Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Едно безсмислено досие

 

Чл.4, ал.1 от ЗДДБДСБРУГЩ. Това е нещо като "бе сгладне и чеслинните комбурси търляха се и сврепцваха във плите."

Разбрахте ли нещо от написаното по-горе? Едва ли. То няма и какво да се разбере. Аз успях да си разшифровам само част от съкращението. Става въпрос за прословутите досиета. За разсекретените документи (лични и работни дела) за всички лица с безспорни доказателства за принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (само тази част от съкращението успях да разсекретя), които са били нещатни сътрудници и чиито имена са обявени в доклади. Комисията: Андреев, Димитров, Марински, Реджеб, Ангелов и Велков, "решава да разсекрети досието № 33308 (I - Р - 6790) на Доньо Петров Донев - осведомител на бившата ДС с псевдоним "Тошев". Делото съдържа 49 листа. Не се разсекретяват 20, 22, 24 и 31 лист, като нямащи отношение към дейността на лицето." Прочетох старателно останалите листове и казвам съвсем отговорно, че спокойно можеха да не се разсекретяват и те.

От доста време чета само досиета и архивни документи. Какво ми прави впечатление: уж всичко е описано, но всъщност важните неща ги няма. За разследването "Кой уби българската култура?" десетки пъти се сблъсквам с този проблем. Оказва се, че преди да стигнат до Държавния архив, документите се "обискират" старателно от някого. Какво остава за архива? Остават неща, които не могат да бъдат скрити, защото са свързани със земя, имена на граждани, дела, стенограми от заседания на комисии и пр. и остават също така жалните вопли на професионални оплаквачи - тези, които с това си изкарваха службиците и другите нужности. В сравнение с тях "доносите" на господин Донев са направо дружески потупвания по рамото. Той всъщност нищо не донася, защото от самото досие се чете, че службите вече си имат тази информация. Тогава защо им е Доньо Донев? Ами защото има нареждане от най-висша инстанция "да се привличат лица от сферата на изкуството и културата, които да следят за внедряването и развитието на идеите на марксизма-ленинизма ...." и т. н. За тази цел си е имало официални инструктори (както са ги наричали по онова време). Имало си е, но и те са хора. Ще вземе някой да се отдаде на субективизъм и ще прикрие някой враг. Затова е било нужно да има инструктори на инструкторите и инструктори на инструкторите и така, докато целият български народ не започне хорово да доносничи. Това е познато явление. Има го в Испания по време на Светата инквизиция. Нищо ново под слънцето.

Какво още прави впечатление в досието на господин Донев. Няма имена. Всички са заличени. Ами тогава срещу кого доносничи? Срещу Трите Хикса?

И още нещо. Какво казва Доньо Донев? Нищо. Нищо особено. Той казва неща, които всички казваха непрекъснато. Просто за да заемаш някакъв пост в тази държава, трябвало е да покажеш, че си лоялен към властта. Лошото е, че не само в тази държава е така и още по-лошото е, че нищо особено не се е променило и днес. Пак доказваме лоялност, но този път не само чрез думи, а и чрез шумоленето на банкноти. (Наричат го лобиране.)

И как завършва досието? Тъпо. Всеки, срещу когото е донасяно, се препоръчва да бъде вербуван. (Тази препоръка е от оперативния работник, отговарящ за донасящия.) Никой не е умрял. Никой не е изчезнал. Само се е появил още един доносник. (Защото не вярвам някой да е отказал да сътрудничи на ДС. Знаете защо.)

Господин Донев е "доносничел" до 1974 г. После - спрял! Някой иска да ми каже, че в най-сладките за доносничене години - осемдесетте, другарите от ДС не са използвали услугите му!? Не го вярвам! Точно това е времето на социалистическото съревнование по доноси. А може би Доньо Донев просто не им е бил нужен в този период? Той изобщо не им е бил нужен никога. Такава си е била процедурата - да държим хората здраво за гърлото, за да викат "Ура" само по команда.

Мнение:

Да оставим досиетата да спят спокоен сън. Тези, които ни предлагат, изобщо не са тези, за които си мислим. И да не забравяме, че стойността на един човек се определя не от думите му, а от делата.

Инструктор: Мария Станкова

Българската литература

© 2002 Литературен форум