Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Филипина Филипова

Възхвала на разбърканите книги

 

Алистър Грей. "Ланарк". Изд. "Еднорог", 2002.Баналният сценарий на нещата би ми подсказал да кажа няколко думи за автора, няколко думи за превода и това да изчерпи задачата ми. Конкретният случай, обаче, не позволява да се говорят банализми, защото появата на Алистър Грей на български, и то чрез превод на неговата творба събитие "Ланарк" ни казва нещо важно за българската култура. Казва ни, че идват и тези редки моменти, когато като по чудо успяваме да се вклиним в едно живо и съвременно на нас литературно събитие и да си го привнесем с цялата му щърбатост и чудатост, с цялата му затруднителна необяснимост и напук на рисковете на пазара.

Благодарение на усилията на Боряна Джанабетска и като издател, и като преводач българските читатели ще се изкусят да попаднат в тревожния свят на произведение, което често е било сравнявано с творбите на Бъниън, Блейк и Данте. Сравненията в този случай са по-скоро спасителният пояс на критиците, които откровено се затрудняват да определят естеството и жанра на тази наистина сложна творба. В опитите си да я поогладят за целите на рецензии и есета те я определят ту като фантастика в жанра fantasy, ту като Bildungsroman, ту като явно плагиатство на Джеймс Джойс, Лорънс, Шон О'Кейси, Кафка, Хобс, Оруел, Флан О'Брайън и т.н. Други заявяват, че това е провинциална книга - прекалено тясна като зрителен ъгъл и прекалено претенциозна в амбициите си.

Що се отнася до завръзката и ограничавайки се на ниво сюжет, бих отбелязала единствено, че "Ланарк" се състои от 4 книги, но започва с Книга Трета и събитията в света, където Ланарк е попаднал след самоубийството си - света, в който нещо се е случило със слънцето. Развитието на повествованието е преднамерено отрицание на линеарния принцип - Книга Трета се следва от Пролог, който ни връща към Книга Първа. Следва Интерлюд, отвеждащ към Книга Втора, след която следва непосредствено Книга Четвърта и Епилогът. Според самия Алистър Грей, ако има някакъв обединителен мотив на душевно просветление или закрепващ стремеж към каквото и да било, то това е стремежът към повече любов и слънчева светлина, а героят му се сдобива с тях на последните две страници.

Колкото и внушителна да ни се струва "Ланарк" като обем и постмодернистична натовареност, тя е всъщност първата книга на автора си. Що се отнася до илюстрациите, които са дело на самия автор, те могат да бъдат разглеждани както като преднамерена текстовост, така и като плод на случайността. Самият Алистър Грей често казва, че първите издатели на "Ланарк" - а именно малкото издателство "Канънгейт" в Единбург - са му позволили да включи собствените си рисунки, тъй като в противен случай би трябвало да си платят за художник и оформление. Изданието, обаче, печели наградата на Шотландския съвет по изкуства за най-добре оформена книга на 1981 г. По ирония на съдбата наградата е предназначена не за Алистър Грей, а за издателите. От друга страна, можем да кажем, че Грей е учил за художник, а не за литератор - завършил е Художествената академия в Глазгоу и в миналото се е прехранвал предимно като учител по рисуване, стенописец и сценограф.

Същевременно обаче, Алистър Грей съвсем не е типът автор, отдаден единствено на абстрактното изкуство и бавното преосмисляне на постмодерната естетика. Наричат го и един от основателите на новия тип шотландска литература, нейното най-значимо събитие след случването на Уолтър Скот.

Фрагментираното повествование на "Ланарк" някои биха определили като проява на типична провинциална прекомерна амбиция, а други - като творба събитие на века си.

Тази противоречивост се явява и сериозна трудност за добрия превод на творбата. Идеалният преводач на "Ланарк" трябва да притежава ерудицията на Грей, за да разпознае и съумее да предаде ненатрапливо множеството литературни и философски препратки и алюзии, но същевременно този преводач трябва да има сетива за специфично шотландските елементи, преднамерено вплетени в сюрреалистичния поток от причудливи думи и образи. Изключително важен се оказва именно въпросът за избора на преводаческа стратегия - трябва ли преводачът да натовари допълнително текста с множество дообяснения, разширени фрази или бележки под черта, за да улесни непрофесионалния читател, или е по-добре да се откаже от отговорността на ментор и екскурзовод в света на Алистър Грей?

Боряна Джанабетска е избрала втория подход. Тя е решила да заложи на интелигентността и въображението на читателя, без да определя този читател национално, без да маркира границите на неговите познания чрез услужливи донаписвания на оригинала. Оформлението на книгата изявява същата тенденция - то следва едно към едно оригиналното оформление на "Ланарк". Същевременно обаче, преводът е четивен и увлекателен. Тук е избягната опасността от буквализъм, който би превърнал преводния вариант в абсолютно нечетивен на български език. Затова и българските читатели днес имат двоен празник - те не само получават произведение, което си струва да бъде и четено, и видяно, но и го получават във вариант, който звучи леко и гладко, но оставя на тях инициативата да внесат конфликта, да разбъркат книгите и на "Ланарк", и на собственото си четене.

Българската литература

© 2002 Литературен форум