Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кръстьо Станишев

 

 

Пейзаж със слънчогледи

Полето императорско! Корони
проблясващи под облаци възбледи!
Пред вас, о, благородни слънчогледи,
в праха се свеждат моите поклони!

Нима е злато вашето мълчание?
Смутен, и позлатен, и угнетен,
разбрах, че всяка дума е страдание,
изречена, или стаена в мен.

О, рицари на неизменна чест,
лицата ви мрачнеят много рано!
В полето - саможертва назовано -
ще паднете. Но прави тук сте днес.

Приемате ме в своя кръг избран,
но се надявам да благоволите
във звание и мен да посветите -
ваш подражател, може би желан.



Камбана

Сред тайник схлупен думи подредени
на пръсти се броят. И преброени
на свършване са вече твойте дни.
От храм невидим накъм теб звъни
камбана - о, метафора на всеки
живот уплашен! Сякаш сенки леки
въздигат се във въздуха висок
и свършващите думи. Вижда Бог…

А ти оставаш долу на земята.
Последната безмълвност те замята
със своя плащ от съвършен покой.
На свършване са твойте думи. Кой
би уговорил всяка да остане?
Ала треперят от звъна камбанен
и свършващите думи с поглед строг,
и чашите горчиви. Слуша Бог...

Помни смъртта!

Пръстта със своето презрение
от скелетнопотракващ ек
затрупва мрачния ковчег
и мрачното стихотворение.

Защото върху гроба пресен
преди да го равни нощта,
под свода на безлюдността
ще прати своя лъч небесен

душата, вече отлетяла.
Но би ли утешил лъчът
презряната и неизтляла,
захвърлена в забрава плът?



Август

Проблясват падащи звезди -
на Цезаря върху челото
корона временна. Защото
знак крие името. Преди

бе цезар Август… О, кажи ми,
услажда ли се пак властта
над всичките неизброими
светулки и щурци запели,

през месец август завладели
империята на нощта?



Октава

Под тъмнината, засводила
треви, дървета, самота,
къртицата на мисълта
заспива вече. Тъмна сила
превива ме. Чело смирено
докосва камък, пръст и мрак.
И се отпуска уморено
в покой, подобно в саркофаг.


I. Малка елегия

Годините се стопяват
като паднали снегове.
Но тук-там цели остават
бели петна страхове…

Годините в недрата потънаха,
повлекли стопени следи.
И там претвориха се в тътнещи
неуловими води…

Годините бързат към Лета.
Забравата е покой.
Когато забравят поета,
спасен и свободен е той…



II. Малка ода

Нека да възславим римите,
верни пазители
на Поезията, зримите
крепости! Сълзите ли,
или смеховете плиснали
пазят зад стените си?

Под просторите, надвиснали
от неясни дни, те си
имат предопределение,
те познават ада ни,
щом това стихотворение
пазят от разпадане...


Строфа

Под тъмнината, тук-таме
от лъч продрана, изоставени
от грижи и копнежи, сме
потънали, но неудавени…

Българската литература

© 2002 Литературен форум