СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

Продължение от брoй 1

Колкото и да е необичайно, историята на българската литература и биографиите на нейните творци просто плачат за екранизиране или романизоване - в съдбите на автори и произведения се съдържат безброй елементи на епика и екшън, на съдебни трилъри и хорорефекти. Рано или късно, някой от творците на бъдещето ще обозре тази невероятна тема и ще има силите и таланта да я реализира в потресаваща книга за погромите над духовността в България.

На обществената сцена личността на Тр. Кунев се налага и откроява със своята многостранност и самобитност. Тази ярка иманентност се изявява адекватно и във външноповеденчески реакции. Той е човек на широкия жест, на запомнящата се фраза. Почти легендарни са проявите на щедрост, милосърдие и артистизъм, с които е омайвал съвременниците си. Екстравертният темперамент органично се проявява освен в речта, и в реториката на жеста. Своя невероятен преход между двете антагонистични знакови пространства - затворническо и властово, между две противоположни житейски състояния - окаяно и престижно - той отбелязва с ефектен политико- психологически акт, каквото е "Отворено писмо до моите избиратели"¹. Това е многозначен текст, положен в няколко смислови и темпорални ракурса. По смисъл и патос е диахронно продължение на "Pro domd sua"... Споменавам го, защото съществува отпратка към секретното досие, в чиито дебри предстои да навляза. Става въпрос за анонимен отговор на Отвореното писмо, прихванат от Държавна сигурност. Това е документ, който проблематизира и приземява политическата ситуация, откроява контрапункти и нюанси извън двата полюса, видени от друга, външна гледна точка. Поради своята откровеност, справедливи укори и разумни доводи, този анонимен глас за мен е народният. Тонът и обръщенията в писмото издават фамилиарност и е ясно, че човекът е стар познат на Тр. Кунев, че е интелигентен и познава механизмите и перипетиите на българския политически живот. Анонимността му е предпазна мярка поради страх от репресия. Той не приема благодарностите и заклеванията на новоизбрания депутат безапелационно, а ги коментира и анализира, доказвайки, че прошката не значи забрава. Сочи грехове от миналото на самия Тр. Кунев и общите грехове на българските политици от всички партии и времена спрямо народа, макар всички да си служат с неговото име, включително и земеделците. Разумен и обективен, този глас подчертава вината на земеделските лидери от времето на Стамболийски, та до Никола Петков, за сегашното положение на българското село. Според него, Ал. Стамболийски с изказванията си, че говедар трябва да води външната политика на България, с погромаджийските изстъпления на оранжевата гвардия на гара Долни Дъбник, с всяването на омраза между селото и града, е станал аванпост на комунистите, а сътрудничеството на Н. Петков с тях като министър на ОФ е огромна грешка, която стои в основата на сегашната драма - отслабването на БЗНС и насилственото колективизиране на селото и налагането на диктатурата. Според анонимния автор едва сега земеделските лидери са разбрали, "че сопата има два края". В порядъка на известните политически хамелеони от рода на Кимон Георгиев и Димо Казасов "гласът" отчита и неблаговидната роля на българската интелигенция за тежката ситуация, в която е изпаднала страната. Ето оценката му за нея, която е и присъдата на обикновените хора: "Ами какво да кажа за пишущите братя, за художниците, артистите, от пасмината на Николай Райнов, който доносничеше пред новите си господари срещу свои колеги? Жалко, много жалко"². Трифон Кунев получава един добър урок за толерантност, но също и за това, че сегашните страдания не изкупват предишни вини, както и припомняне, че днешните трагични събития имат дълбоки корени в миналото. Мисля, че Камиларя напълно е съзнавал и приемал горчивата истина и без тези редове и затова тъй искрено коленичи пред своите избиратели, заклевайки се да изпълни дълга си, независимо от изпитанията, които му предстоят. А те вече се задават, още повече след влизането му във ВНС.

Втората папка от Досието на Тр. Кунев съдържа 121 документа - рапорти, заповеди, справки, служебни писма, план-разработки и, разбира се, многобройни доноси. Донесенията са от щатни разузнавачи и от вербувани агенти. Още през 1937 г. е следен от агенти на полицията, но това е старомодно и забавно, като в криминален роман за Арсен Люпен, проследяване и подслушване по улици и кафенета³. И новата власт веднага го взема на мушка още от 1945 г. В първите донесения, освен биографични и политически данни, се изтъкват и черти от характера на обекта: "упорит и твърд в разбиранията си" (л.49); "упорит и последователен. Злокачествен. Морално запазен. Стои на най-здравите опозиционни позции. Приятел е на Гичев (Димитър) и Никола Петков". (л. 50, 11. II. 1946 г., донася Ивко). В обширна служебна справка на ДС от 28.II. 1946 г. агент № 103 съобщава и един нов факт, че през м. май 1945 г. Тр. Кунев е участвал в учредяването на "Лига за защита на правата на човека и гражданина" и е избран за подпредседател и ето каква е била дейността му като такъв: "Заедно с други представители на въпросната лига Кунев се застъпва пред регентите, министър-председателя, членове на правителството за отменяне закона за ТВО, за връщане интернираните близки на осъдените от народния съд, за амнистия или помилване на осъдените от народния съд. Изобщо Тр. Кунев се явява като най-върл противник на днешната власт като в своите прояви не държи сметки за граници" - заключава сътрудникът. С тези документи се открива още една страна от хуманната дейност на писателя, полагащ усилия да помогне на жертвите на комунистическия терор. Както е видно, според самата Държавна сигурност, още в 1946 г. е престанал да бъде "удобен човек", а обратно - превърнал се е в "най-върл враг". С каква цел Хр. Радевски, свидетел и активен участник в тогавашните събития, след 50 г., през 1994, лепва етикета на "удобния човек" върху името на един страдалец и борец, всеки може да си отговори. В ония времена Радевски е ортодоксалнен комунист, той е "удобният" за своята партия човек, възпяващ дори нейната "храчка" като огромна чест. Щом може заради партията да се отрече и от името си ("не съм ни Радевски , ни Христо, а съм безимен твой войник"), то защо да не окаля паметта и името на общия им противник, разчитайки на късата памет на българското общество. Затова досаднотo, изморително ровене в архивите понякога има своята полезна мисия възстановява справедливостта и истината за историята и за човека.

По линия на "Лигата за правата" в секретното досие са събрани, вероятно по време на обиските, огромен брой оплаквания от български граждани, които са се обръщали към него като подпредседател на "Лигата", с надежда да намерят защита срещу притеснения и беззакония. Най-често това са софиянци, в чиито къщи и апартаменти ОФ-властта е натрапила като наематели свои привърженици - активисти и милиционери от провинцията. Сред куриозите на комунистическото безочие е документиран и такъв случай - министърът на правосъдието Минчо Нейчев е настанен в жилището на осъдения на смърт от народния съд дворцов чиновник Ганчев (или Генчев), без да плаща наем на вдовицата. Министърът спял в леглото на убития, а жена му Таня износвала дрехите на вдовицата Соня. Горките пролетарски министри! - бих казала аз. Откъде са започнали, преди да стигнат до 33-те суперлуксозни резиденции и боянските палати! След като Тр. Кунев, освен че публикува дръзки фейлетони, си позволява и да събира факти за зулумите на прокламираните "идеалисти" и борци за равенство, няма как да не е в контингента на Държавната сигурност. Нещо повече, той е сред най-"обгрижваните" от нейна страна. От 1945 до 1947 г. наоколо му бдят агенти с номера 5, 69, 103 и други с кодови имена Кремена, Бродски, Богданов, Румяна, Никола, Вуйчо, Бързак, Македонски, Германеца. Някои от тези хора се подвизават като земеделски активисти и са сред елита на БЗНС. Кремена, Бродски, Богданов и Румяна донасят за политическите разговори и решения на ПП на БЗНС, участват в мероприятията на съюза, срещат се с видни партийни дейци - Никола Петков, Недялко Атанасов, Петър Коев, Асен Стамболийски, Трифон Кунев. Особено активна е агентката с псевдоним " Румяна". Тя знае за срещите на Н. Петков с американския дипломат Джон Мак и това навежда на мисълта, че може би е едната от двете преводачки Невена Розева или пък Анастасия Митева, и двете близки до ПП и до Никола Петков, чиято роля в процесите е вече известна. "Никола" и "Вуйчо" са съмишленици и освен това приятели или роднини, които имат достъп до дома на писателя, а зад псевдонима "Македонски" се крие шурей на избягалия в Австрия земеделец Христо Статев и чийто баща Димо също е земеделец-емигрант. Този човек има за задача да шпионира собствената си сестра, да донася за писмата от съпруга й, а може би и за писмата и сведенията на баща си. Лицата с чужди имена следват Трифон Кунев в "Юнион клуб", в кафене "България" и в аператива "Лисичата дупка", подслушват личните му разговори и докладват за срещите с приятели и политици. Определено може да се каже, че "каиновци и юди" се спотайват в земеделските редици още преди да е настъпил часът на гоненията и концлагерите. Хранителната среда на продажничеството и шпионството се корени в разцеплението на БЗНС през м. май 1945 г. и последвалото го роене на геметовци, гичевисти, николапетковисти и оббовисти. Неустойчивата, лесноизкушима земеделска душа, както винаги се мята между идеята и инстинкта, между жаждата за власт и страха за живота.

В този кратък период от една година, когато Тр. Кунев е народен представител във ВНС и е на свобода, се разиграват драматични събития. Спрян е вестникът на социалдемократите "Свободен народ", рубриката СДКК в НЗЗ изчезва, заменена от "Всекиму заслуженото", където спорадично се появяват статийки, посветени на конформистките уклони на известни български писатели. Все по-често нявгашният сатирик започва да отправя призиви за омиротворяване и съгласие, за компромиси и разум в политиката, в противовес на засилващото се ожесточение и противопоставяне на партиите и разделението на обществото. Той остава на своя пост, предан е на лидера Никола Петков, но е вече болен възрастен човек, принуден да се отдръпне на заден план, застрашен от отмъстителността на комунистите. Демократичната общност в България е стресната от бруталното насилие и терора по време на изборите, когато с необяснима жестокост са убити от ремсисти и комунисти 28 привърженици на БЗНС (н. п.), а стотици други са пребити. 

Следва

1 в. "Народно земеделско знаме", бр.184, 1946 г.

2 Писателят Николай Райнов е свидетел на Главния обвинител на II народен съд срещу българските интелектуалци през 1945 г. Показанията му са публикувани в приложение.

3 Дирекция на полицията. Отдел Държавна сигурност. Рапорт на разузнавачи № 35-37, 2911, 3636, 3671. Декември 1937 г. Архив на МВР. ф. 3, а. е. 212, Досие на Тр. Кунев, л. 23.