им и чрез партийно-държавната пропагандна машина го представяше за огън; изсипваше им от своя рог на изобилието пари, звания, привилегии...

И ето ти го кьосето с брада.

Пообиколи със специални протекции (и поръчки) няколко прочути столици – повярва си, че е европеец, разпаса си пояса по нашенски.

И взе Вежди да раздава акъл (без да му го искат и без да го има). Взе да стъпва ситно-ситно; да посмуква позьорски лулица; като всеки мъжкар-комплексар от соцепохата взе да мери сили с водката. А приседне ли на маса с руси вакханки, висши ченгета, а дай боже и с тогавашния вицепрезидент Джагаров – грандоманите стават двама. И е стигнат върхът на оргазъма.

Дванадесет години след промяната за него нищо не се промени: мине не мине месец – интервю я в "Труд", я в "24 часа", я в "168 часа" – арогантен, безцеремонен всезнайко; отвориш вестникарските хроники - тук Вежди кихнал, там се усмихнал; със сплъстена брада гледа махмурлийски от билбордовете; една петилетка, че и повече, мъти, като квачка над запъртъци, котеподобния лъв на Мултигруп; заплю си всичките по-възлови места на София за бъдещите си творби-паметници (стига да се пребори с ориенталската си леност).

Дванадесет години старите духачи, вече частници, още по-усърдно раздухват мъждивото въгленче, за да ни убедят, че е прераснало в божествен огън...

И изведнъж угасна; разобличи не само себе си и създателите си, но и целия контекст.

Когато Иван Костов напипа корена на корупцията и засегна интересите на мафията, емигриралият през осемдесетте години комунизъм, завърнал се през деветдесетте като капитализъм, предприе контраатака: чрез добре платените медии, оглавявани от старите комунистически ибрикчии, обвини във вините си управляващите и лично Иван Костов (не случайно акцията срещу него продължава и сега, когато освен че не е министър-председател не е и лидер на СДС). Повтаряните милион пъти лъжи през последните две години дадоха резултат: на власт дойде небивалият царско-комунистически хибрид – реваншът на мафията.

Чрез случаят Рашидов шилото проби торбата на привидността, лъсна безцеремонният циничен лик на същността: едно да обещаваш, а друго да вършиш. Неевропейският вариант на България противопостави собствените си мерки и теглилки на еталона на днешната цивилизация: новостарото "Г-13 плюс" размаха допотопния си лозунг "Българската икономика – на българите"; Радичков стана българският Кафка.

Времето сваля маските. Даже и на Новото време.

И за слепците вече е ясно, че Вежди Рашидов не е онова, за което се (и го) представяха.

Следващият е Царят.

 

P.S. А счупеният нос винаги е на невинния.

Българската литература

© 2001 Литературен форум