Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ТАЗИ СТАРА ДАМА - ЛИТЕРАТУРАТА

Любомир Милчев

Ново списание?

 

В България, където има толкова много списания и това си е направо едно разхищение, защото повечето страшно си приличат и се надпреварват да угодят на посредствеността на предполагаемия читател, се появи още едно ново списание. Казва се "Едно" - вероятно с претенция за абсолютна сингуларност. А напълно възможно е също то само да се е номинирало нъмбър уан. А може би пък иска да започне съвсем от самото начало, от едното нищо, защото нали в България все започваме отначало, от нищото. И накрая се получава едното нищо. Списанието има максимално минималистичен дизайн, може би защото негов оформител се явява великият оператор Емил Христов, чиито представи за кинематография той отля в пластмасата на култовата фраза: "Снимай така, сякаш гледаш през прозореца...", или нещо такова. И какво се вижда през прозореца?

Синтетично електрикова корица с обозначена цифрата "едно" и с анонс във вид на лепнат етикет над полиетиленовата опаковка. Имайте предвид, че тема на първия нумер е именно опаковката. Очевидно търсен и намерен компютърен ефект на дизайна - взираме се умно в дисплея, тъй да се каже... Дигитализация на прочита. Авторите пишат от чужбина, или са чужденци в България, буквално, - нямаме предвид някакво неразбиране. Умните неразбрани в България не са печелившо предприятие - те биват изчаквани да се реализират в чужбина, пък тогаз... можем и да ги припознаем... Но защо да бързаме ? Така се обединяват симпатичното късогледство на "Далекоглед" и скучното едно по едно на "Един ден на...", понеже издател на списанието се явява Асен Асенов - шеф-продуцент на ATV и на споменатите предавания. Зад имената на авторите - запетайка и ... Париж, Рим, Лондон, Токио, Ню Йорк. Намеква се голем космополитизъм. Останалите автори са онова ядро, което неизменно е абонирано за подобни хай-изяви - Ина Григорова, авторка "Егоист"-ка и главна обелвачка на полиетилена над новата реклама на водка "Абсолют", Георги Тошев от все същата "Другата България" и от "Скука" RFI, която ни е гарантирана, това той го умее, Диана Иванова, "Свободна Европа", Пражка пролет или есен... Чудно как в агитката не се е включил и Антоний Георгиев от Кьопенхааген със статия кога датчанкиге си сваляли сутиените из обществените градини... Свободните визуалисти Мисирков - Богданов също са се разписали. Че как... Рубриките номинално се въртят около едното - едно лице, един път, един ден на... , едно по едно, от една страна... Хит на изданието, обаче, са трите статии за опаковката. Опаковката като съблазнителна повърхност, осигуряваща продажбата на продукта. Опаковката като комерческа кожа. Намеква се, че България трябва да си смени кожата, за да се разпродаде успешно. Предлагат се рекламни стратегии. Но нека проследим всичко едно по едно...

В България се заплаща не нещо друго, а най-вече закъснението. Плащаме за множеството закъснения, които са станали норма на развитието ни, чрез всеобща и обидна бедност. Плащат за бързината на мисълта си мислещите, които трябва да се съобразят с всеобщата бавност, и цената за съобразяването с бавноразвиващите се е - провалена реализация, депресия и безразличие. На онези, на които дължим забавянето / в разписанието на влаковете, тъй да се каже/, щедро се заплаща, за да продължават анонимно да се разтакават и да ни убеждават, че много бързали. Преди осем години мой близък преведе небезизвестна книга на Дейвид Халперин и я предложи на "Сорос" за издаване. Отговорът на техен експерт бе, че не ги интересувало, тъй като това не било библията по въпроса. Пет години по-късно книгата бе спусната в преференциалните списъци на Буда-Пеща и бе издадена вече - като "библията по въпроса". На всички в "Сорос" бе щедро заплатено забавянето, а също и на онези, които се съобразяваха с него. На избързалия - нищо, та нали той е едно неудобно явление, какво да правиш с него, освен да го отрежеш. Не се вписва, не се съобразява, не е чиновник, не е рекламодател, о, ужас - наш сънародник е, и... не е преценил времената и ветровете. С една дума - прецакал се е, защото тук са възможни само дистрибуции на купешки евродрънкулки.

И стратегии...

Така и с водещата тема на "Едно" - лошата рекламно-медийна опаковка на България, непозволяваща привличането на инвестиции. Не че образът е важен сам по себе си, важен е дотолкова, доколкото може да има монетарно изражение. Преди две години аз и същият този мой близък бяхме написали сценарий за документален филм, който се казваше " Похищението на Европа или разхищението на образи" и засягаше темата за липсата на образ на българското, или по-скоро за разхищението на унаследените образи на българското, които биха могли да ни легитимират в европейското културно пространство. Продуцентът не посмя да кандидатства за субсидия, защото счете идеята за радикална и непонятна. Пък и не се знаеше кой ще спечели изборите, все пак. Сега темата за липсващия образ е централна за списанието. Не го казвам с озлобление, а с интерес за размера на забавянето, а също и за равнището на разглеждане на проблема. Ще разгледаме това равнище, не непременно недобронамерено.

 

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум