Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ОХ!

Мария Станкова
човек

Два пъти мисли - един път кажи

 

През 1936 г. НВ цар Борис III налага т.н. в историята "авторитарно управление". Резултатите от него са се почувствали веднага. Икономиката се стабилизира, покупателността на населението се повишава, за политическите последствия няма да говорим. В този именно период се приема един закон, който се споменава и в книгата на Христо Огнянов "Срещи през годините". Става въпрос за Закона за безработните интелигенти. Същността му се състои в това, че всеки работодател има право да наеме за една година безработен, образован специалист, като в този срок ползва преференции от държавата.

Същият закон, но доста усъвършенстван действа в момента в Германия. Като е взето предвид бедственото положение на интелектуалците след сливането на двете Германии, там също е въведен в действие нормативен документ, по силата на който се осигурява работа за една година на специалисти, които са останали без работа. Заплатите им се поемат от съответната община.

Защо изобщо се спирам на тези факти? Защото у нас в момента действа Форум за българската култура, чиято цел е изграждане на национална стратегия за културата. Това е прекрасно намерение. Но... Какво се пропуска? Пропуска се, че държавата в момента е фалирала. Тя функционира на кредит. В такъв момент е повече от смешно да се говори за национална стратегия. (Прилича малко на "на гол тумбак - чифте пищови".) Икономически стабилна държава като Германия предпочита да решава първо проблемите на човека и след това да се занимава с национална стратегия. Забравя се, че в исторически аспект същото е правено у нас само и единствено по времето на социализма. През всички останали времена държавата подпомага индивидите, а не институциите.

Ние отново се борим за творчески фондове. Те бяха сладка хапка, но просто преглътната. Кой ял, ял. Мисля, че сега е по-правилно да се мисли за стойностните творци като единици, носители на култура, отколкото за организации и организирани дейности.

Присъствах на едно от заседанията на форума за българската култура. Това е поводът да споделя тези свои мисли.

Начинанието е добро, само да не стане голямо говорене и да се отчитат конгрес след конгрес, а творците да продължават да мизерстват. Само да не излезе, че това е поредният опит да станем всички държавни чиновници, защото имаме хубави спомени от онова време. И само да не вземе от гората да не се види дървото. Щото като не останат отделни дървета, не виждам за каква гора ще говорим.

Мисля, че сега единственото, което може да се направи за българската култура, е да се спасява на парче! И мисля, че точно сега е време държавата да покаже, че се е научила на държавност. Време е да се поощрява меценатството!

Занимавам се с българската култура от доста време и едно мога да кажа със сигурност - стане ли дума за "национална стратегия", работата се размирисва. Пошлото и посредственото веднага се наместват първи. Започва да бъка от чиновници-мислители. Критериите се изпращат на заточение вдън гори Тилилейски и тогава пак! жална ти майка, българска културо.

 

Българската литература

© 2002 Литературен форум