СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Боян Пенев

Руска метрика

Ф.№37, арх. ед. 1362, л.1

Моята главна цел - от руската метрика да се мине към българската. Насъщно е да се изучава нашата метрика, както в теоретическо, тъй и в историческо отношение, независимо от руската метрика. Всъщност два фактора, две влияния, имат най-голямо значение за образуването на българския стих - стихът на българската поезия. Тия два фактора са руската стихотворна поезия и стихът на българската народна песен - формата на руската поезия и формата на нашата народна песен.

Руското влияние, както е известно, може да се проследи във всички области на нашата литература - и в нейното съдържание, и в нейната форма. В областта на съдържанието, главно идейното съдържание на нашата литература, то е било вече предмет на изучаване, но в областта на формата все още не е проучен - почти нищо не е направено в това отношение - да се установи руското влияние върху формите на нашата литература, върху нейния художествен стил изобщо и по-специално върху нейните поетични форми. Влиянието на руската поезия върху нашия стих е грамадно. Всъщност българският тоничен стих се създава под влияние на руския тоничен стих.

Неговото начало: 40-те години. Въвеждат го руските възпитаници - Найден Геров, Чинтулов - Славейков е запознат с руската поезия. Особено силно се долавя това влияние след Освобождението. Зависимостта на нашия стих от руския след Освобождението е още по-голямо. До каква степен се влияят нашите най-нови поети от съвременните руски поети. Всички по-главни етапи в развитието на нашия тоничен стих не са нищо друго, освен отражение на подобни етапи в развитието на руския тоничен стих.

Вторият фактор - народната поезия, стихът, ритъмът на народната песен - нейната музикална, ритмична и метрична форма. Нашият народен стих е силабичен.

Боян Пенев. Руска метрика. л.2

Значи нашите поети са имали и имат пред себе си две различни системи на стихосложение: тоничната система и силабичната система. Но те не си поставят въпроса коя от тези две системи стои по-близо до свойствата на българския език - тоничната или силабичната. Те възприемат и двете, следват и едната, и другата - едните разработват предимно тоничната система, а другите - те са твърде малко на брой - предпочитат другата, силабичната система, - като дирят формални образци в народната песен. Дори едни и същи поети си служат в едно и също време с двете системи. Най-добре може да се види това от един кратък исторически преглед на нашия двоен стих: (Н. Геров, 40-те години) "Стоян и Рада" - посвещението е написано в тонични стихове: самата поема в силабични.

Чинтулов - краят на 40-те години. Тонични стихове.

П. Р. Славейков - започва със силабични, неговите подражания на народната песен, след като се запознава по-отблизо с руската поезия, започва да пише тонични стихове, без да се отказва от силабичните. В неговите стихотворения двете системи.

Л. Каравелов - силабичен стих. Влияние на Шевченко. Изобщо неговите стихотворения са твърде слаби във всяко отношение, често неиздържани ритмически.

Хр. Ботев - силабичен. Макар и да познава руската поезия! той иска да излезе от духа и формата на българската народна песен! Но на места неговите силабични стихове биват нарушавани от стихове, неиздържани във формално отношение - стихове, които не са нито тонични, нито силабични (има в някои песни може би неволно) - Ботев проявява склонност към тоничния стих - колкото да наруши естественото движение на своя силабичен стих.

Никола Козлев - подражава на народната песен - силабичен стих.

Боян Пенев. Руска метрика. л.3

След Освобождението ясно се очертава преобладаването на тоничния стих. Вазов: покрай тоничния, понякога и силабичен стих - особено в по-първите си произведения. У него преобладава тоничният стих. Също така у Пенчо Славейков, в по-младите може да се каже срещаме изключително тоничен стих.

К. Христов - Яворов - Дебелянов - Лилиев - преобладаването на тоничния стих в нашата поезия се обуславя от едно още по-голямо засилено руско влияние. Почти всяка стихотворна форма, с която си служат нашите поети, може да се сведе към руски източници. В последно време наблюдаваме по-голямо разнообразие в нашия тоничен стих - един стремеж да се обогати той в ритмично и метрично отношение: да се разработи върху една по-сложна метрична схема. И важното е, че почти във всички тия случаи може да се констатира руско влияние. Влиянието на по-новите руски поети - главно на Блока, Брюсова, Балмонта, Ахматова и др.

В каква посока ще се развива по-нататък нашият стих - това е един голям въпрос.

Може би бъдещият български стих ще дойде до една синтеза на двете системи - тоничната и силабичната. Изобщо до едно вътрешно сливане на тия две системи, до една синтеза, в която ще се създаде, може би, нова метрична форма, която най-добре съответства на свойствата на българската реч и дава на поета най-голяма възможност да използва нейните музикални богатства. Но това е въпрос на бъдещето, един въпрос, който ще разрешат изобщо не теоретиците на българския стих, а неговите създатели, нашите най-даровити поети.

А сега в дадения случай за нас е важно да подчертая, че изучаването на руския стих, на руската метрика е необходимо, за да си изясним развитието и същността на българския стих.

Боян Пенев. Руска метрика. л.4

Както споменах, системата на българската метрика може да бъде създадена след като се проучи основно руската метрика.

При тия лекции и упражнения по руска метрика ние можем да си поставим една цел - една цел, която е във връзка както с изучаването на българската поезия откъм формална страна, тъй и с школското преподаване на стихосложението. У нас, както в школските ръководства по стихосложение, тъй и в преподаването владеят схоластични схващания.

Резултат от това: да се посочат причините, какво изучаване - след това на изпита. Фактът, че студенти, които завършват вече образованието си, не могат да определят в какъв размер е написано дадено стихотворение, какъв е стихът, дали тоничен или силабичен...

Самите преподаватели неподготвени: задоволяват се с онова, което намират в учебниците. При това мислят, че това не е важно.

Да се обясни до каква степен е важно това - да се изучава поезията откъм формална страна; в едно поетично стихотворно произведение смисълът е в тясна зависимост от формата. Ако не се разбере формата, не може да се разбере смисълът. Смисълът се съдържа не само в идеите и в образите, а в самата форма, която може да въздейства много по-силно, отколкото идеите и образите, особено формата на лирическото произведение.

В школската практика всъщност, трябва да се обърне твърде голямо внимание на обяснението на формата, особено на метричната форма. На оня елемент, с който е свързана музиката на произведението. Необходимост от реформи в изучаването на метриката в нашите училища. (Критика на Шкловската теория в Гинзбург, Русское стихосложение - в първата част да се прегледа.)

Боян Пенев. Руска метрика. л.5

Изобщо до каква степен е пренебрегната музикалната страна на поетическата реч.

В училищата почти нищо не се прави, за да се изучи ученика да открива сам музикалния елемент на едно поетическо произведение.

Не само поезията, и прозата има своя музика, своя ритъм. Новите проучвания в тази област. Музикален усет е необходим не само за поета, който пише стихове, но и за автора на прозата; а също и за читателя, който чете не само прозаични, но и поетични произведения.

Трябва да се държи сметка, както за написаната, тъй и за изречената дума. Да се държи сметка особено в поезията и за живото слово, и за звука, а не само за мъртвата дума или мъртвата буква. За съжаление, както споменах, днес твърде малко внимание се обръща на музикалната страна на едно произведение: а всъщност, както казах преди малко, тя е твърде важна не само, за да се разбере, но и за да се почувства това произведение. O. Wilde в своите "Диалози върху изкуството" изтъква, че литературата все повече се старае да въздейства на окото и по-малко на слуха, когато от гледището на чистото изкуство слухът е онзи усет, на който тя трябва да се старае да се хареса и да се приспособи към неговите изисквания. Какви са изискванията на един музикално развит слух - Ницше в "Jenzeits von Gut und Bose" говори на едно място, че освен двете уши има още едно трето ухо, не във всички, а само у тия, които имат музикален усет. С това трето ухо се възприема музиката на словото. Всеки човек според израза на Ницше - трябва да има себе си в ушите си; за да не излезе недобросъвестен по отношение на музиката, която прониква произведението на един поет. Ако не са схванати например темпото, или пък особено редуването на гласни и съгласни, ако не се вникне в музиката на стиха, естествено не може да се схване неговия поетически смисъл.

Боян Пенев. Руска метрика. л.6

"Немският стил - казва Ницше по-нататък - има твърде малко работа със звукът и ухото - това се вижда от факта, че нашите добри музиканти пишат лошо, немецът не чете гласно, не чете за ухото, а само за окото. Когато чете, скрива ушите си в чекмедже. Античният човек, когато се е залавял да чете, а това се е случвало рядко, чел е винаги на глас. Учудвали се на оногова, който четял тихо и го питали какъв повод го е накарал да чете тихо - т.е. съвсем необикновено - да се чете на глас: то значи с всички движения, извивки надолу и промените на темпото, тъкмо на това се е любувал античният свят. Тогаз законите и на писмения, и на разговорния стил са били едни и същи. Само проповедникът в Германия знаеше каква стойност има една сричка, една дума, как се движи и вълнува речта - само той имаше себе си в ушите си."

Боян Пенев. Руска метрика. л.7

Значението на музикалното (външно, произнесено/ при творчеството)

Същото значение трябва да има и при гласното възпроизвеждане. Какво голямо внимание трябва да се обърне на музиката на стиха. Това може да се провери и чрез наблюдение на начина, по който чете един поет. Против[ ] декламиране на лириката (В: Эйхенбаум. "Мелодика стиха").

Различията между четенето на един декламатор и четенето на един поет. Поетът обикновено чете монотонно и подчертава ритъма, като пренебрегва нюансите в смисъла. Мнозина поети творят сякаш на зададен разпев - особено поети, свързани с народното творчество (Колцов: у нас Ботев, П. Р. Славейков). За Некрасов се разказва, че е писал проза на писмената маса или дори като е лежал на дивана. Но при съчиняването на стихове обикновено той се е разхождал из стаята и гласно ги е произнасял, когато свършвал стихотворението, записвал го на първия къс книга, която му попадала. Ако съчинявал дълго стихотворение, по цели часовe се разхождал из стаята и през цялото време произнасял стихове с еднообразен глас.

Природата на стиха, както подчертава Эйхенбаум (с. 20), органически е свързана с произносително-слухови моменти и твърде често речевата интонация губи в случая своята смислова, логическа окраска, като се подлага на напевна деформация. (Стиховете имат съвсем друга интонация, съвсем различна от тази на прозата.)

Следва