Литературен форум  

Брой 15 (499), 16.04.2002 - 22.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Защо авторските права в България не се спазват?

 

Прочелите това заглавие може би си мислят, че пак ще бъдат ругани лошите издатели. Но не е луд, който яде баницата, а който не отстоява правата си. Ако някой заслужава да бъде винен, това са авторите. Всеки ден, на закуска, обед и вечеря, техните права биват потъпквани:

1. В творбите им редакциите внасят промени и не искат съгласието на автора за обнародване с тези промени. Какви са промените авторът научава от отпечатаната вече творба, която обаче носи неговото и само неговото име.

2. В някои вестници не винаги изписват името на автора под творбата.

3. Издателите на вестници не заявяват ясно дали ще отпечатат едно произведение, или не. Но очакват авторът да не го предлага в друг вестник, докато не се произнесат.

4. Когато издателите на вестници заявят ясно, че ще отпечатат една творба, те не винаги спазват обещанието си. При журналистическите материали това е съществено, защото те остаряват бързо. Докато е чакал и не е предлагал статията си другиму, авторът е загубил тази статия. Тя нито е видяла бял свят, нито е получил пари за нея. Информационният повод е отминал безвъзвратно.

5. Издателят едностранно решава колко да плати на автора. Цената не е плод на пазарлък.

Общо взето, този списък е каталог на всички мислими нарушения на авторското право. Какво правят по този повод авторите? Нищо. Доколкото ми е известно, никой не е съдил издател. А от римското право е известна мъдростта, че не се нарушават правата на онзи, който е съгласен правата му да се нарушават! На пръв поглед звучи безсмислено, но всъщност е гениално. Всеки е собственик на правата си, както е собственик на вещите си и следователно може да прави с тях каквото си пожелае: да ги пази, да ги продава или да ги захвърля на сметището. Тоталитарните държави бяха тези, които искаха да бранят и правата на онзи, който сам не иска да ги брани. Това бе начинът да отнемат независимостта на индивида.

Видял съм безброй нарушения, а не съм видял някой недоволен от тях. На думи всички автори недоволстват. Според мен те го правят не за да променят нещо, а за да се успокоят. За да съберат сили да изтърпят поредните безобразия! В крайна сметка излиза, че на думи са против нарушенията, за да могат нарушенията да продължават безспирно!

По този повод обикновено винят държавата. Тя не защитавала авторските им права. Ха! Че много правилно прави, като не ги защитава. Защото това са граждански права, а само тоталитарните държави предприемат защитата на подобни права. Нормалните държави се борят единствено с един тип нарушения - онези, които съставляват престъпления. С някои изключения (плагиатството например) незачитането на авторските права не съставлява престъпление. За да се задвижи държавната машинария срещу закононарушителя, трябва да се задвижи гражданско дело. Както казах, то не се задвижва по почин на съда, а само по почин на автора.

Гражданското право има много клонове. Така нареченото "авторско право" е тънка клонка на облигационното право. Последното обхваща договорите, непозволените увреждания и неоснователните обогатявания - все съвкупности от правни норми, които биват нарушавани, когато се нарушава Законът за авторското право и сродните му права. Ако е налице писмен договор, нарушението на авторското право ще е нарушение на договорното право. Ако такъв не е налице, ще представлява непозволено увреждане или неоснователно обогатяване - било поотделно, било заедно. Пример за първото са внесените промени в произведението, без съгласие на автора, вследствие на които е пострадало доброто му име в обществото или изпитаните душевни болки вследствие осакатяването на творбата. Пример за второто е натрупаната печалба от издател, който обнародва без разрешение една творба. А сега на въпроса. Във всички клонове на правото правата на хората се спазват само доколкото някой е принуден да ги спазва. Без дебелата тояга те не се спазват никъде. Не само в авторското, но и във вещното или в наследственото право, би се възцарило беззаконие, ако никой не се бори с него. Обаче само в авторското право действително никой не се бори с беззаконието. Ако някой не може да си влезе в имота, той съди до дупка нарушителя. Ако го наводни съседът - съди до дупка съседа. Но ако издател извърши някое от нарушенията, с които започнах, авторът вдига рамене: "Какво да се прави, скапана държава сме!"

Тук някои възразяват, че не си струва да се съдят издателите, защото българското правосъдие е много бавно. Вярно. Бавно е. Но защо не се сещат за това, когато става въпрос за имоти? Или за глоби? В Софийски районен съд съм виждал дела за глоби в размер на 50 лева. Че и за по-малко. Освен това, правосъдието не е бързо никъде по света. Самата му природа е такава: бързината трудно се връзва с обективността. Гражданските дела са бавни и в САЩ. Ако нещо там е все пак по-бързо, отколкото в България, то е наказателното правораздаване, а също изпълнителното и обезпечителното производства. Наказателното правораздаване е това, което преследва престъпниците и - както стана дума - то няма връзка с настоящата тема. С изпълнителното производство се събира онова, което длъжникът доброволно не иска да даде. С обезпечителното производство се обезпечава възможността някой ден успешно да се извърши изпълнителното. Вярно, без последните две, едно гражданско дело до голяма степен се обезсмисля. Каква полза да "осъдиш" някого, ако не можеш да му вземеш парите! Оставаш си с едната слава. Но ако говорим за нарушители в областта на авторското право, обикновено те са издатели на периодични издания. Дори когато са юридически, а не физически лица, те не съществуват по година-две, а далеч по-дълго. И изданията им не съществуват по година-две, а по-дълго. Значи хем длъжникът не изчезва, хем не изчезва неговото имущество. Следователно все някога ще бъде принуден да плати, защото - ако не го направи - ще влезете със съдия-изпълнител и полиция в редакцията му, за да изнесете всички компютри, телефони, столове, бюра, пепелници и сапунерки ведно със сапуна в тях!

 

Пазарът на литературни произведения у нас е съсипан от две посоки:

1. Той е нищожен, защото български език се говори върху нищожна част от земната повърхност. Мъчнотията е не в беднотията на хората, а в липсата на хора. На глава от населението българите, които купуват книги и литературни издания, не са по-малко от американците. Малко читатели, означава малко издатели. Но това не е извинение. Защото от същото затруднение страдат още толкова много професии! Хумористите например. "Шоуто на Слави Трифонов" също е ограничено от българския пазар. Джей Лено е разбираем за нас, обаче нашите шеги не са разбираеми за чужденците. И все пак работещите в споменатото "шоу" държат на своето. И го получават. Самият аз едно време съм работил в "Ку-ку" и забелязах, че там всеки си брани интереса. На практика са ограничени не само шоумените, но и тези, чийто продукт на пръв поглед е конвертируем. Например дърводелците ни не могат да излязат на европейския пазар. Но всички достойно бранят правата си.

2. Пазарът е наводнен от графомани. По този показател ние сме изпреварили повечето страни по света така, както сме ги изпреварили по брой на кандидат-президенти на глава от населението. Графоманът е готов да издава заради самото издаване. Той е готов да работи за стотинки, защото е готов да работи безплатно. Графоманите образуват огромното предлагане на един пазар с нищожно търсене. Последиците са, че авторите не смеят да се пазарят с издателите. Ако недоволстват, друг ще ги смени и толкоз! Нещо като работник, който се пазари с работодателя при положение, че пред вратата чакат дузина безработни. При това графоманите са много по-отстъпчиви от останалите автори. Както споменах, те не само не очакват пари, но дори са готови да плащат, за да ги печатат. По това ще ги познаете: за тях писането е хоби. Както е казал Марк Твен, хоби е онова, за което плащаш, а работа - онова, за което ти плащат. Графоманите са отстъпчиви и по отношение внасяните промени в произведенията им. Той е съгласен с промените, защото не държи да обнародва даден текст, а какъвто и да е текст. Защото всъщност той държи да обнародва името си.

Всичко това ме кара да заключа, че причините за нарушаването на авторските права у нас лежат вън от правото. Както казва една поговорка, което магаре носи много, него го товарят много.

Българската литература

© 2002 Литературен форум