СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Да живее бунтът!

С Юлия Кръстева разговаря Нина Живаневич

Париж, март-април 2001

- Кога започнахте да проявявате интерес към особеностите на "женското начало"? Дали интересът ви води началото си от вашите изследвания на "chora" или на "женския глас" в лингвистиката и семиологията? И по-точно, как оттам нататък се пренасочихте към т.н. "феминистични изследвания" и литература, разбирани в тяхната социологическа и естетическа значимост?

- Много е трудно да се проследи зараждането на моя интерес към "женското начало". Предполагам, че въпросът за него е бил в съзнанието ми още в мига, когато започнах да се питам коя всъщност съм аз. Тоест, може да се каже, че всичко започна в моята юношеска възраст, когато в мен се пробуди интерес към литературата - а тя непременно се занимава с въпроси, свързани с различията между половете. Но вие имате право, че в моите теоретични работи аз разглеждам този проблем по-сбито, може би по-ненатрапчиво, и въпреки това му отделям изключително внимание.

- Трудно ли е да "изоставиш" или поне да оставиш настрана майчиния си език и да пишеш на друг език?

- Не, аз нямам усещане, че с идването си във Франция съм "изоставила" майчиния си език, тъй като научих френски още на 4-5-годишна възраст и на практика израснах като двуезична. Вярно е обаче, че преходът от майчин към някакъв друг език е истински "матрицид" (майцеубийство), особено ако в резултат човек започне да се изразява само на втория език, а връзката му с майчиния език придобие крайно ограничен характер. Моят случай също е такъв, но при мен всичко това стана много постепенно, а не по времето, когато дойдох във Франция.

- Като се има предвид, че вие сте писала много за т.н. "болни" състояния на съзнанието, можете ли да кажете дали според вас те са свързани по някакъв начин с изкуството? Смятате ли, че изкуството е средство за тяхното лечение, или е съвсем независима система? Представлява ли за вас изкуството някаква форма на "любов" (по Фройд) и форма на лечение?

- Много хора намират за шокиращо моето съгласие с древните гърци, за които изкуството е катарзис или пречистване - а аз бих добавила, че то е и форма на сублимация при "граничните" случаи, в най-широкия смисъл на думата, т. е. при всички, които са по-слаби и неустойчиви. Ако анализираме съвременното изкуство, ще видим, че творците му се занимават с два вида "слабост". От една страна, става дума за перверзиите, т.е за всякакъв вид сексуални трансгресии. Достатъчно е човек да разлисти някоя съвременна книга, или просто да прегледа културните рубрики в "Либерасион", за да осъзнае, че формата и съдържанието на много произведения служат като средство за преодоляване на тези състояния. Произведенията свидетелстват за съществуването на подобни състояния, както и за стремежа да им се придаде публичност и дори да се споделят с околните - т. е., да се извадят от "килера" на светло. Въпреки комерсиалните аспекти на такива явления, те определено имат благотворно въздействие, тъй като превръщат "срамните неща" в нещо позитивно. Ето как се трансцендира представата за "лечение" - нещо, което понякога е много ползотворно.

- Има ли съвременното изкуство връзка с воайорството, като се вземе предвид, че в преобладаващата си част най-новите литературни творби си поставят за цел да опишат най-интимните телесни и душевни състояния на човека?

- Определено съществува такава връзка! Тя винаги е била присъща на литературата - когато не се опитва да лекува перверзии, тя се занимава с психотични състояния, като например загуба на идентичността, загуба на езика, гранични състояния, клонящи към делириума и насилието. Но всичко това не бива да носи негативна окраска.

Някои мислят, че творби с подобна тематика винаги търсят скандалните сензации, други са на мнение, че те възхваляват грозното. Да, разбира се, в тях присъстват подобни елементи, но, от друга страна, съществуването на такива творби представлява анализ - често пъти направен по един много специфичен начин - на предусетените житейски трудности.

Тук изкуството може да играе важна роля, тъй като може да осветли по творчески път тези трудности. Въпреки това, аз лично оставам малко скептична спрямо някои тенденции в съвременното изкуство, задоволяващи се според мен с някакви бледи подобия на травматични състояния. Остава се на едно ниво на изобразяване на клинични случаи с почти фотографска достоверност, а същевременно търсенето на нови форми и идеи минава някак на заден план.

За съжаление твърде често, когато посещавам музеи или чета някои книги за изкуството, имам чувството, че сякаш разглеждам психоаналитични и дори психиатрически архиви. Но може би това е един необходим етап.

- В този ред на мисли, вие писахте в "Разкази за любовта", че "кушетката на психоаналитика е единственото място, където общественият договор експлицитно разрешава провеждането на психоаналитични изследвания, оставяйки обаче Любовта извън техния обхват". Но подобен вид изследвания откриваме също така в литературата и изкуството. Наскоро вие анализирахте "изследванията" на писателката Колет, в чието творчество любовта и чувствата заемат централно място. Защо избрахте Колет?

- Защо Колет? Защото в моята трилогия за женския гений аз се опитах да анализирам произведенията на две драматични женски фигури, символизиращи трагичната страна на нашия (XX) век: Хана Аренд и нейната книга "Тотaлитаризмът" и Мелани Клайн, с нейното изследване на психозата и по-специално на детската психоза. Стори ми се важно (не само в личен план, но също така и в името на обективността) да отдам почит и на другото лице на нашата цивилизация, на някои светли страни на нашия век, а именно - женската еманципация и радостта от живота. А Колет, която владее до съвършенство националния език, го използва с наслада, за да създаде истински изблици от красота, водещи далеч отвъд скандалния сюжет за жената, утвърждаваща своята свобода и своя авторитет. Именно поради това аз просто не можех да я подмина.

Следва