Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Анна Рошковска

Нереализирани съобщения

 

За институтите в Българската академия на науките е обичайно да имат свои официози. Това е възможност да се видят имената на личности, отдавна признати в чужбина, на личности, получили чужди отличия, влезнали с имената си в библиографски каталози, в издания, посветени на най-значимите открития на нашето време. За съжаление това не се отнася за хуманитаристиката. Известно е, че съответните институти и досега пазят контингент от деца, съпрузи и съпруги, родственици и други близки на представителите на ЦК и Политбюро на БКП, на ръководители на провинциалните градски и окръжни комитети, на повече или по-малко активни представители на МВР и КДС. Защото много престижно звучеше да се работи в сферата на изкуството и културата. На тези именно представители на родната наука се възлагаше да утвърждават инструкциите, идващи от СССР, и да деформират историята ни. От тях, в техни ръце беше покриването на документи и паметници. На тях дължим покритите карти на диалектните български говори, изпокритите от музейните експозиции македонски костюми, забраната да се пишат дисертации по деликатни теми. На тях дължим срамното "фризиране" на личния тефтер на В. Левски и старанието той и Ботев да да бъдат прогласени като предтечи на българо-съветската дружба.

През 1983 г. предадох за печат в издателство "Наука и изкуство" книга със заглавие "Българското в мюсюлманските култови паметници по нашите земи". Тезата ми, че във вековете на ранното си завоевателство на Балканите турците нямат още постигната етническа консолидация и формирана културна политика, беше известна на колегите, а и крадена. Никой не излезе с друга позиция, за да обори моята. За двадесет години книгата беше арестувана и сега, когато първите й бройки се появиха, издателят й се срещнал с Ахмед Доган, едва ли не да иска разрешение, за да пусне целия тираж.

Не само книгата ми постарада в този период. Срещу мен беше пуснат донос, две от точките на който бяха, че: работя против българската културна кауза и че съм платен шпионин на турското разузнаване. Тази уместна бдителност беше проявена от з.д. к. проф. В. Динова-Русева и доц. Незабравка Иванова, на които благодаря!

И не се свърши с това.

Предложих материал на тема българските възрожденски чешми. Темата не е нова. Но за мен беше важно да разгледам тези съоръжения вече като нов вид представителна архитектура на малките форми, която като явление се свързва с подчертаното влияние на Европа във възрожденската ни култура, с дарителството, с присъствието на новата българска интелигенция, с достойнствените български демонстрации, с новото престижно заявено присъствие на предците ни в своите селища, на родна земя, редом с новоиздигнатите църковни камбанарии и часовникови кули. Статията ми беше върната, като междувременно неведомо къде изчезнаха половината фотоси, които бях дала като илюстрации.

 

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум