Литературен форум  

Брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

Какво да правим, ако ни включат в антология без наше разрешение?

 

Разрешение от автора1  трябва да се получи от него при всяко обнародване на негово произведение. Случаят с антологията поначало не се отличава от следните хипотези:

1. Обнародват цяла наша книга или

2. статия във вестник, или

3. съавтор на произведение обнародва произведението без съгласието на другия съавтор или

4. произведение на починал автор, от смъртта на когото не са изтекли 50 години, се печата без съгласието на неговите наследници.

Защитата в този случай може да бъде гражданска, наказателна и административна. Тук ще се спра само на гражданската. Тя е тази, която се задейства по волята на автора, а не на някакъв държавен орган. Способът се нарича "предявяване на иск", а иск се предявява чрез искова молба. Започва гражданско дело срещу издателя на антологията.

Какъв ще бъде този иск? Невземането на разрешение от автора може да има – едновременно или поотделно – различни последици:

1. Ако антологията се е продала заради нашето произведение в нея, лишени сме от парите, които ни се полагат за това. Защото – стопански погледнато – сме могли да продадем на издателя нашето разрешение. Приложение намира чл. 59 от Закон за задълженията и договорите, който гласи: "... който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването." Може приносът на нашето произведение в продажбите на антологията да не е бил решаващ. Съществено е да е имало принос, а не той да е голям. Но върху нас лежи доказателствената тежест да установим пред съда, че е имало принос. Например, че без нашето стихотворение щяха да се продадат не 3000, а 2000 бройки. Ако този въпрос остане неизяснен, губим делото за неоснователно обогатяване. Не е необходимо – а не е и практически възможно – да се установи колко точно бройки повече са били продадени заради нас.

2. Ако от включването ни в антологията за нас са произтекли вреди, искът е за обезщетение на понесените вреди /чл. 94 от Закон за авторското право и сродните му права, съкратено ЗАПСП/ и за непозволено увреждане /чл. 45 от Закон за задълженията и договорите

3. Законът за авторското право и сродните му права предвижда и редица други искове. Те могат да се окажат практически дори по-резултатни от горните, защото могат да причинят много повече неприятности на издателя на антологията. Например можем да предявим иск за преустановяване на неправомерното използване на основание чл. 95, точка 1 от ЗАПСП. Ако той бъде уважен, цялата антология ще бъде спряна от продажба, а не само онази нейна част, в която е нашето произведение. И – понеже делата са бавни – може да се поиска нейното спиране като обезпечителна мярка по правилата на Гражданския процесуален кодекс. С други думи, вместо първо да се установява дали да се спира и после да се спира, първо ще се спира и после ще се установява, дали е трябвало да се спира! Опитът сочи, че подобни действия ще подтикнат издателя да ни предлага "мило и драго", само и само да се спогоди с нас, за да приключи делото. Защото приключването на делото в този случай зависи от волята на ищеца.

4. Още по-резултатен в този ред на мисли е искът за изземване и унищожаване на отпечатания тираж на антологията, както и на полиграфическите форми, с които е отпечатана. Може да се очаква, че издателят – заплашен от големи материални загуби – ще е готов да плати много повече на автора, отколкото, ако бе искал от последния разрешение преди отпечатването.

 


 1 Всъщност, по-правилно е да се каже, че разрешението се иска от носителя на авторското право, а не от автора, доколкото авторът не винаги е носител на авторското право. Той не е такъв, когато го е прехвърлил другиму. Например го е продал или е починал и то е преминало върху наследниците му. горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум