Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елена Паласиос

Последните дни на Лорка

 

Понякога само няколко минути са достатъчни, за да се промени пътят на историята. Между това, което се е случило и което е могло да се случи на Федерико Гарсиа Лорка, има само няколко часа разлика. 16 август 1936 г. Гранада. В този ден семейство Росалес, което е криело поета в дома си, е имало планове да го отведе в Малага, тогава републиканска зона. Но не е имало време. Тръгнали да го търсят, отвели го в управлението и малко по-късно, във Виснар, бил убит близо, до някаква пропаст.

Херардо Росалес (син на един от братята фалангисти, които защитавали Лорка) в своята книга, ръкопис, който вероятно ще се публикува през месец октомври, "Мълчанието на семейство Росалес. Последна следа от Лорка", отново съживява историята.

Творбата обхваща периода между 12 юли (датата, на която поетът Луис Росалес се завръща в Гранада и започва подготовка за Гражданската война) и 26 август, когато много от членовете на семейството са заплашвани и задържани заради укриване на автора на "Домът на Бернарда Алба". Месец и половина на срам, болка и страх белязали завинаги живота на Луис. "Казваше, че това е последицата, от която го е боляло най-много в живота му", си спомня Херардо от чичо си. "След това дядо ми сключи мълчалив обет, за да защити децата си. Лорка бе считан за прокълнат поет и Луис мълча цял живот, защото не искаше да се оправдава, нито да дава обяснения за това, че бе спасил живота на няколко души, а този на Лорка не успя."

Малко след започването на войната Гарсиа Лорка почувствал, че кръгът около него се стеснява. Страхувайки се за живота си и за да избегне обидите, поискал помощ от своя приятел Луис, тогава млад поет, който се възхищавал на твореца от Фуентевакерос. От петимата братя Росалес трима били фалангисти (Пепе, Мигел и Антонио), Луис се записал и после отписал, а Херардо не успял да влезе в организацията, въпреки че сътрудничил. Къщата на семейство Росалес била сигурно имение и това не бил първият път, когато в нея се криел някой, който искал да премине към републиканците.

Някои били по-ентусиазирани от други, но накрая с всеобщо съгласие, Федерико отишъл в имението. През седмицата, в която останал в къщата, когато мъжете била на фронта, поетът си прекарвал времето в компанията на жените (бабата и двете лели). Писал е много малко, само няколко сонета, но най-вече четял. Както писанията му, така и дрехите, и личните вещи били дадени на семейството му след трагичната развръзка.

Книгата потвърждава, че няколко били предпоставките, които довели до задържането на поета. От една страна, Рамон Луис Алонсо, депутат от C.E.D.A., и от друга, Хесус Касас, близък адвокат на семейство Росалес. Също така доста факти излизат на бял свят. Семейството на Лорка било задържано в Уерта де Сан Висенте, а сестра му Конча разкрила скривалището на Федерико пред властите. "Това се случи на 15-и в събота, а него го задържаха на 16-и, неделя. В тези 24 часа никой не му съобщи в какво е обвинен", уверява авторът.

От друга страна Антонио Росалес - "и това е много болезнена тема за моето семейство" - се намира в същата ситуация като Конча. Заплашен, той признава пред шефа на Испанската фашистка организация, че Лорка е в неговата къща. "Всичко това трябва да го е научил от сложността на войната и от липсата на логика, която следва" - отразява разказвачът.

"Когато го задържали, бил с жените. Федерико, който бе изключително чувствителна личност, с крехкост, която му създаваше големи неприятности дълго време през неговия живот, бил много уплашен. Но ми се струва, че се е предал с абсолютно достойнство и изключителна честност."

Доникъде не стигнали опитите на семейство Росалес да го спасят. Пепе разиграл "доста ужасяваща сцена" пред майор Хосе Валдес от управлението. И на следващия ден военният министър издал заповед за освобождаване, но Федерико бил убит.

В резултат на това Луис бил даден на следствието "и беше на косъм от това да бъде и той разстрелян". Баща му Мигел успял да потуши работата с щедрата за онова време глоба от 50000 песети.

Херардо Росалес твърди, че не е искал да оправдае своето семейство - "въпреки че имаме какво да крием и някои неща трябва да си останат в миналото" Той твърди, че неговата история е за хора, "които рискуват живота си, за да спасят този на някой друг, нещо, което е доста срещано по време на войната, но пък този случай е по-особен, защото става дума за един гений." Интересът му по този въпрос идва от детството му, когато чул баща си да коментира нещо със свой приятел. Различни биографии и много посещения на архиви и библиотеки му помогнали да събере информация. "Вярвам, че успях да изложа едно достоверно виждане за реалността. Има някои новости, като плана за спасяването на Лорка, това за Комча и за моя чичо Антонио. Но въпреки всичко най-важното е, че се разказва от вътрешен човек, защото с изключение на Федерико познавах всички участници."

И като финал той си спомня за своя чичо Луис Росалес - член на Ленгуа и Премио Сервантес, автор на поеми като "La casa encendida" или " Un rostro en cada ola" - "на когото всичко това му причини болка, за която почти никой не говори."

Превод от испански Биляна и Мирослава Тупавичарови

Българската литература

© 2002 Литературен форум