Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Проф. дфн Емилия Стайчева

Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията

 

ВулфилаКато германистка, която се опитва да изследва явления на немско-българските литературни отношения, отдавна се вълнувам от факта, че първият писмен паметник на германските племена се е появил на днешна българска територия.

Неотдавна Генералният почетен консул на Германия за България проф. д-р Герд-Винанд Имайер в Хамбург ме покани да изнеса пред тамошното немско-българско дружество лекция върху немската култура в България. Разбира се, аз въведох в темата със споменатия факт, т. е. с превода на Библията на готски през IV в. в Никополис ад Иструм край дн. с. Никюп, Великотърновско от вестготския епископ Вулфила (311-383). Изненадата и въпросите на някои от присъстващите ме провокираха да осъзная необходимостта от популяризиране на това крупно културно събитие в европейската ни история. И затова особено се радвам на инициативата на архим. проф. д-р Г. Елдъров и д-р Р. Милев за възникналия дискусионен форум в този смисъл.

Почти няма сериозно изложение на историята на немската литература, което да не започва с предписмената епоха на старите германци, за чието словесно творчество знаем само от записани по-късно устни предания, от норвежки и исландски източници или от съчиненията на римските автори Цезар и Тацит. А това значи, че преводът на Библията от Вулфила, направен повече от 1000 г. преди този на Лутер, е и първият литературен паметник на германската култура. Нека отбележим, че още в средата на XVIII в., през 1753 г., американският епископ Роберт Лоут оценява Светото писание в труда си "De sacra poesia Hebrorum" и като литературен документ. Само трийсетина години по-късно немският писател и философ на Европейското просвещение Готфрид Хердер, силно повлиян от Лоут, ще обяви намерението си да напише подобна книга под заглавие "За духа на еврейската поезия" и да направи нов превод на Библията. Познатият и у нас компаративист проф. д-р Зоран Константинович, почетен д-р на Софийския университет, изтъква, че докато Лоут открива в библейската философия за Бога и света и творческите възможности на човека, то Хердер, поставяйки поезията на еврейския народ в контекста на историческия развой на човечеството, слага началото и на един литературоведски, при това сравнителен подход към Библията.

Вулфила превежда Библията на езика на готите, чиито две основни групи стават известни в историята чрез хрониките на готския историк Йорданес (VI в.) най-вече като остготи и вестготи.

Готите принадлежат към онези германски племена, които в началото на нашето летоброене са населявали земите между реките Елба и Висла. Говорили са на родственоблизки езици, които, с изключение на готския, са слабо засвидетелствани до днес.

Придвижването на готите на юг от Дунава е проблем, с който се занимава нашата историография. В последно време чл. кор. Васил Гюзелев в публикуваната в съавторство с проф. Иван Божилов "История на Средновековна България" (том 1 от "История на България") определя установяването на готите през втората половина на IV в. на Балканите като важен фактор в тяхната история. Вестготите, към която племенна група принадлежи Вулфила, се заселват в Малка Скития (дн. Добруджа) и Долна Мизия (дн. гр. Девня). Гюзелев цитира споменатия вече Йорданес, според който и по негово време в Мизия в областта на Никополис ад Иструм и в полите на Хемус са живели "мали готи" (т.е. вестготи), с които бил свързан някога Вулфила.

Готите, прогонени отвъд Дунава от нашествията на хуните, са желани като федерати на Късноримската империя да пазят границата й, въпреки набезите и бунтовете им. Известно е, че настаняването на готите наред по-късно с това на други "варварски" племена по нашите днешни земи допринася за забележими етнодемографски промени. Славяните ще започнат да се заселват на Балканския полуостров в края на VI и началото на VII в. А когато и българите преминат на юг от Дунава ще се открие пътят в края на VII в. и за създаване по тези места на нова българска държава.

Вулфила превежда Библията на готски на границата на Античността със Средновековието. "Великото преселение на народите", както немски историци от XIX в. наричат нашествието на "варварите" между IV и VIII в., предизвиква окончателното разделяне на Римската и с това утвърждаване на Източноримската империя, наречена Византия. Източноримската империя ще просъществува 1000 години. Австрийският учен Херберт Хунгер, имайки предвид историческото развитие от Запад на Изток, от Рим в Константинопол, ще я нарече в едноименната си книга, преведена и издадена у нас преди две години, "Империя на ново средище".

Историците ще открият във времето на Вулфила "раждането на Европа", обусловено както от преселението на различните етноси, така и от приемането на християнството като държавна религия от Константин I Велики (324-337).

От сведенията за Вулфила, преди всичко останали ни от църковните историци Сократ, Созомен, Теодорет и Филисторгий, се знае, че Вулфила произхожда от най-старата християнска община на готите на Черноморското крайбрежие. Син е на баща - гот и майка от Кападокия, чиито родители-християни са били отвлечени от готите при техни нападения в Мала Азия. Въведен в християнството и подготвен за духовник от епископ Теофил, той бива хиротонисан от арианския епископ Евсебий за готски епископ в служба на арианската църква.

Арианите отричат единосъщието на Бога-Отца, Сина Божи и Светия дух. Според тях Исус Христос е роден и само подобен на Бога, комуто е подвластен, както подвластен на него е Светия дух. В статията си "Вулфила, пограничният просветител", публикувана в бр. 9 и 10/2002 на в. "Литературен форум" архим. проф. Г. Елдъров пространно разкрива същността на арианството, както и мястото на готския апостол в историята на взаимоотношенията и конфликтите между православни и ариани.

Вулфила, въпреки арианското си изповедание, срещу което се обявява православната църква, има възможност четири десетилетия да проповядва като законен епископ сред вестготите. Този факт навярно му е създал благоприятен климат да се посвети на своя превод. Нека отбележим, че за него като арианин единствено Библията сред църковните съчинения може да има убеждаваща сила.

С превода на Библията на готски, благодарение на който християнството се приема и от другите германски племена Вулфила създава готската азбука, а с това и германския литературен език. Според някои това е допринесло за изолирането и национализирането на вестготския арианизъм, чийто ритуал се е съхранил в една църква на испанския град Толедо дори до ден днешен.

РуниВъпросът за създадената от Вулфила готска азбука е многократно поставян в науката. И проф. Елдъров, и д-р Росен Милев ("Родина сме на две азбуки", в. "Лит. форум", бр. 8/2002) информират за схващането, че Вулфила е ползвал гръцки и латински букви, както и рунни знаци. В продължение на столетия руните са служили на германите за обозначаване на магии и култови ритуали. Любопитен факт е, че най-старият смисъл на "runa" - "тайнство" - е съхранен единствено в текст на Вулфила и в едно от първите произведения на вече "старонемската" литература от началото на IX в. "Heliand" ("Спасителят").

Някои учени допускат съществуването и на по-ранни готски букви, но досега няма данни за това. Колебания се забелязват и по отношение на това коя от посочените азбуки е имала за Вулфила по-голямо значение. Зигфрид Гутенбрунер предлага хипотеза, според която общоготското писмо на Вулфила е резултат от свързването на дунавско-готска runograeca с балканско-готска latinograeca. Джеймс Мърченд пък търси връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата.

Безспорно е, че регионът на Балканите, включен в границите на християнска Византия, приютил и асимилирал езиково-етнически различни племенни групи, предлага контекст, който благоприятства Вулфила именно тук да създаде някаква азбука. Като преводач на Библията той поема функцията на посредник на различни култури. В лингвистичен план това се онагледява например с употребата на понятието "laikan". Докато с течение на времето то обединява значения за песен, обход, ритмично движение и други, Вулфила го запазва с тесния му смисъл на действие " скачам", като въвежда за "танцувам" славянската дума "plinsjan". Нека в обратна посока на културния обмен си припомним, че проф. Стефан Младенов беше регистрирал редица готски заемки в българския език като кладенец, хълм, кръст, котел и други.

Историята на световноизвестната готска Библия е надхвърлила вече хилядолетие и половина. Най-старият запазен до днес препис на създадения в Никополис ад Иструм на днешна българска територия оригинал е направен около сто години по-късно в Равена, в някогашна остготска Северна Италия по заповед на император Теодорих. Известният като Codex argenteus ръкопис е изработен върху императорски пурпурен пергамент със сребърни, а началните думи на всеки нов откъс със златни букви. Запазен днес като фрагмент той е оставил след себе си дългия път от Равена през манастира Верден на река Рур, Прага и Холандия до Университетската библиотека в град Упсала, Швеция. От литературоведски междутекстов аспект е любопитно, че в манастира Верден възниква и споменатото ранно произведение на старонемската литература "Hеliand".

С превода на Библията, "най-великото литературно произведение на човечеството", както пише З. Константинович, епископ Вулфила разшири възможностите за интегрирането на Запада и Изтока в една обща духовна система. Защото европейската идентичност е израз на европейската комуникация.

Българската литература

© 2001 Литературен форум