Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Сергей Довлатов

Из "Бележници"

 

Когато награждавали миньора Стаханов, го завели в Москва. Връчили му орден. Решили да му покажат "Балшой театър". Придружавал го знаменитият режисьор Немирович-Данченко. Тази вечер давали балета "Пламъците на Париж". Представлението започнало.

След три минути Стаханов задал следния въпрос на Немирович-Данченко:

- Бате, тия защо мълчат?

Немирович-Данченко отвърнал:

- Нали е балет.

- Е, и какво от това?

- Това е жанр в изкуството, където мисълта се изразява със средствата на пластиката.

Стаханов се огорчил:

- И така ще си мълчат до края?

- Да - отвърнал режисьорът.

- Ще рече - нито дума?

- Нито една.

А трябва да ви кажа, че "Пламъците на Париж" е уникален балет. Там на едно място се пее. Ако не се лъжа "Марсилезата". И ето че Стаханов за пореден път попитал:

- Значи, нито звук?

И точно тук артистите запели.

Стаханов се засмял, хвърлил поглед към режисьора и рекъл:

- Значи, бате, и двамата сме в театър за първи път?!

 

Прибирахме се отнякъде с Бродски. Беше късно през нощта. Спуснахме се в метрото - затворено. Кована решетка от земята до тавана. А зад решетката напред-назад крачи милиционер.

Йосиф се приближи. После доста високо извика:

- Ей!

Милиционерът се стресна, обърна се.

- Чудесна картина - подхвърли му Йосиф, - за пръв път виждам копой зад решетките!

 

Седяхме веднъж тримата - Рейн, Бродски и аз. Рейн спомена между другото:

- Точността е велика сила. С педантична точност са се славили Зошченко, Блок, Заболоцки. По време на единствената ни среща Заболоцки ми каза: "Женя, знаете ли с какво победих съветската власт? Победих я със своята точност!"

Бродски го прекъсна:

- В смисъл, че е излежал шестнадесет години до секундата?!

 

Женя Рейн пристигнал в Москва. Настанил се в нечия самостоятелна квартира. Поканил млада дама на гости. Казал й:

- Намира ми се бутилка водка и четиристотин грама сервилат.

Дамата обещала да намине. Попитала за адреса. Рейн го продиктувал и добавил:

- Ще стоя на прозореца.

Развълнуван, започнал да чака. Младата дама се отправила към него. По пътя срещнала Сергей Волф. "Елате - казала му - с мен. У Рейн има бутилка водка и четиристотин грама сервилат". Речено - сторено.

Рейн ги зърнал от прозореца. Страшно се разгневил. Хвърлил се към масата. Изпил бутилка 40-градусов алкохол. Изял четиристотин грама сух салам. И успял да направи това, докато гостите се качвали с асансьора.

 

Хрушчов давал вечеря на литератори в Кремъл. Пийнал повечко и станал бъбрив. В частност казал:

- Наскоро имаше сватба в къщата на другаря Полянски. На младите подариха картина - абстрактна живопис. Не го разбирам аз това изкуство...

После рекъл:

- Както вече споменах, у другаря Полянски наскоро имаше сватба. И всички танцуваха онова... кажи го, де!... Шейк. Това за мене е ужас някакъв...

Накрая казал:

- Както вече знаете, другарят Полянски наскоро ожени сина си. И на сватбата се появиха онези... как им викаха там?... Бардове. Пяха нещо абсолютно невъзможно...

Тук се надигнала Олга Берголц и на висок глас отбелязала:

- Никита Сергеевич! На всички ни вече е ясно, че тази сватба е основният източник на житейски опит за вас!

 

Разхождали се веднъж Шклярински и Дворкин. Приказвали си за разни работи. Включително и за жени. Шклярински се изразявал в романтичен дух. А Дворкин - с присъщата си прямота. Шклярински не издържал:

- Ама, моля ти се! Какво е това - чукал, та чукал. Нима не може да го кажеш по-прилично?!

- Как?

- Да речем: "Той беше с нея". Или "Те се събраха"...

Продължават си разходката. Говорят си. Шклярински пита:

- Между другото, какви са ти отношенията с Лариса М.?

- Бях с нея - отвърнал Дворкин.

- В смисъл, чука я?! - оживил се Шклярински.

 

Жена ми пита веднъж Арьов:

- Андрей, не мога да разбера, ти пушиш ли?

- Разбираш ли - казва Арьов, - аз запалвам само когато пия. А пия непрекъснато. Затова мнозина погрешно смятат, че пуша.

 

Веднъж ме взеха за Куприн. Случи се така.

Бях бая на градус. Качих се въпреки това в автобуса. Пътувам по някаква работа.

До мене седи девойка. И аз я заприказвах. Ей така, да се спася от разпад. В този момент автобусът минаваше покрай ресторант "Приморский", бивш "Чвановский".

Аз казвам:

- Обърнете внимание, любимият ресторант на Куприн.

Девойката се поотдръпна и ме изгледа:

- Личи ви, младежо. Личи ви.

 

Поетът Охапкин си беше наумил да се жени. После изпъди невестата си. Мотивите:

- Тя, разбираш ли, ходи бавно, а главно - ежедневно плюска!

 

На млади години Битов се държеше агресивно. Особено в нетрезво състояние. И ето че веднъж удари поета Вознесенски.

Това беше вече не първата случка от такъв сорт. Изправиха Битов на другарски съд. Лошо му се пишеше.

И тогава Битов произнесе реч. Каза:

- Изслушайте ме и вземете обективно решение. Но първо чуйте как стана цялата работа. Аз ще ви разкажа как се случи и тогава ще ме разберете. И следователно - ще ми простите. Защото нямам вина. И сега това ще стане ясно на всички. Важното е да чуете как стояха нещата.

- Е, и как стояха нещата? - поинтересуваха се съдиите.

- Работата беше такава. Влизам аз в "Континентал". Гледам - седи Андрей Вознесенски. А сега, кажете ми - възкликна Битов, - можех ли да не го фрасна по физиономията?!

 

Провеждаха се избори за ръководство на Съюза на писателите в Ленинград. В кулоарите Минчковски зърнал Ефимов. Облъхвайки го с винени пари, му рекъл:

- Отиваме ли да гласуваме?

Пунктуалният Ефимов уточнил:

- Отиваме да се зачеркваме един друг.

 

Костя Беляев минаваше за преуспяващ журналист. Веднъж го пратили на конференция на обкома на партията. Костя се явил в залата на кило и канче. Потърсил с поглед най-невзрачния от участниците в конференцията. Придърпал го настрана и изломотил:

- Ччч, мъжки, глей сега. Аз ще ти дъхна, а ти ще кажеш - вони или не.

Невзрачният се оказал заместник секретарят на обкома.

Костя го уволниха от редакцията.

 

Министърът на културата Фурцева беседвала с Рихтер. Взела да му се оплаква от Ростропович.

- Защо у Ростропович на вилата живее този кошмарен Солженицин?! Безобразие!

- Наистина - съгласил се Рихтер, - безобразие! При тях е тясно. Нека Солженицин дойде да живее у нас...

 

В Лениненград пристигнал Марк Шагал. Завели го в театър "Горки". Там в залата го зърнал художникът Ковенчук.

Той бързо скицирал Шагал. В антракта се приближил до него и му казал:

- Това е ваш шарж, Марк Захарович.

Шагал отвърнал:

- Не си приличам.

Ковенчук:

- Моля, поправете го.

Шагал помислил малко, усмихнал се и рекъл:

- Доста скъпичко ще е за вас.

 

Писателят Демиденко е страшен грубиянин. Псувните ги ръси, където му падне. Помня, питам го веднъж:

- На каква машина пишеш? Каква марка?

Демиденко се съсредоточи, спомни си чуждата дума "Рейнметал" и рече:

- Рейн, мамка му, метал, лелината!

Бяхме се разположили веднъж с писателя Демиденко на щайгите пред винарната. Чакаме да отворят. Минава някакво пиянде, опърпано такова. Обръща се към нас:

- Колко е часът?

Демиденко отвръща:

- Нямам часовник.

След което:

- Такъв е селавито.

Пияндурът го изгледа презрително:

- Такъв селави? Не е той такъв селави, а такова селави. Това е среден род, бе, простак!

Демиденко после се възхищаваше:

- У нас дори пияниците могат да преподават френски език!

 

Марамзин казваше:

- Ако дадеш ръкопис на Брежнев, той ще каже:

"На мен лично ми харесва. Но какво ще решат от горе?!..."

 

В Тбилиси се провеждаше конференция на тема "Оптимизмът на съветската литература". Имаше множество лектори. В това число и Наровчатов, който се произнесе за оптимизма на съветската литература. След него на трибуната се качи грузинският литературовед Кемоклидзе:

- Имам въпрос към предишния оратор.

- Заповядайте.

- Аз по повод Байрон. Той бил ли е млад?

- Какво? - удиви се Наровчатов. - Байрон? Джордж Байрон? Да, той е починал сравнително млад. Защо?

- Нищо особено. Още един въпрос за Байрон. Той бил ли е красив?

- Кой, Байрон? Да, Байрон, както е известно, е притежавал доста ефектна външност. Защо? Какво има?

- Така просто. Още един въпрос. Той бил ли е заможен?

- Кой? Байрон? Но, разбира се. Той е бил лорд. Имал е замък. Той е бил заможен човек. И дори богат. Това е общоизвестно.

- И последен въпрос. Той бил ли е талантлив?

- Байрон? Джордж Байрон? Байрон е най-великият поет на Англия! Аз не разбирам за какво е всичко това?!

- Веднага ще разбереш. Гледай сега. Джордж Байрон! Той е млад, красив, богат и талантлив. И е бил песимист! А ти си стар, беден, уродлив и бездарен! И си оптимист!

 

Превод от руски: Милена Димова

Българската литература

© 2001 Литературен форум