СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Владислав Богоров

Вреди от обнародване без разрешението на автора

Продължение от брoй 1

Сега на въпроса от заглавието. Същината на цялото авторско право се свежда до едно нещо: забраната дадено произведение да се обнародва без разрешение. Когато тази забрана е нарушена, за автора обикновено възникват вреди. Тези вреди могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Да речем, след обнародването авторът не може да публикува същото произведение в друго периодично издание, понеже то вече не е ново. Така той ще се лиши от хонорар, което е имуществена вреда. Или пък той, заедно със свои съмишленици, е бойкотирал даден вестник. С обнародването на стиховете му в този вестник, авторитетът му сред същите съмишленици се срива. Или пък произведението му още не е редактирано. Публикуването му в този вид може да депресира автора. Това са вече неимуществени вреди. Ако депресията е породила нуждата от съответните лекарства, парите, които е дал за тях, са отново имуществени вреди.

За да се спечели дело за непозволено увреждане, необходимо, но недостатъчно условие, е да бъде налице следното:

- Обнародване без да е получено разрешение от автора. То се доказва лесно: към исковата молба прилагате съответния брой на вестника или книгата или ксерокопие от тях¹. Достатъчно е да ксерокопираме дори само тези нейни страници, където е нашата творба. После не ние доказваме, че не сме дали раз-решение, а издателят - че го е получил. Това се нарича ДОКАЗВАНЕ НА НЕНАСТЪПИЛ² ФАКТ: твърдим, че фактът, че сме разрешили, никога не е настъпил. Ако не се установи нито дали е дадено позволение, нито дали не е дадено, приема се, че не е дадено.

- Вина у издателя. Вината се предполага. Това означава, че не ние доказваме, че я има, а той - че я няма. Значи отново, ако отговорът на въпроса не е ясен, приема се за изяснено, че вина е налице!

- Вреда. Вредата, както стана дума, може да бъде имуществена или неимуществена. Имуществената е обикновено тази, при която сме загубили пари. Неимуществената това са страданията, които неразрешената публикация ни е причинила.

- Причинна връзка между обнародването и вредите. Става дума не за някаква особена правна връзка, която е разбираема само за специалистите, а за връзка, която съществува по правилата на обикновената формална логика. Трябва да установим, че тези вреди не биха били налице без неразрешеното отпечатване. Ако става дума за имуществени вреди, да установим, че щяхме да получим примерно 500 лева, ако произведението не бе вече публикувано. Това ще се установява например чрез експертиза. Ако ли пък говорим за неимуществени, че сме били радостни и със здрав сън до публикацията, а след нея сме плакали и страдали от сексуални смущения. Последното ще се установява със свидетелски показания.

1. Ако не можем да се снабдим с тях, но те са достъпни за съдията, достатъчно е да му посочим съответната година и брой (за периодичното издание) или такива данни за книгата, чрез които той може да я намери в библиотеката. Но това е теоретична постановка. На практика съдията очаква да не му утежняват и бездруго претоварения график, като го карат да ходи по библиотеки.

2. Правистите наричат ненастъпилите факти "отрицателни".