Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Миланов

Още една изписана страница

 

Никола Инджов. "Възречени от Манастър". Изд. "Библиотека 48", 2001Повествованието в романа "Възречени от Манастър" не е подчинено на една-единствена идея, но кратката анотация върху корицата основателно подчертава, че "писателят Никола Инджов, пряк потомък на прокудените от Беломорска Тракия българи, описва вековечното отечество, останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешните хора". Тези "предели на днешните хора" са пренесените в новите поселища на прокудените манастърци спомени и предания, песни и приказки, обичаи и нрави - дори цветята, украсявали градините и поляните на селото им. Така романът за прокудените българи от Манастър, векували в беломорското Триречие, се превръща в епос за съхранената свяст на всички българи, прокудени в следньойска България от Беломорска и Одринска Тракия, от Егейска и Вардарска Македония, от Нишка област и Западните покрайнини, от Северна и Южна Добруджа. И в епос за съхранената народностна свяст у българите, прокудени през турската робия от отечеството си в Банат и румънското Придунавие, в Бесарабия и Таврия, в Крим и Одеска област... Защото Никола Инджов е превъплътил най-същностното в характера на българина, отворен за чуждите ценности и добродетели, но свято тачещ заветите на предците да бъде верен на родните ценности и добродетели, да съхранява народностната си свяст и при най-суровите превратности и изпитания в националната ни съдба.

С мисълта да съхрани Манастър в душите на прокудените му жители и техните потомци Стамо описва миналото, преданията и родовете му. За Мавер истината за миналото я казват само манастърците-дюлгери, зидащи къщи като черкви из цялото Беломорие, и манастърците-камилари, прекръстосали далечни земи във всички посоки. Въз основа на пристойни камиларски записки твърди, че Владикув гроб до параклиса в местността "Търновските лозя" е гробът на Патриарх Евтимий, който е написал и житието на Света Петка Българска. (Твърдение, което никак не е лишено от основание.) Кера Манастърката пък посява в дворовете на Светулка и поляните край нея семена от цветя, донесени от Манастър. Нейни са думите, че "в Светулка всичко е кръстено като в Манастър". И имената на местностите си преселват манастърци.

Сюжетът и фабулата в романа не са продиктувани от събития във взаимоотношенията на героите му. Продиктувани са от Историята, продиктувани са от историческите събития, развихрили се като природни бедствия мимо волята на онези, връз които връхлитат. Конфликтите в романа не са продиктувани от деяния и страсти на героите, а от сили и страсти извън тяхната власт, но те не могат да се изтръгнат от опустошителната им стихия. Ако е да се опрат на башибозушки шайки от съседните села, силите и мъжеството на манастърци стигат, и вместо да отнесат плячка, шайкаджиите оставят трупове на свои аркадаши. Но когато цяла България ликува след завладяване на Одринската крепост, прославила българската храбраст дори извън Европа, манастърци плащат кървав данък на все още непрогонени турски войскови пълчища. След това плащат още по-тежък данък на новите си поробители - гърците, които ги заточват на острова на Венера Милоска заедно с турци от съседното село. Там довчерашните аги и раи, еднакво унизени, преживяват от просия. Безсилни са да се противопоставят манастърци и когато по споразумение между български и гръцки власти, сключено под диктата на Великите сили, ги разменят като стока при бартерна сделка. От тяхна воля зависи само манастърските мъже да заръчат на случайно срещаните по пътя изселени от Светулка гърци коя местност как да се оре, какво да се сее в нея, а манастърските жени да предложат гостоприемство в изоставените си добре подредени домове и да заръчат как да се грижат за цветята в градинките.

Продиктуваният от Историята сюжет на романа е фрагментарен като миналото, съхранено не в летописи, а в предания и песни, не в архитектурни паметници, а в руини. Фрагментите обаче са като отломъци, които ни дават ясна представа за разрухата и разрушенията в многократно взривяваната ни национална съдба. Народната памет реставрира целостта.

Многократно връхлитаният от разруха Манастър е оцелявал като България. След всяко обезкръвяване не само е възстановявал, но и умножавал жителите си, богатствата си.

Сюжетът на романа е фрагментарен, но героите му са монолитни. Наподобяват брулени от бури и ледове и дъбове, пуснали дълбоки корени не в родното селище, а в паметта на рода и родовете в родното селище. Героите са изобразени с епичен размах, но езикът е лаконичен, поетичен. Дори епизодичните герои се врязват в съзнанието ни. Публицистично-поетичният страннически бележник на Нестор Абрашев представлява фрагменти от зловещата мозайка на насилието по света, на разрухата и опустошението. Манастър е съставка на тази зловеща мозайка. "В чуждите съдби долавях своята манастърска орис" - изповядва Нестор.

С романа "Възречени от Манастър" и предшестващата го документална "Попътна повест" Никола Инджов възсъздава чрез художественото слово обезбългаряването на Беломорска Тракия. Досега това трагично събитие е било бяла страница. Това е повик да възсъздадем и другите трагически събития, които са все още бели страници. Защото те разкриват същностни страни от величието и достойнствата на народа ни, у когото никога не е угасвала жаждата да съзидава.

Българската литература

© 2002 Литературен форум