Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

Продължение от бр. 14

 

Преди да стигнем до развръзката, нещата много се завръзват и за да не ги оплетем повече от самите действащи лица, нека ги конспектираме.

1. Разпиляната по места българска култура се централизира в ръцете на КК през 1962 г., защото се изражда в криворазбрани местни прояви без стойност и защото от тях дебелеят само местните средни кадри.

2. През седемдесетте години АП взема в ръце нещата с културата за малко, колкото да се обособят СМИ в отделен отдел. Какво следва от това? Набъбва средният кадър, всички трябва да четем едно и също във вестниците, да гледаме една и съща телевизия и за да няма ропот и цупене, тихо, на пръсти, човекът от народа трябва да влезе в мислите ни. Кой е човекът от народа? Не. Не е Т. Живков. Човекът от народа е медиен образ. Той е една измишльотина, която трябва да покаже на българина, че социализмът дава равен старт на всички свои деца (не само на децата на средните кадри). Трябва да се покаже, че работещият неуморно в името на идеята може да стигне върховете! Хвала на такива българи! (А сега си пуснете телевизора в 22.30 на bТV и погледнете Слави Трифонов. Идеите от седемдесетте години са живи! Само културата ни е мъртва, но плачи, сърце! Още няколко реплики от СМИ са актуални и днес: "лесно не се създават кадри, в които хората да вярват, затова трябва да се сменят по-често"; "да се борим за качество и единство между текст и образ". (Тук не мога да се въздържа и да не вмъкна, че другарите журналисти и днес имат проблем с единството между текст и образ. Във в-к "Култура" от 1 март 2002 г. се казва, че на фестивала в Берлин българските филми от шейсетте години са представени от журналистката Невена Андонова - дъщеря на Методи Андонов. Да, ама не. Представени са от Милена Андонова - режисьор, и единственото вярно е, че тя е другата дъщеря на Методи Андонов. Има и снимка. Тя не е тази снимка!!! Журналистката, която е била командирована в Берлин на фестивала, можеше поне да прочете програмите); "външнополитическите теми - на първо място в информационните емисии на радиото и телевизията"; "да не се прекалява с фолклора, да не се дава всяка вечер "бъхтане на тъпани", щото не това е българската култура"; "ако ни е ясно какво искаме да кажем, ще ни е ясно откъде да търсим източник на информацията" (това си важи с пълна сила и днес. Като ходят на пресконференции, организирани във връзка с културни прояви, журналистите да не се срамуват да питат. Затова им плащат, май.)

3. Пак през седемдесетте години за първи път се промъква въпросът: Кой е критерият? (За какво? -питаме ние. За каквото и да е - отговарят ни от онова време архивите.) Появяват се откровени съмнения. Всичко тръгва от книгата "Кипеж" на Панайот Яръмов. Има живи свидетели на времето на антифашистката борба! Още? Жалко, но факт. Няма да се съгласят с поднесените факти. Има отрицателна рецензия от Института по история на БКП (Ст. Димитров, Е. Димитрова и Н. Белоусов - онзи същият, който през 1963 г. написа "отвратително клеветническа статия" срещу Вапцаров в сп. "Септември").

Н. Ганчовски - среден кадър - главен дир. на Партиздат - пише до Ал. Лилов "отстраниха се множество сведения за факти и лица, в резултат на което ръкописът стана приемлив от историческа гледна точка"(!!!) И все пак - пита др. Ганчовски - какъв и кой е критерият, по който да се разбере дали една истина е истина?

4. Можем да обобщим положението така - Начало на колебания и безверие. Едните са живи и заради тях не могат да се изопачават фактите, другите и те са живи, но не е лесно да им се промият мозъците, без да се изопачат фактите. Третите - изглеждат добре, живеят добре, миришат добре и изобщо не могат да им се промият мозъците, защото са за малко у нас. Карат една смяна на морето и се връщат да си гният в капитализма, но миризмата остава. Тогава? Да сменим политиката!

Точно заради идеологическата политика попаднах на "възродителния процес". Изобщо нямах намерение да ровя из него, докато не се появи нещо провокиращо и съмнително. Точно през този период от КК са започнали да откриват културни представителства из цял свят! И като казвам "из цял свят", значи, че точно това казвам. Имаме дори в Гвинея Бисау и Шри Ланка. Що ще българската култура вдън гори Тилилейски? Никнат културни центрове като гъби след дъжд и се закриват през 1989 г. Защо точно през този период никнат? Защо не по-рано? Реших да отдам време на възродителния процес, защото съм привърженик на дедуктивния метод на Холмс. Първо да отхвърлим нещата за отхвърляне. И не сбърках. Нещата за отхвърляне съвсем не са за изхвърляне!

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум