Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иво Янакиев

Брътвежи, бълнувания

 

Лежа в кревата и си мисля, не ми се спи, пък и съм сам, к'во друго ми остава, а май не съм сам - грип ли ме е налегнал?

Та лежа и си представям (а някои разправяха, че нямам въображение), че съм в тъмно хале и целият под е осеян с кукли манекени. Аз си вземам една и й казвам: "Ти ще си мойто маце, а вие, всички останали, ще сте ми приятелите". Обаче в действителност имам много приятели - така че виждам друго: как влизам в супермаркета (е не точно) с торбичка в ръка, отивам до щанда и разправям на продавачката: "Ето ти шест кила първокласни приятели, а ти ми дай кило-кило и половина гадже - женско, ама да не е някоя скумрия или не дай боже цаца." А тя ми подава една замразена акула с думите: "Прясна е, даже не смърди, нищо че има голяма уста пълна със зъби - месото й е много крехко и въобще няма вкус на риба." Взимам я аз, слагам я до сърцето си, да я стопля поне доколкото мога (помага, щото имам температура). В мътния празен поглед премига злобна (изумрудена ли бе?) светлина, акулата размаха опашка, отвори паст, аз уплашен я отблъснах, и вместо да ме захапе (очаквате да ме заговори ли?) изплю нещо доста надъвкано и посмачкано. Оказа се някакъв симпатяга, май моряк, и ми вика: "Слушай, и по това време на годината работи "Лапината", аре да ходим и да пийнем по случая".

Така че си купихме каса бира и се метнахме на влака с песен на уста:

Пират, пират е тежък

занаят,

морета ний кръстосваме

и кораби плячкосваме...

А на сутринта отново си бях в кревата, даже вече не ме тресеше.

Българската литература

© 2002 Литературен форум