СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Маргарит Жеков

Потулената народностна самоличност

Ако съм бежанец в чужда страна

и от дома далеч на камък спя,

Ти в сънищата ми лицето Си яви!

Тези три стиха от християнска песен намекват без съмнение за скиталчеството на старозаветния патриарх Яков и за утешителния сън, който той, спейки под открито небе, е получил от Бога (Бит. 28:10-15). За мен обаче стиховете на песента са вълнуващи и с това, че ми напомнят за майката на майка ми - тя се казваше Мария и, като бежанка от Беломорието, прокудена далеч от дома си, също е нощувала под открито небе и нейно възглаве също е бил камък (който тя е увивала в тракийската си престилка). По време на едно от многобройните изселвания, на които е била подложена заедно с жителите на всичките села от Дедеагачка околия, тя също, понеже е била болна от треска, е имала сън, в който й се казва да намокри носната си кърпа със студена вода и да я сложи в пазвата си. Послушанието спрямо този най-обикновен и получен насън съвет й донася незабавно изцеление.

Разбира се, не всеки сън е от Бога и думата тук не е само за чудесата на Божията обич, извършени, за да се спаси животът на мнозина безпомощни скиталци, а и за човешкото нехайство и управленско родоотстъпничество, които се силят да заличат народностната самоличност на спасените по чудо наши съотечественици от Беломорието.

Когато през февруари 1995 г. споменатата моя баба Мария почина, поискахме от частното погребално бюро, към което се бяхме обърнали, да впише в некролога уточнението, че покойната е родена в село Домус дере, Дедеагачко, но за наша голяма изненада служителите от погребалното бюро отказаха, обосновавайки се със забрана от страна на община Хасково. В такива случаи човек се чувства наистина бежанец в собствената си родина. На коя държава служеше тази българска община, отказваща да разреши гласност на един най-обикновен семеен факт на българска народностна самоличност? И кой би уважавал българската ни народностна самоличност, щом представителните български власти съдействат за нейното потулване?

Надписът в паспорта на баба ми "родена в Гърция" винаги ми е звучал така нелепо, както би звучало твърдението, че Имануел Кант е роден в Руската федерация. Утеха в това отношение ми е запазената лична карта на главата на семейството - нейния баща и мой прадядо, в която народността и месторождението са подобаващо отбелязани, въпреки че личната карта е издадена преди 1934 г. - по време на управлението на цар Борис Трети, но далеч преди кратките години, в които България е била териториално обединена. Именно затова ми изглеждат неуместни опитите да се заличава историческата достоверност на месторождението у българите от Беломорието. Макар че названията на някои беломорски градове и села не са пощадени от "възродителен" процес, все пак би трябвало да помним исторически достоверното название на родното място на предците ни по времето, когато са се родили, така както сме длъжни да помним и живописния им български говор. Любопитно е например, че думата "зехтин" на официалния език на Република Македония, ако трябва да се изразим дипломатично, гласи "зеjтин", а същата дума в говора на беломорските българи се произнася "зейтинь".

Простено е на журналистите от българската редакция на Радио "Свободна Европа" да "превеждат" изявленията на македонски държавници и обществени дейци в предаванията си. Все пак въпросните журналисти работят в радио, чийто създател и спомоществовател е Американският Конгрес. За останалите, неподвластните на чуждестранни учреждения българи обаче, би трябвало да важи насъщният и в наши дни повик: "Знай своя род и език!" В противен случай няма да е чудно, ако някой ден чуем по "Свободна Европа" и "превод" на някоя народна песен от сборника на братя Миладинови, чиято прозорливост и доблест при озаглавяването тепърва ще има да благославяме. Впрочем ако Радио "Свободна Европа" превежда за българските слушатели изявленията на представители от Република Македония, то с много по-голямо основание би трябвало да превежда баварския немски за слушателите от град Хале (на Заале) например. Още повече, че и Бавария (понякога е наричана Freistaat, буквално "свободна държава", според тълковния речник на Wahrig - "република"), и Македония е независима държава.