Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТИ

Мария Станкова

Подсъзнателно за стиха

 

Калин Раймундов. "От съня нагоре". Изд."Аб", 2002Това е втората поетична книга на Калин Раймундов. За първи път издава през 1998 г. хайку стихове и ги нарича "Пътува - не - то". Видна е привързаността на поета към кратката форма и този път, а както е известно, кратката форма прави чест на автора си.

Искам да кажа на всички четящи поезия, че една корица доста може да подведе. Стихосбирката е в чисто бяло, с черни букви са изписани автор, заглавие и издател. Няма ги задължителните за оформлението на поетични книги абстрактни графики или още по-страшните неясни акварелни послания. Това е книга със строга корица. Може да си помислите, че зад корицата са подредени онези дълги и скучни излияния на "душата". Ще се излъжете. Вътре са сънищата на един поет. Ако трябва да бъдем съвсем точни - причинителите на сънища.

Прочетох стиховете няколко пъти. Те имат тайна. Четящият трябва да се отпусне, да приспи съзнанието и тогава се виждат живите сюрреалистични картини на поета. По белите листове преминава име в кралскосин костюм, преплува лебед с разтичани прешлени, азбестовото тяло на лятото се крие между храсти-синори. И уж всичко е познатото ни заобикалящо, а всъщност сме на някаква друга планета, между обезкостени замъци и квичащи мухи.

Може да си помислите, че това звучи познато. Да. Познато е. Това е мястото, където живеем. Това е вашия град, и моя, и на още милиони хора. Познатите места изглеждат странни, разчленени, сякаш агонията на отделните елементи се слива в една обща. И няма вик! Тихо е като в сън. Прилича на миговете преди съня да се отдръпне. Сякаш е кошмар, а не е. Сякаш са кадри от фантастичен филм, а не са. Това са прозренията на подсъзнанието.

За пунктуацията и подредбата на стиховете направо е ненужно да говорим. Тя е право на всеки автор. Тук важното е друго. Калин Раймундов е намерил онази словесна форма, в която може да бъде облечен сънят. Бързо менящи се картини, повтарящи се детайли, още повтарящи се детайли с още подробности. И сънищата оживяват. Въздействат. След всяко стихотворение остава усещането като след сън. Поведението на участващите в сънищата е подвластно само на законите на несъзнаваното. И някак изведнъж разбираш каква е мисията на човека на тази земя. Той просто трябва да е тук, да присъства, да се движи с утробна скорост между времето и да наблюдава. И без да искаш се виждаш отстрани:

 

пътуване на поклонници

те отвсякъде прииждат на тълпи

по улиците с пунктуация течаща

минават с дългите си ризи окосмени

......

говоря за да виждам

кортежът с азовите точки непротяжен

и всички вестници като гравюри

над града - монарх

 

Това е "От съня надолу", т.е. изобщо не е това. От съня надолу е едно странно място, в което сме били хиляди пъти, всяка нощ. Лутали сме се из него, търсили сме нещо, то е бягало от нас, излизали сме потни, миришещи на страх, отивали сме в банята, пускали сме душа и сме отмивали прозренията на собственото си подсъзнание.

Калин Раймундов ги е запазил. Струва си да си ги припомним.

Българската литература

© 2002 Литературен форум