Литературен форум  

Брой 4 (488), 29.01.2002 - 4.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брoй 3

 

Предговорът и съдържанието на "Ситни дребни като камилчета" били свързани с тази остра световна криза, защото били на страната на реакцията. Сега Тр. Кунев е обвинен за много по-сериозни деяния. Например за това, че в такъв тежък момент, когато стоял въпросът "да бъдем или да не бъдем" (кои обаче?), той "пишеше махзари със забити три ножа в сърцето на България, според карикатурата на днешния подсъдим"1. Виновен е също, че в "ония фейлетони няма нито една дума за оная братска страна СССР", за онова, което тя направи за нас на мирната конференция; "нито пък за онова, което е казал Молотов за тая конференция." Съчиненията на Тр. Кунев сега се свързват със съдебните процеси "Неутрален офицер" и "Военен съюз", които били повлияни от пропагандата на "Зеленото знаме", включително и от "онази колона на вестника". Той много добре знае, че зеленото знаме не се сваляше от ръцете на офицерството." Прокурорското умопостроение поставя следствието пред причината като издига идеята, че "пресата е играла и ще играе огромна роля в нашия политически живот" и че тя е създател на опозицията, която пък "е рожба на световната реакция и американския империализъм". Отново се разнищва въпросът за "съпротивителното движение" като целта е да се докаже, че съпротива има само преди 9.IХ.44 г., а това, за което Тр.Кунев пише в Предговора, е реакция, заговор и подбудителство, дори му се приписва и един инцидент срещу селски кмет от Свищовско. В голямото си старание прокурорът обръща внимание на съдържанието на редица фейлетони и постига целта си да бъдат инкриминирани като доказателства в процеса2. Обвинителен мотив също е, че слагал в кавички "народните" представители на ОФ. Лично аз съм благодарна на този документ за едно - че свързва творчеството на Трифон Кунев с борбата на Никола Петков, и то със следния необорим извод: "Но Никола Петков вдъхновява днешния подсъдим, а днешния подсъдим беше и си остава по-силен от Никола Петков с неговото перо." Така без да иска охранителят на властта признава силата на перото над политика, подчертава ролята на Словото в живота на обществото. Това е признание, че съди и осъжда свободното слово, защото властта се бои от него - не писателят като субект, а изреченото и написаното се обявяват за първопричина на псевдопрестъпления и ето как абсурдно са формулирани те: "Кой проведе съпротивата на Трифон Кунев? Проведоха я фашистите у нас. Можем ли да намерим по-жестоко перо от това на днешния подсъдим? Политическо мародерство е деятелността на днешния подсъдим. Кой досега в нашата история е писал по-безотговорно от него, за да се насърчават цар Борисовци и пр." - завършва с фалцет прокурорският истеричен речитатив. Пледоарията е атестат за Камиларя - нарежда го до националните огнени пера - на Христо Ботев, Захари Стоянов, Ст. Михайловски и Алеко Константинов, макар че няма начин поръчковият демагог да изрече техните имена, а може и да не ги е знаел. След всичко казано той иска най-тежко наказание за фейлетониста, подобно на онова, което е сполетяло Никола Петков. Ни повече, ни по-малко, 68-годишният писател и неговите произведения са обявени за вдъхновител и участник в заговори за сваляне на властта чрез организирана въоръжена съпротива. Съдът приема като доказателствен материал инкриминираните печатни произведения, допуска също представените от защитата Христоматии за I и II клас и постановява да се разпита свидетелят на обвинението Георги Караславов. Присъдата е обоснована върху няколко члена (чл.1 от ЗЗНВ, по чл. 51 от НЗ, по чл. 2 и чл. 5, ал.I. от ЗЗНВ.) и е пет години строг тъмничен затвор, като се приспадат предишните пет месеца. Разрешено е да се обжалва в двуседмичен срок, но жалбата е отхвърлена от Върховния касационен съд на 4.II. 1948 г3.

Така от 1.ХI. 1947 68-годишният писател пребивава в битността си на затворник, отначало в Софийския, а след това като особено опасен политически престъпник (I кат.) е преместен в Сливенския затвор и престоява там до 14.I.1951 г. - три години, два месеца и 14 дни. За униженията, побоищата, болестите и страданията в затвора разказват негови съкилийници, политически затворници в Сливен4. Междувременно със заповед на министъра на вътрешните работи Руси Христозов от 3.VIII. 1948 г.5 му отнемат софийското жителство. Върху същата бланка има резолюция да се открие досие. Така се изпълва поетическото предчувствие на твореца за трънлива житейска Голгота, провидяна преди 20 г. в споменатата "Автобиография". Дори и след като е хвърлен в тъмница, органите на сигурността не спират рутинните мерки спрямо обекта: внедряват подставено лице в ролята на затворник (камерен агент "Шумка") да подслушва разговорите на Тр. Кунев с другарите му по килия6.

В унизителните, нечовешки изпитания на затворническото битие здравето на клетника е окончателно разбито - освен от сърце, поболява се и от диабет. В пленническата му одисея има все пак един лъч на човечност и топлота - грижите на неговата сестра Гена Милева, единствената родна душа, която не го забравя и прави всичко по силите си да облекчи участта на затворника. Въпреки купонната система и немотията, тя му праща от време на време колети с храна, но те така и не стигат до адресата. Гена Милева започва да пише молби до всесилни лица и инстанции, вкл. до Роза Димитрова, съпругата на Г. Димитров. Описва тежкото здравословно състояние на брата си, моли за милост към 70-годишния писател или поне да го преместят от Сливен в София, за да може да го посещава и се грижи за него7. На 14. I. 1951 г. Трифон Кунев излиза от затвора, по нареждане на В. Червенков му опрощават една година от присъдата. Вероятно, за да не умре там.

В контекстуалния кръг на това събитие изпъква странен прецедент - затворникът не иска да напусне убежището на окаяните. Изправен е пред морална дилема - "да си тръгнеш, ставаш егоист, да останеш, ставаш провокатор"8. Чувствал се е предател спрямо тези, които остават, само защото са му опростили една година от присъдата. Неловко му е пред заключените в тюрмата страдалци, не е искал да слезе макар и в преклонна възраст от "котата" на съвестта и морала. Колебаел се и по други причини, както го цитира Йосиф Петров: "Затвор, затвор, ама 40 души са ми приятели. А сега къде ще отивам в средата на зимата, кой ще ме подслони? Само ще им създам безпокойство. Реших: ще се откажа от помилването." Прадоксът има обяснение -старият мъдрец е наясно както с човешката психология, така и с външната ситуация - обществена, политическа, битова и семейна. Оказва се прав по всички точки. Между ограденото пространство и неограденото особена разлика няма - навсякъде е затвор. Ако вътре оставя приятелството и верността на 40 корави мъже и страдалци, вън го чакат подлостта и предателството на 40 шпиони и провокатори. Действително никой от близките му, братя и племенници, не иска или не може да приюти Затворника, от притеснение за собствените си семейства, имоти и безопасност. Макар че имат обширни жилища на централни столични булеварди. Кой и кога ще изследва вината на комунистическата партия и пораженията на онези ужасяващи години на терор и страх, в които се разкъсват дори кръвните връзки между хората? И това е резултат на целенасочена антихуманна политика - да изтръгне от човека дори изконното, да го остави екзистенциално самотен, сломен, виновен и безпомощен и така да контролира, манипулира и моделира у него психиката на роба. Да го принуди, отритвайки най-близкия, да се откаже от собствения си род, от всяка интимна свързаност и съпричастност, от самия себе си, за да остане смирен, безволев поданик в бдящото око на партията, самообявила се за всемогъщ господар на човешките съдби и животи. Великият самотник Тр. Кунев е осъден да изпие до дъно отровната чаша, но остава изпълнен с милост към слабата човешка природа. Приютява го една милосърдна женска душа - д-р Дафина Кьорчева, сестра на неговия приятел от младини, известния политик и литературен критик Димо Кьорчев.

Един месец след излизането му от затвора, Държавна сигурност създава "Постановление за "еднолична активна разработка" с кодово име "КАМИЛАРЯ"9. Датата е 20.II.1951 г. Постановлението е изготвено от оперативния работник В. Панев, одобрено със саморъчна резолюция и подпис от "началник отделение "николапетковисти" Владо Тодоров10. Този документ е рутинен по форма и съдържание. В него се разчита примитивната философия на тиранията и шпиономанията. За репресивните органи величините на човека и неговото битие са константни, независими от възрастта, от болестите, от характера на т. н. престъпление, няма значение фактът, че е изтърпял наложеното му наказание. Макар и помилван, индивидът си остава "Обект", здраво впримчен във фокуса на институционалната "субектна" воля. Вината му е непростима доживот, той е перманентно опасен за властта, дори не с действие, а със самото си съществуване. Затова е разработен всеобхватен "План на агентурно-оперативните мероприятия по лична активна разработка "Камиларя"11. В изпълнение на поставените задачи по стъпките на Тр. Кунев се пускат копоите на ДС - тайните агенти Стою, Лидия, Евгени, Лукомский, Балкан, Острец, Тертер, Сашко, Тончо, Вихра, Сеул, Ружена, Таня, Райков, Манолов. Тези хора донасят за разговори и срещи с него в продължение на три години - от 20.I. 1951 до смъртта му на 1.II.1954 г. Повечето от тях са били николапетковисти, вербувани в лагери и затвори. Само от техните доноси може да се напише повест за преживяното от опозицията и за метаморфозите на оцелелите в онези мрачни времена.

Следва


1 Архив на МВР, папка 4609, л. 75-77. Става въпрос за илюстрация към изданието на СДКК от 1946 г.горе

2 В присъдата са инкриминирани 16 заглавия от рубриката СДКК, повечето от тях са сред по-горе коментираните. Пак там, л. 77-80.горе

3 Архив на МВР, папка 4609, л.85.горе

4 В: Юбилеен лист. 110 г. от рождението на Тр. Кунев. 1990 г.горе

5 Досие, а.е. 213, л.55.горе

6 Досие, а. е. 213, л. 44.горе

7 Досие, а. е. 213, л. 61.горе

8 Устен спомен на поета Йосиф Петров при откриване на дом-музей "Тр. Кунев" в с. Ъглен на 5 октомври 2000 г.горе

9 Досие, а. е.212, л.70-71.горе

10 Това е същият ген. Владо Тодоров, който през 1990 г. унищожи досието на писателя Георги Марков и бе подведен под отговорност, без резултат обаче.горе

11 Пак там.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум