Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Подставените лица и добротворството

 

Поместеното в печата преди десетина години разкритие на поета Едвин Сугарев относно начина, по който са се замогнали внезапно забогателите в България след 1989 г. - потайното връчване на пари в куфарчета в ръцете на дейци от средната управленска прослойка срещу подпис на празен лист, предизвиква ужас не само заради факта на извършеното ограбване на страната, но и заради обречеността й и в бъдеще да бъде държава, лишена от свободния размах на добротворството.

Всеки би съзрял разликата между възрожденските българи-богаташи и днешните новобогаташи: макар и поданици на чуждестранна управа, чорбаджиите от Възраждането са били самостоятелни собственици, докато най-заможните днешни предприемачи и "честни частници" са подставени лица - тайнственият благодетел, който по също така тайно поръчение им е връчил куфарчето с парите, от време на време със сигурност им напомня за себе си по клетъчния телефон с указания къде могат да вложат повереното им богатство.

Ограничеността на новите богаташи в боравенето с парите не е само поради факта, че някой ден ще трябва да чуят библейския израз "Дай отчет за настойничеството си", но най-вече поради обстоятелството, че самите разпореждания за настойничество всеки миг могат да бъдат променяни и доуточнявани чрез преносимия телефон, с който началството ги е снабдило и чрез който те са постоянно на разположение.

Както е добре известно, двама достолепни български търговци, братята Евлоги и Христо Георгиеви, са дарили богатството си за построяването на Софийския университет. Ако сравним техния уверен жест дори с уклончивия говор (а камо ли с делата) на днешните едри български търговци по която и да е тема пред средствата за осведомяване, ние ще можем да разберем защо Българското възраждане през XIX век е най-величавата (и като жизнено равнище) осъществена идея в новата ни история и защо днес думата "възраждане"никъде дори не се и споменава. Подставеността на днешните най-богати българи не им позволява да направят никакво истински родолюбиво и свободомислещо спомоществователство - те нямат право да разполагат с богатството, което е приписано на тяхно име, чрез свободната съвест и воля на българи-собственици, защото, казано на соцуправленски език, не принадлежат на себе си, а на своите задкавказки или задокеански покровители. А, както е известно от историята, никоя империя не е създала за подвластните й чужди народи добрини, превъзхождащи стореното за собствения народ.

С други думи, ако ние като българи не милеем един за друг и не се подкрепяме за добро, едва ли някоя чужда държава или дори група от достолепни държави би дошла, за да извърши онова, което ще ни донесе най-изобилното и лелеяно благоденствие. Старите българи-възрожденци са живият пример за това, че не великите европейски сили са извършили Българското възраждане, а Възраждането е осъществено въпреки противодействието на някои от тях, които, ако се изразим с днешните понятия, доста са се потрудили, за да унищожат чрез тайните си служби не само доста от най-видните възрожденци, но и посредством подстрекавани въстания и Балкански войни да опожарят самите стопански и културни достояния на Възраждането.

Днес вместо възраждане като цел на обществото се споменава думата реформа, която на български означава преобразуване. Като се има предвид обаче историческото обкръжение на това понятие, можем все пак да се досетим, че става дума за преобразуване, за придаване на нов външен облик на социализма, на онази същина, която е довела държавата до разоряващи дългове и васалност. Затова и никак не е чудно днешното все още одрипавяло битие на България - стараейки се до вчера да придаде нов облик на разорението си, тя и сега е в недоимък, защото както и да го преобразуваш, разорението си остава разорение.

Прочее, възрожденските къщи имат днес в България за жалост само показна музейно-украшателска роля, вместо да служат като учебник за това как да успеем в живота и да се съхраним като народ. Живеенето на село в скромна къщичка с двор, кладенец, огнище и градина може да се стори на повечето от нас първобитно и отблъскващо, но именно това е доказано здравословният и благотворен начин на живот на предците ни.

Колкото до доносниците, тях ги е имало и в земния живот на самия Христос. Библейският преводач ги нарича с живописната дума издебници. Показателно е обаче, че Спасителят никога не е разкривал пред обществото имената и скритите подбуди на тези свои гонители, никога не е изтъквал тайните на личния им живот, за да ги унизи пред обществото като личности. В резултат на Неговото царствено блгородство и прощение тези хора, трогнати от проявената към тях доброта, въодушевено докладваха на своите началници: "Никой не е говорил така, както този човек". И, както можем да видим в Евангелието, не само издебници, но и знатни люде като Никодим и Йосиф от Ариматея бяха обикнали Онзи, който е кротък и смирен по сърце, което е утеха и надежда и в наши дни.

Българската литература

© 2002 Литературен форум