Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ТАЗИ СТАРА ДАМА - ЛИТЕРАТУРАТА

Любомир Милчев

Техно-естетика и други работи

(в съавторство с Имейл Плейър)

 

Що е техно-естетика?

 

Фаворизация и еуфоризация на техническите параметри на емитирания образ, които се оказват по-важни от самия образ. Така наречената виртуална реалност не е нищо друго освен обелките на дисплея, взети в съмнителна и фетишизирана съвкупност. Съвършенството на хай-фи системите, които правят излишна самата музика, сведена до визуализация на интензивността и другите характеристики на звука, следени във вид на неонови криви на специален екран. Или свалка чрез размяна на имейли, или с допиране на калниците на скъпите ви коли. Или Петата Бетовенова като сигнал на мобилен телефон, винаги разполагащ с проба на вашите биоритми и актуален хороскоп. Или клип на Ирина Флорин, на който ние я виждаме само на екрана на компютъра, над който е надвиснал хакер. Стиснатата мишка иде да покаже колко обработка е паднало, а това да си обработен, е въпрос на много пари и с това се парадира най-вулгарно. Но по-вулгарна е манипулацията на образа - певицата става безтелесна, вампиризирано е нейното присъствие, то е разпечатка, ксерокс, холограма; вампиризиран е също гласът, който е станал въпрос на техническо разрешение и ретуш, ехо на звукозаписна мощ. Колкото до облеклото - то е въпрос на рекламен мениджмънт.

 

Всичко човешко е чуждо, трябва да се поднесе в медийни отражения и да е продукт на имиджови стратегии, снабден с етикет с подробна номенклатура на вложенията и да се предполага внушителен, вдъхващ страхопочитание ценоразпис.. Решителна ексхибиция на самата емисия, а не на емитирания образ. Покрай това - решителна ексхибиция на цените и марките. Костюм Макс Мара, очила Армани, макиаж Сисли, стайлниг Мариета Ценова, коафюра еди-кой си, фотография ..., ..., моделът е на Ексграунд, седи върху стол на дизайнера...

 

Техно-музиката например, предлага на почитателите си, разлюлени в нейните ритми, да се чувстват като металически чаркове от сложна машина, роботи, най-сетне отървали се от своята прежна живост; светлините и другите ефекти трябва да превърнат танцуващите роботи в екранни отражения. Ако има и монитори, по които да се самонаблюдават, или пък да се знае, че са в ефир, това вече е върхът! Синтетичните тъкани рефлектират светлините и предлагат на облечените страхотното удоволствие да се превърнат в целулоидни кукли. Има дори тениски и пуловери с разни стрелки по тях, превръщащи тялото в изход, вход, проходен коридор, или според желанието в идеограма, върху която можете да кликнете. Много шик е да представиш при запознанство СD-визитка за пълна дигитализация на присъствието и запознанството. Книги и телевизионни предавания са направени така, че да създадат илюзията, че сте пред екрана на компютъра и кликвате. Новото списание "Едно" е изградено изцяло на този принцип - човек дори се пита защо въобще е необходимо книжно тяло и полиграфия... По БНТ течеше усмъртителното предаване "Фотоматон", което представяше окончателния си вариант едва само като компютърна обработка на образите, която тече в момента. Авторите му бяха много горди с постижението си и със скуката, която доставяха на зрителя. Компютърният ефект идеше като отглас на омразата към телевизията, която обаче следваше да се излъчи по телевизията, превърнала се в екран на компютър. Голема ирационалност. И можеш да кликнеш, да сърфираш и да не се спреш никъде, обелките да се сменят една след друга и да бъдат подвластни на непостоянното ви решение и на истерична мануална реакция. Да си в мрежата е върхът! Пълна дигитализация на всичкото. Пълна елиминация на всичкото! Пълен разпад до първични консумативни актове, цифрово отчетени на дисплея.

 

Но наскоро присъствах на акция, която просто открай докрай бе техно-естетизирана. Това неизменно включва пренебрежение към топоса на произшествието и претенцията, че мястото ще бъде преобразено. До неузнаваемост. В Националната художествена галерия, в поредицата бални салони се състоя празник на франкофонията с български артистични участия на театрали, фотографи, моделиери. В ложата на придворния оркестър, където е дирижирал един Добри Христов например, бе разположен диджей, който дънеше техно-музика. На входа на първия приемен салон раздаваха топени френски сиренца, тъй сякаш бяхме в Халите. Къде Хали, там и галерия... На няколко велоергометъра поразголени арт-девойки моделираха мускули. Сред тях и дъщерята на Желю Желев, първа авангардистка и модистка. Внушителна реклама на френски агрофирми разваляше интериора и създаваше усещането, че всеки момент ще започне промоция на земледелчески сечива и трактори. Голяма снимка представяше две метачки с огромна, гордо вдигната метла пред пищно позлатена врата във Военния клуб. В един от салоните, Кристина и Константин ми обясняваха колко бил доволен Августин Пейчинов, че имаме сега и цар, и социализъм, и капитализъм. И ... други работи. Тълпи от франкофони се радваха на безплатното вино. А аз си мислех за отсечената глава на Мари-Антоанет.

Българската литература

© 2002 Литературен форум