Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Божидар Богданов
Белене

АЕЦ - между популизма и протакането

 

След изказването на премиера Симеон Сакскобургготски при учредяването на НДСВ за пореден път в публичното пространство бе реактуализирана темата за АЕЦ - Белене. Проблемът има десетгодишна история и винаги добиваше обществен характер при явяването на други социално значими събития - наближаващи избори, разклатено доверие към някакво правителство, опити за външен натиск спрямо българската ядрена енергетика. Не ще и дума, че сегашното отваряне на ядрената страница има екстраенергийни подбуди. Правителството на НДСВ главоломно губи рейтинг и популярност, самият премиер вече направи гаф с прибързаното си изявление за изваждане от строя на ядрени мощности в Козлодуй. Трудно е да се каже какво точно ще постигне афиширането на готовност за размразяване на втората атомна станция в Белене. Навярно подобни новини компенсират нелицеприятната социално-икономическа конюнктура в страната и същевременно отговарят на избухналата истерия за защита на националното ни достойнство като първа енергийна сила на Балканите, т. е. правителството и управляващата партия чрез своя лидер търсят що-годе синхронизация между себе си и обществото поне по един проблем. Моментът се оказа подходящ, точно когато посттоталитарна България отрезвя от призивите на "зелените" си еколози, маргинализирали се като структури и доверие, и не желае да слуша за алтернативни източници на енергия, които и без това нямаме. Ходът на Сакскобургготски е сполучлив, но само при едно условие - че бъде последван от конкретни решения на парламентарно и правителствено равнище. Протакането на въпроса неизбежно ще го извади от фокуса на медиите и гражданското общество, както ставаше при предишните правителства. В интерес на истината трябва да подчертаем, че по времето на СДС АЕЦ - Белене за първи път бе включена, но твърде завоалирано, в рамките на енергийната стратегия, в която бе записано черно на бяло бъдещо изграждане на мощност от 600 мегавата, без да се уточнява строителната площадка. Последвалите решения бяха в полза на беленския обект, но останаха само на експертно равнище. Очакваното правителствено решение така и не бе взето от кабинета Костов - дали поради опасения от външен натиск в лицето на структури на ЕС, или поради неотчитане важността на проблема, е трудно да се каже. Факт е, че вицепремиерът Петър Жотев направи четири посещения в Белене, за да се запознае непосредствено със състоянието на спряната атомна централа и съхраненото там оборудване. Ще премълчим обаче кое отне повече време при визитите на височайшата особа в крайдунавския град. Впрочем далеч по-язвителни можем да бъдем към Румен Овчаров, който сега дава изявления наляво и надясно по проблема, а навремето като министър на енергетиката не направи нищо за изваждането на АЕЦ - Белене от корозията на забравата. Нужно ли е пак да припомням годините на социалистическата грандомания, когато обектът беше "под пара" и соцстратезите ни обещаваха да направят Белене "перлата на Дунав", когато пристигаше пълномощникът на ЦК на БКП и около му се тълпяха апаратчици и специалисти, за да клакьорстват по адрес на "атомното бебе на родната енергетика". А същевременно милиони левове отиваха залудо в проектантска или строителна недомислица по инфраструктурни и социални проекти. И как от стотина километра се дрънкаха полупразни автобуси, за да возят славната работническа класа, която безпаметно си пиеше каси бира от щедрите фондове на СБКМ, вземаше два пъти по-големи заплати от първия секретар на общината и каквото можеше авантосваше. Но тая е дълга и широка. В крайна сметка нещата си дойдоха на мястото, парите свършиха, социализмът окончателно фалира. Тогава изпълзяха еколозите, жадни за изява и за власт, те създадоха обществена нетърпимост към АЕЦ. И хората им повярваха. Целият Свищов се надигна срещу АЕЦ - Белене, затвориха пътища, спираха влакове, дори линейки със спешни случаи. Белене, най-облагодетелствано дотогава, също проведе екомитинг, макар и без сериозни последици. На всичко отгоре все по това време остров Персин за първи път бе отворен за посещения. Бившите лагеристи се завърнаха на зловещото място, за да отдадат почит на загиналите, да прочетат и затворят срамната страница на миналото. И сякаш АЕЦ - Белене, макар и негласно, започна да се идентифицира с позора от далечното минало. Някои от високите етажи на властта (това е самата истина) дори мислеха, че централата се намира на кървавия остров. При тези условия, при натиска от МВФ и ЕС, за АЕЦ - Белене спря да се говори. Започна етапът на консервация на оборудването, работниците и специалистите бяха сведени до минимум, но апетитите на прохождащия частен бизнес нарастваха. Хиляди тонове железа отидоха за скрап, купени на безценица, милиони левове се завъртяха в оборот за сметка на опустялата площадка. С увеличаването на парите за консервация нарастваха партийните апетити за контрол над недовършената АЕЦ, нарастваше и клиентелата. За 10-те години безвремие обаче беше свършена и немалко полезна работа. Няколко независими експертизи, включително и от чужденци, доказаха по категоричен начин, че площадката е безопасна в геофизично отношение. И днес едва ли някой ще размахва призрака на лошата сеизмика. Дългото протакане на решението за АЕЦ - Белене, лошото икономическо състояние на региона и безработицата формираха различна обществена нагласа от тази в началото на 90-те. И не е нужен никакъв референдум, за да разберем, че е крайно време за конкретни решения.

Сега царят-премиер ни уверява, че краят иде. Да повярваме ли, или скептично да поклатим глави: "Чували сме я вече тая".

Дошло ли е времето на втората АЕЦ, или не е, ще покажат бъдещите стъпки на кабинета, но не след 1-2 години, а в по-кратък период, не по-дълъг от 6 месеца. Иначе пак проблемът "АЕЦ" ще се разводни, оставайки в зоната на плиткия популизъм. Друг е въпросът, че последната дума за втората атомна станция навярно няма да е наша.

Българската литература

© 2002 Литературен форум