Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

За нас: ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ

Опасни не само за себе си

 

В посткомунистическа Източна Европа митничарите се ползват със същото име както по библейско време. Те стоят под оправданото генерално подозрение, че използват положението си за незаконно обогатяване. Затова не бе лоша идеята на софийското правителство, когато миналата есен реши реформата на митническата служба да бъде поверена на чуждестранна фирма, за да не се допусне намесата на заинтересувани български групировки. Само че доброто намерение се превърна в скандал, симптоматичен за управлението на премиера Сакскобургготски.

Поръчката за митническата реформа бе възложена на английската фирма "Краун Ейджънтс", ангажирана преди и от други източноевропейски правителства за оздравяване на различни корумпирани служби. Веднага след възлагането на поръчката се дочуха и първите критики: предоставянето на възможност на чужденци да надникнат в дълбините на българския граничен режим било заплаха за националната сигурност. Както винаги при вземането на оспорвани политически решения в България, бе изразено и подозрение в корупция; в случая "заподозрян" се оказа министърът на финансите Милен Велчев работил преди това в Лондон, където е офисът и на "Краун Ейджънтс". Подозренията бяха подхранени от факта, че обществеността не бе и все още не е информирана за съдържанието на сключения договор.

От няколко дни българите знаят все пак повече, отколкото му се иска на правителството. На 21 март вестник "Труд" изнесе протокола от заседание на кабинета от октомври миналата година, от който става ясно, че министрите са обсъждали как да сключат договор с английската фирма, заобикаляйки закона за възлагане на обществени поръчки. Възмущението от тези византийски ходове бе голямо. Впрочем протоколът, чиято достоверност не се оспорва, е свидетелство не толкова за престъпна енергия, колкото за безпомощност и непрофесионализъм. Предвид натрупания от "Краун Ейджънтс" опит е напълно вероятно, че тяхното предложение е било "най-изчерпателното и най-добре обмисленото", както казва според протокола министър Велчев. Самият ход на дискусията обаче показва смущаваща смесица от неувереност относно начина за процедиране и законовата основа, на която работи правителството, и лекомислие.

Съществуват много други не толкова драматични примери, разкриващи безгрижието на българското ръководство произтичащо явно от неувереност. Всичко това показва, че Националното движение Симеон Втори, учредено точно преди една година не бе подготвено да поеме отговорността за една цяла държава. Първото предизборно обещание, което бе принесено в жертва, бе това за прозрачност на държавните дела. По този начин решения като това за митническата реформа, предназначени да пресекат корупцията и престъпността се оказват в крива светлина - по този начин отива на кино и още едно друго предизборно обещание, за "честност във всичко". Това, че Сакскобургготски и министър Велчев имат може би най-добри намерения изобщо не променя така пагубното за кабинета впечатление.

Това обещание е застрашено и от друга страна. В набързо стъкменото Национално движение намериха място и онези типични за Източна Европа сили, правещи бизнес в обширните сиви зони на постсоциалистическата икономика, сили, които не са обезателно престъпни, но не са обезателно и законни и затова се нуждаят от държавна протекция. Заплануваната митническа реформа с чужда помощ явно никак не е в интереса на тези групи. В София се предполага, че компрометиращият кабинета прокотол е бил лансиран от заинтересувани кръгове, за да се провали начинанието.

Но колкото и да бе голямо възмущението на българската общественост от поведението на правителството, политическият натиск много бързо отслабна. Никоя от политическите сили в парламента не е заинтересувана в момента от падането на кабинета: посткомунистическите социалисти са представени в правителството, без да носят отговорност за политиката му, посредством двама влиятелни социалисти, които заемат министерски постове като "частни лица"; официалният коалиционен партньор на царското движение, Движението за права и свободи, само печели от лоялността си, а консервативният СДС все още си ближе раните след изборното поражение миналата година.

Така че публикацията на протокола не толкова отслабва правителството, а е по-скоро знак за неговата слабост. Най-голямата опасност за кабинета произтича от самия него.

 

Дойче веле

© DW 2002

Българската литература

© 2002 Литературен форум