Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Атанас Иванов

 

Победител

Аз живях като немски войник,
неподготвен за източен бой.
Аз не бях фанатикът велик,
който става за екшън-герой.

Атакувах - отстъпвах без страх.
По вериги на танк съм пълзял.
И по чудо до днес оцелях
сред вонята на родната кал.

И сега като немски войник
гледам своя възкръснал Берлин.
И разбирам, че бил съм велик,
та макар да съм бил нараним.



Август

На М. Начев

Разпалил август свойта фурна,
съблича младите жени.
Къде, поете, си се втурнал
в проклетите горещини?

Марица е съвсем наблизо –
иди при майката вода.
Щом с устните си тя те близне,
ще върне детската ти свобода.

С гърди набъбнали от сладост,
ще видиш циганките там
и знамето на твойта младост
ще пламне в летния харман.

И ще се върнеш при жена си
от много светлина пиян...
Ах, този август е прекрасен.
Ах, този наш Октавиян.


Връщането на земята

Вървя след землемера чинно,
като евреин - подир Мойсей.
Добре, че лозето не е в пустиня
и тук не духа вечен суховей.

Памидово... Земята на баща ми
ще бъде вече моята земя.
От облаците се усмихва мама,
тъй както се усмихваше дома.

Отмерва землемера - пуши,
жужи пред мене глинестият рид,
над който тегне августовска суша
и посинява ситния памид.

Ще трябва да копая - да поливам
и да превързвам здравите лози.
В Памидово земята ми е жива,
навярно тя и мене ще спаси.

Българската литература

© 2002 Литературен форум