Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Писатели-самоубийци:

Загуба

 

Писателят рядко е щастлив в личния си живот. Също така трудно успява да дари щастие на онези, които го обичат. Творческата дейност е неотделима от индивидуализма, а може би и от егоизма. Това, което се случва между поета и неговата муза, често му се струва неизмеримо по-важно от онова, което става между него и жена му. Писателят истински е зает само със състоянието на собственото си съзнание. Ако обича, то го прави, за да има възможност да разсъждава за любовта си; ако страда, то е, за да се опива от своята скръб. Неспособността да се справиш с болката на фройдистки език се нарича афектна фиксация върху травматичната ситуация. "Случва се травматичното събитие, разтърсило основите на предишния живот, да спре човека дотолкова, че той да загуби всякакъв интерес към настоящето и бъдещето и в душата си да остане в миналото...", пише Фройд в "Обща теория на неврозите".

Най-често, говорейки за трагична загуба, се има предвид смъртта на любовния партньор. Не са редки и случаите, когато "патологичната форма на печал" се фиксира върху загубата на близки роднини. Най-тежко се преживява смъртта на собственото дете.

Хапливият, саркастичен Йохан-Хенрих Мерк (1741-1791), прототип на Гьотевия Мефистофел, завършва живота си съвсем не свръхчовешки. Едно след друго умират децата му и съсипаният от мъка баща се застрелва.

Значително по-рядко се срещат случаи на саморазрушително силна любов на деца към родителите им - така наречения "комплекс на Офелия". Сирийският писател Джамил Хатмал (1956-1994), живял и писал в емиграция, се хвърля от прозореца на парижката болница, когато от Дамаск пристига вестта за смъртта на баща му - известния художник Алфред Хатмал.

В други случаи обект на патологична фиксация става загубата на някакъв предмет с особена важност. За писателя такъв свръхценен обект естествено са произведенията му. Христоматиен пример е легендарното самоубийство на римския комедиограф Публий Теренций по прякор Африканеца (190-159 пр.н.е.). До нас са стигнали само шест негови пиеси, макар да е бил доста продуктивен. Според легендата, докато пътувал с кораб, драматургът бил застигнат от буря, по време на която потънал сандъкът с всичките му ръкописи. От мъка Теренций се хвърлил в морето след своите комедии.

Все пак най-чести са случаите на самоубийства заради смъртта на любимия. Английската поетеса Адела Флоренс Никълсън (1865-1904), писала под псевдонима Лорънс Хоуп, била съпруга на блестящ офицер, личен адютант на кралица Виктория, принадлежала към висшето общество и се занимавала с поезия за удоволствие. Адела, силно влюбена в мъжа си, преживяла смъртта му всичко на всичко два месеца. Поетесата умира, отравяйки се.

Шарл Барбара (1817-1866), автор на популярни социални романи и на още по-популярни детективски, от които води традицията си френският полицейски роман, загубил и жена си, и сина си. Писателят се хвърля от прозореца на болницата, където напразно го лекуват от депресия.

Агонията на живота без любимия човек може да се проточи години, но такова отсрочено самоубийство се случва само при изключителни обстоятелства. Японският писател Хара Тамики (1905-1951), загубвайки жена си, заявил, че ще живее още една година, за да й посвети книга стихове. Това се случва през 1944 година, а Хара живее в Хирошима. Когато заявеният от него срок изтича, върху града пада атомна бомба и масовата трагедия за известно време измества личната му драма. Писателят решил, че е длъжен да разкаже на света за случилото се, което му отнело още шест години. Изпълнявайки обществения си дълг, Хара се самоубива.

Испанският писател Хосе Мариано де Лара (1809-1837) цял живот е жертва на любовни нещастия. Първо страстно се влюбва в жена, която се оказва любовница на баща му. Следва катастрофален брак. Дълга и мъчителна връзка с омъжена жена приключва с това, че тя го изоставя. Писателят се застрелва по особен начин - седнал пред огледалото, пуска куршум в гърлото си.

Немската поетеса Каролина фон Гюндероде (1780-1806), бедна благородничка, живеела в дворянски пансион и се отдавала на меланхолични мечти за великата любов и прекрасната смърт. Избира обаче крайно неудачен обект на чувствата си. Хайделбергският професор Фридрих Крайцер е човек, първо, семеен, второ, благоразумен. Уплашен от прекомерната екзалтираност на Каролина, професорът решава да се раздели с нея. За да избегне неприятните сцени, той излага решението си в епистоларна форма, при това писмото дори не е адресирано до поетесата, а до нейна приятелка. Каролина се удавя в близкото езеро.

ЛФ

Българската литература

© 2002 Литературен форум