Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Великите дела и чашата вода за жадния

 

В един излъчен преди няколко години по БНТ документален филм бяха цитирани встъпителните думи от сключения през 1878 година Берлински договор, които впечатляваха с повика към най-висшата нравствена и властова инстанция: "В името на всемогъщия Бог..."

На пръв поглед, имайки предвид съперничеството и съвсем не безкористната пресметливост на Великите европейски сили, които са изработили договора, някой би казал, че в случая става въпрос за най-обикновено нарушение на третата Божия заповед (Изход 20:7), но на мен тези начални думи от Берлинския договор ми напомнят и за друго едно изявление на Христос в Библията: "В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:22-23).

Съвпадението – Великите сили като извършители в името на Бога и великите дела като претенция на беззаконните вярващи в съдния ден, не само потвърждава истинността на това пророчество, но и преобръща историческите понятия за победители и победени – завоюваните чрез нарушаване на Десетте Божи заповеди държавнически успехи и придобивки, макар и заявени като осъществени в името на Бога, се оказват пред лицето на Христос един пълен, окончателен неуспех.

Разбира се, и в злината може да се намери нещо положително – в своята автобиография летописецът и участникът в Учредителното събрание Димитър Маринов споменава, че Берлинският конгрес е имал и добра страна, защото е поставил срок на руската окупация в България, но тук, в споменатото евангелско пророчество, същественото е, че християнските ни дела, дори и външно величавите, се преценяват от Христос в светлината на нравствения закон, а не в духа на частичната, опетнена от себичност ползотворност.

Когато става дума за добрите християнски дела, явно мерилото за тях не е външната величавост и широкообхватност, а безкористната и саможертвено човеколюбива подбуда, щом в Евангелието самият Христос казва, че "който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода в име на ученик, никак няма да изгуби наградата си".

Спокойно може да се каже, че и самата тази подбуда за доброто дело представлява наградата, защото, като дар от Спасителя, тя е част от вечната награда на небесното общуване с личността на Христос. Част от тази награда и същевременно белег на всяко истински добро дело е и истинната библейска утеха – опитността, че Бог се грижи за нас и ни опазва от греха, която присъства и у добротвореца, и у онзи, на когото е сторена добрината. Именно насъщната ни нужда от тази утеха е повод за ежедневна християнска молитва към Бога. "Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира, и на онзи, който хлопа, ще се отвори".

Българската литература

© 2001 Литературен форум