Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Димитър Казаков

ОТ НЕГО

 

До Дора Валие

28 ноември 1979 г., София

 

Скъпа Дора,

Сърдечно ти благодаря за топлите, откровени и, бих казал, пророчески думи. Те ме вдъхновяват и карат да размишлявам.

След тази вдъхновена среща, която се състоя в моя дом, твоята личност зае място в моя поход към висините на изкуството. Помни, че тя донесе плодовете на много творби и оригинални находки в картините ми. Донесе ми свобода и криле за океана на вселената, подобие на който нося в себе си. Тази среща ме освободи и подтикна да извая себе си по-добре и да покажа по-пълно възможностите на личността ми.

Това, което ще изложа на предстоящата изложба в София, и на която ще те поканя, ще бъде само началото към висините на вселената, която демонстрирам в размерите на платното.

Франция, макар и малко тъжна в последното десетилетие, ми се усмихна с високата оценка, която показа с приемането на творбата ми във фонда на френската култура. Тя успя да ме респектира със своята традиция и да ми подаде ръка като творец. Тази мравка, пълзяща по антените на своята съдба.

Колко ме измъчва любовта и носталгията по родното ми село! За тях работя ден и нощ с велик, неземен дух. Бедността така жестоко ме наказа в с. Царски извор - Търновско. Подигравките и униженията, които изживях там и другаде, и днес ме хвърлят в ужас. И ако е останало светлинка от нещо прекрасно, то е отразено в моите картини. Това е величието на природата, трудолюбието на хората, следите на традицията и нейната култура.

Спомените на краткото детство и величието на една поезия на късните вечери, където вече е притихнал лаят на овчарските кучета и звънците на козарите.

Тъжно струят последните капки живот на старите чешми, а тракащите караджейки (мелнички) край дерето преминаха във вечността заедно с последните побелели стари мелничари.

Напуснах с. Царски извор (Чапаево) през 1949 г. и тръгнах след съдбата си и тя ме води по своите пътища. Вина за гениалност не нося, ако съдбата ме е направила възвишен в платната, това ще бъде добре за мен, за моята родина и за идващите поколения.

Наличието на много пари е втората бедност и нищета, която ни изправя още по-зловещо пред смъртта, бедност, в която не принадлежиш нито на самата нея, нито на себе си, и в басейна на суетата дори нямаш право да се удавиш.

Да живее вдъхновението и величието на световния дух и вселенната мъдрост!

Чакам ви в София.

Сърдечен привет
Димитър Казаков

 

Майстора Владимир

 

Той беше нежен чародеец. В неговата душа имаше безкрайна тишина. Картините му излъчват най-кротка мъдрост и обуздана емоция, която ни кара да стаим дъх, когато ги гледаме.

Той беше най-блестящият урок за своите съвременници, но и днес тънка и рядко морална живопис не се прави.

Той беше земен човек, но в поведението му имаше пророчество, в стъпките му плавност, не бързаше нито като работеше, нито като живееше, съществуваше като вечността и остави подобни спомени. Той свиреше, може би с това долавяше отдалечени от нас истини, може би се сливаше с необятното чрез музиката и проверяваше сърцето си. Неговото изкуство няма претенции за наслоена философия, наслоена историчност, то не е наситено с противоположности в сътресение на конфликти, а носи простотата, следвайки нравствеността на обикновения селски човек.

Тези огледални образи не са натурална амбиция на автора да покаже месата и потта, костите и структурите на дрехите, а осветената от слънцето селска хубост, както на млади девойки и зрели булки, така и на обгорели от вятъра жетвари. Майстора нямаше задачата насилствено да налага космоса. Както Ван Гог, той търси добротата и хубостта, обожествявайки земното, правейки го да носи наслада на погледа и радост на ума ни.

Неговото изкуство не е насилствен хуманизъм, а песен чиста, подобно песента на славея, неангажирана с нищо, но преливаща се във всичко земно, всичко, съпътстващо човека като мечтания за живот.

Неговият хуманистичен възглед е планетарен. Водеше живот на отшелник, а бе непрекъснато сред хората, в трудовия им ден, където сам се трудеше с четка и платно.

В омаята на разлагащия се спектър, през нацъфтелите ябълкови клони вдишваше аромата на нежни цветове, втъкани като бяло, розово и червено сред зеленината на прясната, девствена природна ведрост.

Минаваше за мълчалив, сдържан човек, но в себе си той разговаряше непрекъснато.

Бацилите на войната, безнравствената жестокост на антихуманни гении шестваха из Европа, но той не удостои с подобни нечистотии платната си.

Всяка безнравственост му беше толкова чужда, че не посмя да я осъжда чрез изкуството си. Защото безнравствеността е вечна, но и чистотата е вечна. Той принадлежеше на най-нежни светове или имаше усет да ги долавя.

 

1982 г.

 

 

***

Живеем, орем - всеки своята духовна нива - и бавно, задъхани от умора, проглеждаме.

 

***

Завладяването на вселената - мисля, че прекалено далеч я търсим, докато тя е навсякъде около нас и в самите нас.

 

***

Изкуството изисква едно добро сърце, което да го прави, и едно добро сърце, което да го приема.

 

***

Всяко мръсно петно търси чисти одежди.

 

***

В библейска самота или в пиянска компания, не - в субективната клетка е най-опасно за живота.

 

***

Алчността за справедливост внася кръвопролития. Тя е щедра, когато хвърля да умират другите за каузата.

 

***

Равновесието сред масите може да съществува само чрез дисхармонията - равенството предвещава хаос.

 

***

Респектират законите, които са вечни - временните рушат съзнанието и вярата ни.

 

ЗА НЕГО

 

"Димитър Казаков, наречен от близките му Нерон, е същинска природна стихия, неудържима сила, човек, дълбоко сраснал се със земята си, който умее чрез своите картини да възстанови за нас и за самите българи цялата история на българското изкуство и на всичките негови форми. Всичко е там, в неговите картини: първите изображения от пещерите, образите, изписани по стените на гробниците, византийското изкуство, народното изкуство. Изключителното у Казаков е, че с него откриваме едновременно една страна, един народ, една цяла култура. Казаков - това е един от онези художници-чародейци, каквито срещаме рядко, защото сам по себе си той е цялата българска земя."

 

Уводни думи към филма "Димитър Казаков" от поредицата "Художници-чародейци от Франция и другаде", копродукция на френския тв канал "Антен 2" и София прес - "Интер филм" (България), продължителност 51 мин, режисьор, сценарист и водещ Жан-Мари Дро.

 

 

Ловец на идеи

 

"...Разбира се, преди всичко в Казаков ще открием свидетелството за автентичен художествен свят, който преодолява множествеността от бурни естетически промени. Погледнато от чисто естетически ъгъл, картините му остават все тъй валидни, въпреки агресивната заобикаляща атмосфера.

Истината е, че Казаков е сякаш една от природните сили. "Има такива спомени, които идват сякаш от друг живот" - е писала Жорж Санд в "Лелия". Художникът се нарежда в голямото течение на фантастичното Средиземноморие, антично по ген, източно по своята абстрактност и европейско по организация… Емоционалният Казаков трябва да се гледа с мисъл, защото картините му са чудесна и благоприятна среда за зараждане на митове и символи, чрез които светът е превърнат в почти безкраен низ от лица на времена и действия.

Стремителността, с която визуалните изкуства се промениха през последните години, бе спестена на талантливите художници заради онова състояние, което ги прави - независимо от времето им - постоянно модерни. Всъщност "модерно" е наложен термин, чиято структура е нетипична за голямата култура. Посветеният знае, че съществува постоянно кръвопреливане между стилове и същности, индивидуалност и общности. Казаков е полюс. Казаков е ловец на идеи, които историческото и художественото пространство му предоставят.

В началото на века Европа обръща специално внимание върху изкуството извън цивилизацията. Малко е да се каже, че тя е смаяна. Изкуството там се е развивало във великолепна хармония с техния свят. "Конюнктурно", "казионно" - това са неща от друг меридиан. Напротив - честно, искрено и философско, митологичното творчество свежда глава само пред тайните на Вселената. Казаков е от малцината художници, които знаят и познават тия тайни, или поне знаят как да се доберат до тях. Но освен ритъма на времето и необяснимото, художникът трябва да открие и собствения си ритъм. Това не е суеверие, а диалог между двете природи - на твореца и другата, която го заобикаля. Казаков явно не умее да живее равнодушно. Понякога той е дори твърде неспокоен. Мисля, че природата му разбира колко големи са възможностите на художника и колко трудно се реализират. И все пак именно чрез изкуството той е най-близко до онова, което иска…"

(Фрагмент от писмо на Дора Валие до Кирил Кръстев - 1991 г.)

Българската литература

© 2002 Литературен форум