Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Жерминал Чивиков

Бин Ладен на Балканите

 

Преди да мутира във враг номер едно на цивилизованото човечество, Осама бин Ладен бе, както знаем, заслужил борец в Афганистан против Империята на злото. С присъщата си скромност американското разузнаване ЦРУ и отговорните политици от 80-те години не обичат днес да им напомнят за милионите долари и тонове оръжие, инвестирани в муджахедините на Бин Ладен за разгрома на въпросната безбожна империя. А когато с победата на муджахедините над Афганистан изгря слънцето на свободата, Бин Ладен с ислямските интернационалисти от фирмата си "Ал Каида" тръгна да помага и на други малки народи в борбата им за национално освобождение от гнета на тирани-безбожници. Един от тези народи например бе доста непознатият дотогава на международната общност мюсюлмански народ на босняците в безбожната бивша Югославия. Другият бе също така неизвестният доскоро малък но храбър народ на косоварите в пределите на Милошевичева Сърбия.

Няма благодарност в политиката. Особено след 11 септември правителството на босненските мюсюлмани също не обича да му напомнят за самоотвержената помощ на ислямския интернационал "Ал Каида" през периода 1992-1995 година. По покана на експрезидента на Босна Алия Изетбегович между 4 и 6 хиляди бойци на Аллаха през този период се сражават на първа линия по босненските фронтове срещу сръбския агресор, а посолствата на новопризнатата суверенна република Босна щедро им раздава босненски паспорти. За специални заслуги през 1993 година посолството на Изетбегович във Виена издава босненски паспорт и на някой си Осама бин Ладен. Виенският всекидневник "Стандард" неотдавна публикува умилителна фотография на двамата единоверци и побратими от тези вълнуващи години.

Кой ли си спомня още, как през същите тези години същите вестници превъзнасяха благовидния босненски президент като "Ганди на Балканите"? Резултатът от бойната дружба на Изетбегович и Бин Ладен хамбургският седмичник "Ди Цайт" днес вижда така: "Войната изоснови промени Босна. Кореспондентите навремето ни информираха едва ли не само от Сараево. Светът се беше вторачил в обсадения от сърбите град и друго не виждаше.

По същото време обаче в страната пускаше корени нова форма на исляма. А пропагандното въздействие на войната върху ислямския свят никой не забелязваше. Радикалните ислямисти от цял свят не само съзряха в Босна бойно поле на вярата си. Хиляди от тях действително се отправиха към Балканите. Същевременно хиляди млади босняци все повече затърсиха упование в един ислям на омразата, какъвто преди това страната им не познаваше." По-нататък вестникът се пита, къде ли ще са потънали въпросните ислямски мисионери, които сега лепят нощем в Сараево плакати с облика на любимия си лидер. "Новите джамии, построени с парите на богати араби, са комфортното им убежище", заключава вестникът.

В Босна стана, каквото стана, но САЩ в момента се тревожат само от въпроса колко бойци на Бин Ладен с босненски паспорт се подвизават в Босна и другаде на Балканите, за да кроят нови атентати. Легендарният Изетбегович, от година експрезидент, междувременно тържествено заяви, че досега не бил и чувал за Бин Ладен, след което се отправи за Пакистан и все не се завръща, докато новият босненски премиер Златко Лагумджия свика специална комисия, която да проучи как стои въпросът с босненската национална идентичност на муджахедините. Списъкът, с който комисията разполага, съдържа във всеки случай десетки имена на международно издирвани в момента терористи. Карим Саид Атмани например, известен още като Саид Ходжич. Заедно с Ахмед Ресам подготвял от Босна атентат на аерогарата в Лос Анжелос.

Ресам междувременно бе арестуван в САЩ с цяла кола взрив и извънредно словоохотливо информирал следствените власти за условията си на работа в Босна. "Ужасен съм от това, което пишат за нас международните медии!" - оплаква се не без основание Амер Капитанович, говорител на премиера Златко Лагумджия. "Босна в никакъв случай не е сигурно пристанище за хората на Осама бин Ладен, а нашата държава не е Пакистан - уверява по-нататък Капитанович; Ние сме европейска страна и никой при нас не симпатизира на тези убийци!"
Босна обаче не е сама, защото междувременно на мушката на медиите като "сигурно пристанище на Бин Ладен" кацна и Албания. Отново "Ди Цайт" без никакво смущение преповтаря за читателите си следните твърдения, изнасяни навремето само от великосръбската пропаганда:

През април 1994 година Бин Ладен по покана на албанското разузнаване идва в Тирана в състава на саудитска делегация. Албанският президент Сали Бериша не изпуска честта лично да посрещне знатния гост, особено след като Бин Ладен бе обещал щедра финансова помощ за съсипаната държава. Още в началото на мандата си през 1992 година Бериша впрочем направи Албания член на Ислямската конференция. От този момент според данни на западни разузнавателни служби Бин Ладен основава или подпомага финансово различни институции в Тирана, като например Арабско-ислямската банка, в която терористи откриват банковите си сметки, както и хуманитарната организация "Ал Харамен". Тази институция, пак според информация на западните тайни служби, финансира на Балканите военното обучение на стотици албански мюсюлмани и функционира като покрив за терористичната експарнзия на Бин Ладен в Югоизточна Европа. По този начин, пише "Ди Цайт", Албания от средата на 90-те години се превръща в сигурно пристанище за ислямските екстремисти. Състоянието на гражданска война, в което Албания изпада след икономическия крах през 1997 година, ускорява това развитие. Около един милион автомата "Калашников" изчезват по това време от оръжейните складове на армията и полицията.
Около сто хиляди паспорта пък изчезват от хранилището на вътрешното министерство. Според тогавашния шеф на разузнаването Фатош Клоси, пише "Ди Цайт", голям брой от тези документи, попълнени с фиктивни имена и надлежно подпечатани са били раздадени на сподвижници на Бин Ладен на Балканите и в Западна Европа.

На фона на всичко това не изненадва вече лавината от публикации за заслугите на Бин Ладен в борбата на албанците за национално освобождение в Косово и Македония. Достопочтенни американски и западни консервативни вестници като че ли скачиха изданията си за някои Интернет-сайтове, чиято информация години наред с мълчаливо презрение отминаваха като сръбска пропаганда. Че в косовската и в македонската гражданска война терористични формации на Бин Ладен воювали наред с АОК срещу сръбските и македонски сили - това отдавна вече не е само твърдение на агенции като ТАНЮГ и Македонската информационна aгенция:

"Вашингтон Пост": Някои от членовете на АОК, финансираща се от наркотрафика, са обучавани в лагери на Бин Ладен.

"Хералд Нюз": старши асистент на Бин Ладен командвал елитна част на АОК.
Ню Репюблик: Супертерористът Бин Ладен е в контакт с албански и косовски политици, за да получи убежище на Балканите.

"Айдахо Обзървър": Преди две години ЦРУ подпомагаше АОК, която е замесена в наркотрафика и е тренирана от Бин Ладен.

"Вашингтон Таймс": Македония се превръща във втори фронт на Бин Ладен, който чрез свой представител финансира бунтовниците.
"Кроникъл Магазин": Бин Ладен бе интегриран във всяка операция на АОК. Ако искаме да вземем на сериозно войната срещу тероризма, грешките от миналото тряабва да се проучат и коригират.

"Форейн Аферс": Атаката срещу Търговския център и Пентагона повдига серия от нови въпроси относно действията на международни ислямски групировки в Босна и другаде в мюсюлманските региони на Балканите.

И така нататък. А какво от цялата тази вече необозрима и прилежно детайлизирана информация е вярно - това читателят може да провери, колкото и преди. Колкото например дали Бин Ладен, както се твърди напоследък, имал пръст и в убийството на лейди Даяна. В неделя муджахедини от Северния съюз видели Осама бин Ладен да препуска на бяла кобила в околностите на Тора Бора. Дано не е тръгнал за Балканите.

Дойче веле

Българската литература

© 2001 Литературен форум