Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТИ

Марияна Фъркова

Подходът

 

Ноеми Стоичкова. "Плагиатството като литературен проблем". Изд. "Факел", 2002Името на Ноеми Стоичкова ни е познато от редица сериозни изследвания по проблеми от областта на съвременното литературознание. Вълненията и проучванията й са насочени главно към нетрадиционни тълкувания на познати тематични кръгове, стойностни за литературата ни, поради широтата в трактовката на един или друг наш проблем, разгледан в контекста на световните културни процеси.

"Плагиатството като литературен проблем" с подзаглавие "Опит за порицаващо оправдание" е първата книга на младата авторка, намерила любопитна неизследвана териториална цялост, върху чието чисто поле изгражда своите резонансни звучения. Изследването се разпростира върху историческите перспективи на понятието "плагиатство" и неговите речникови параметри, след което преминава през задълбочено проучване на научноизследователския интерес презвремево и в диалогичност без граници. Преплитат се гледните точки на Дерида с най-често цитираното име на френския литературовед Жерар Женет във връзка с обвързаностите на едно произведение с други творби, интересни констатации на нашата Юлия Кръстева и още много други имена на сериозни изследователи в науката. Проследени са различните модели на четене и изграждане на парадигмени отношения, които конструират любопитни подстъпи към понятието. Плагиатството се оказва доста сложна и неподдаваща се на едностранно тълкуване изходна точка, поради своя отворен характер и безкрайните вариации, граници или аспекти за "оправдателност" или дори "подсъдимост". Различните интерпретации, концепции и тълкувания на това доста гъвкаво, постоянно изплъзващо се и след това наместващо се в привидно спокойствие понятие ориентират текста на Ноеми Стоичкова в сериозен теоретически план, този на литературоведската теоретическа мисъл, в плана на разглеждане на ключовите фигури в интертекстуалния дискурс. Това го прави доста труднопроходим за обикновения читател, но вероятно ще бъде оценен по достойнство от специалистите-литературоведи.

Ноеми Стоичкова засяга и съотнася по естествен начин темата за плагиатството и в областта на българската литература. Тя проследява различните степени и форми на пълноценност, промяната в отношенията "наше - чуждо", "преводно - мое", "кражба - творчество" и т. н., през които минава формиращото се литературно пространство от Възраждането до средата на миналия век. Акцентът на нейното повествувание е в периода от 90-те години на ХIХ век докъм края на 20-те години на ХХ век - време на кулминационни вихрени спорове по въпросите за неавтентично и оригинално. Ще цитирам някои от имената, които фигурират в изследването на авторката като обвинени в "литературна клептомания". Известно е, че Вазов неведнъж е обект на подобни подозрения, а Пенчо Славейков, за когото Вазов е "дребен поет" и използващ от други автори "що му падне под ръка", също така "използва чужди фабулни и композиционни концепции", въпреки стремежа си навсякъде да посочва заетите източници. Кирил Христов, изправян също така на обвинителната трибуна, призовава нашите писатели "да строят своя сграда до най-дребните орнаменти, което ще бъде в полза и на поета, и на читателя" и за оригинална национална художествена мисъл.

Консултант на "Плагиатството като литературен проблем" е доц. дфн Валери Стефанов.

 

Българската литература

© 2002 Литературен форум