Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Ковачев

 

ЙОРДАН КОВАЧЕВ (1895-1966) не е непознат за ценителите на поезията в България, нито за задълбочените и верни читатели на "Литфорум". Предлаганите тук негови три стихотворения, подбрани от архива, достъп до който добих чрез сина на поета - г-н Методи Ковачев, представляват духовна поезия с най-висока стойност. Бих нарекъл този цикъл "Библейски мотиви" не само заради творчески великолепно преосмисленото библейско позоваване в "Псалом 23", но и заради умъдреното и храбро стремление на поета да приобщи читателя към вечния "ручей на свето очарование", и то във времена, които, както виждаме от датирането на творбите, са поробени от гибелните изкушения на войната и взаимната вражда между народите.

Маргарит Жеков

Библейски мотиви


***
Неугасима жажда и глад неутолим
Да бъда непрестанно от всяка твар любим,
Със всяка душа нежно душата ми да слива
Звено от обич жива!

Горя от тая жажда и съхна в тоя глад,
Животът ми се губи отровен и нерад,
Че дето да пристъпя със обич вдъхновена
Посреща ме измена.

Единствена остана над мене да сияй
Любов, която идва от вечния безкрай,
Любов, която дишам без страх и без тревога
И слива ме със Бога.

Сливен, 6.09.1941 г.


***
Благодаря ти, Боже, че ми даде
Тръните на тайното страдание,
Без да може някой да угади
Лютото и страшно изпитание.

Плашех се покой, че ще настане
В благото на Твоите дарения,
Че ме Твоят образ сявга брани
От беди, от зло и от падение.

Но развих аз сила непозната
И изпих на нова бран отровите,
Ето вече чувам във душата
Как звънят на мъка зла оковите.

Жив съм пак, защото ме раздира
Болката на тайното страдание,
От което с ромон тих извира
Ручей на свето очарование.

05.06.1938 г.

Псалом 23

По Давид

Господ Бог е пастир мой,
Нужда мен не ще споходи,
Сред зелен кът на покой,
При води ме тихи води.

Свежест ми в душата лей,
Води ме в пътека права,
Да, и в дол, де мрак владей,
Злото мен не застрашава.

Че си, Боже, ти със мен,
Твоят жезъл мене брани;
Пред врага ми заслепен
Бог ме на трапеза кани!

Моят лик помаза с мир,
С благост чашата прелива,
Милост следва ме безспир,
Дето моят път да свива.

Винаги, през всеки ден,
Цял живот от Тебе воден,
Ще живея подслонен
Аз при Теб - в дома Господен!

Пловдив, 16.06.1952 г.

Българската литература

© 2002 Литературен форум