Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Алистър Грей

Из "Ланарк"

 Алистър Грей

Патриархът на шотландския ренесанс в литературата на Острова, Алистър Грей, едновременно писател и художник, е роден през 1934 г. в Глазгоу, където завършва художествена академия.

Работи като стенописец и сценограф, много негови произведения са част от постоянната експозиция на Националния музей в Глазгоу.

Алистър Грей илюстрира сам книгите си, като превръща всяка от илюстрациите в уникално и нестандартно произведение на изкуството.

"Ланарк" е програмното произведение на Грей, започнато през 1954 и завършено през 1981 г. Романът е световно признат за едно от най-великите произведения на XX век.

 

­ Този град се казва Унтанк. Унтанкският календар е ориентиран по слънчевата светлина, но го ползват само администраторите. Повечето хора са забравили слънцето; нещо повече, вече не ползват и часовника. Те не се занимават с измерване и планиране, животът им се ръководи от елементарни апетити, разнообразяван единствено от случайни импулси. Нищо чудно, че никой там не се чувства добре. В политически аспект също ­ там всички са корумпирани и биха рухнали без субсидии от по-стабилни континенти. Но не отдавам състоянието им на липсата на слънчева светлина. Институтът не разполага с никаква слънчева светлина, а въпреки това се самоиздържа и осигурява на персонала достатъчно здравословна храна и необходимото движение. Часовниците запазват реда при нас.­ Имате ли библиотека?­ Дори две ­ една за филми, друга за музика. Аз се занимавам с втората.­ Ами книги?­ Книги ли?­ Искам да чета на пациентката си, а разполагам само с тези три книги.­ Да четете! Колко викторианско хрумване. Я да ги видя. Хм. Подборът ми се струва балансиран. Не знам как бихте могли да се снабдите с други, освен ако не се обърнете към горкия монсиньор Ноукс. Винаги разнася със себе си една дебела малка книжка. Може да е Библия. Библиите са пълни със забавни истории. Ланарк попита:­ Къде мога да го намеря?­ Не бързайте толкова ­ иска ми се да ви убедя да не ни напускате. Помислете си колко време бихте изгубили по този начин.­ Какво имате предвид?­ В тази вселена всеки континент измерва времето по различен календар, така че не съществува начин за измерване на времето между тях. Пътникът, отиващ от института към съседен континент ­ Унтанк, да кажем, или Прован ­ трябва да прекоси зона, в която времето е чисто субективно изживяване. Някои правят този преход, почти без да го забележат, но колко години изгубихте вие, като дойдохте тук?Ланарк бе смутен от надигащия се у него ужас, който прикри, като стана и каза рязко:­ Благодаря ви за предупреждението, но ме очаква пациент. (...)

 

Ноукс седеше край леглото и ги гледаше с лека усмивка, изпълнена с копнеж. Той каза:­ Канибализмът винаги е бил основният проблем на човечеството. Когато Църквата имаше власт, се опитвахме да разколебаем лакомите класи, като редовно хранехме всички с кръвта и тялото Божие. Не твърдя, че свещениците никога не са били чревоугодници, но имаше време, когато много от нас ядяха само това, което можеха да вземат без насилие. (...)

Когато напусна института, сигурно ще го разобличавам в разговорите си с други хора и също така сигурно ще гласувам за партиите, които са против него, но няма да имам време да работя против него. Нали ще работя, за да се изхранвам. Съжалявам. Ноукс каза потиснато:­ Не се извинявайте. Един свещеник е длъжен винаги да изисква от хората да бъдат по-добри от него самия.Рима спря да дъвче и попита:­ Какво толкова лошо има в института? Аз се излекувах тук, нима и с останалите не става така? Ланарк отвърна рязко:­ Ти беше излекувана в разрез с инструкциите, дадени на отдела, в който работех. Институтът е машина за убийства.Ноукс поклати глава и въздъхна:­ Ах, колко лесно би било да бъде унищожен, ако беше просто машина за убийства. Но институтът е като всички останали машини ­ той принася полза на собствениците си, а в наши дни много части от нея са собственост на кротки, безсилни хора, които не знаят, че са канибали и няма да ви повярват, ако им го кажете. Институтът проявява и удивителна търпимост към всеки, когото окачествява като човек, и успява да излекува повече хора, отколкото предполагате. Дори обществата, които го отричат (или поне повечето от тях), биха били обречени на разруха, ако институтът изчезне, защото той е значим източник на познание и енергия. Затова и директорът на института е същевременно и президент на съвета, въпреки че две трети от членовете на съвета го ненавиждат.­ Един специалист ми каза, че никой никога не е бил излекуван.Ноукс погледна крадешком към Рима и каза тихо:­ Работата на въпросния специалист е да върши това, което други се опитват да предотвратят. Естествено е нейната представа за лечебните функции на института да бъде песимистична.­ Ако всичко това е вярно, защо изобщо да настройвам хората против института? Ноукс изправи гръб и каза уверено:­ Защото е обзет от налудничава алчност и се разпространява като раково образувание, защото замърсява континентите и унищожава Божието творение! Ужасно е един свещеник да признае това, но понякога не ме е толкова грижа за хората, които институтът изяжда, колкото за растенията, животните, чистия въздух и водата. В кошмарите си виждам един свят, в който не съществува нищо извън нашите коридори и всички са членове на персонала. Ядем червеи, отглеждани в бутилки, между храненията изпълняваме в продължение на часове Хоралната симфония на Бетовен под диригентството на Озънфант, а наблюдателните екрани показват древни цветни филми, в които голи младежи танцуват сред цветя и слънчева светлина, които отдавна вече не съществуват.Рима спря да яде, а Ланарк уплашено се взря в прозореца. Ослепително яркото слънце клонеше към хоризонта на море от облаци, а пред облаците се носеше орел. Ланарк посочи натам и запелтечи:­ Това не е?... Това нали не е?... Ноукс избърса челото си и каза:­ Не е филм. Това, от което се боя, още не се е случило. Затвори куфарчето, стана и каза:­ Аз не съм добре със здравето. Притеснявам вас, притеснявам и себе си. Бог да ви благослови, деца мои.

В хотела госпожица Маклаглан го отведе горе в малка, чиста спалня с тапети на цветя. Той се съблече бавно. Събу едната обувка и после се взира десетина минути през прозореца, отлагайки с поне още миг усилието да свали втората. Отвън се виждаше покрита с мъх, занемарена градина. Едното крило на сградата я криеше и я отделяше от добре поддържаната градина отпред. Задната градина беше обградена с тъмнозелени борове и кипариси. Малки алеи и живи плетове се виеха около квадратно езерце със застояла вода и счупен слънчев часовник в средата. Мястото го очарова с атмосферата на муден, болнав живот. Живите плетове бяха полузадушени от избилите сред тях плевели; самите плевели растяха хилави и отпуснати в сянката на живите плетове. С жилести крайници, по-многобройни от тези на стоножката, всевъзможни растения се бореха да се закрепят в бедната почва, стремяха се със сляпо ожесточение да се задушат взаимно...

(със съкращения)

Превод от английски: Боряна Джанабетска

Българската литература

© 2002 Литературен форум