Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Росен Милев

Аларих - вестготски крал и европеец по дух

Панорамен обзор и някои допълнения

Продължение от бр. 16 

VulfilaЗа нас, българите, Аларих има обаче и друго значение, по (не)понятни причини премълчавано досега. Той не само е роден на нашите исторически земи (ок. 370 г. в областта около делтата на р. Дунав), но още като дете през 376 г. се преселва с поредната вестготска вълна във вътрешността на днешна България. Именно тук, в Тракия, през 391 г. е избран за вестготски крал. Именно тук се създава първото германско кралство на територията на Късноримската империя (каквито впоследствие ще се "нароят" множество в епохата на нейния окончателен залез). То постепенно, в хода на вестготската миграция, ще се "премести" географски през Илирия до Апенинския полуостров - до победоносния поход срещу Рим през 410 г., малко след който Аларих почива.

Ако се върнем малко по-назад в годините, когато Аларих е все още дете, отново на наша територия, в днешна северозападна България, през 378 г. вестготите в нападението си над армията на Грациан (месеци преди победата им над император Валент до Адрианопол) за пръв път използват тактиката на т. нар. Blitzattacke, т. е . на "светкавичната атака"1 - понятие, което ще влезе в историята на военната тактика именно като откритие на старогерманското, готското военно изкуство.

Вестготите са може би единственият народ освен римляните, който отказва да се подчини на Атила и неговия хунски племенен съюз - затова осъществяват и споменатото си преселение в Мизия и Тракия през 376 г. Нека припомним, че други племена и народи или биват безмилостно премазани, или се включват в хунската вълна. Вестготите се оттеглят, превземат дори междувременно Рим, а Провидението, както се оказва, им отрежда впоследствие съдбовната роля на победители в битката срещу хуните. През 451 г. именно потомците на Вулфила и Аларих, подкрепени и от бургунди и франки и предвождани от западноримския пълководец Етий (полугот/полутрак, родом от Дуросторум, т. е. Силистра) в Каталаунските полета (днешна Франция) нанасят съкрушителен удар на считания дотогава за непобедим Атила (чието име, колкото и да е странно, е готско и означава "бащица", както Вулфила означава "вълче"). На практика вестготите ликвидират хунската военна мощ, която окончателно се сгромолясва две години по-късно със смъртта на Атила.

Нашите земи са не само духовна люлка на старогерманската култура - с делото на Вулфила и неговите следовници, но и люлка на старогерманската държавност и военно-политическа култура2. Нека бъдем и в двата случаи реалисти - поне една от люлките. Но ако си позволим паралел - не по-малко важна люлка за последвалото старогерманско, готско развитие, отколкото Кубратова България за нашата, славянобългарска държава.

Съществува поне предположението, че Аларих като млад готски благородник се е срещал и дори може би е имал по-интензивен контакт с епископ Вулфила. Възможно е апостолът на готите да е бил и негов духовен наставник. Когато Вулфила почива (383 г.), Аларих е 13-годишен. Макар двамата да идват с две различни готски преселнически вълни в днешна България, а и историографията засега да не е установила дали и Аларих е живял като Вулфила в Никополис ад Истум или пък в град в северните склонове на Родопите, едва ли е логично да се предполага, че вестготските първенци са се "разминавали", а не са общували помежду си. Като водители на един и същ народ на една и съща територия, която им е предоставена от Римската империя само за ползване, но не и като тяхна исконна. С всички произтичащи от този факт общи интереси по отношение на двора в Константинопол, дори ако пренебрегнем естествената взаимосвързаност като представители на една и съща народност.

Може би необикновената благосклонност на Аларих към християнските духовници, символи и средища при превземането на Рим през 410 г., това уникално за онези "варварски" времена и нрави преклонение пред християнската реликвеност, този страх пред Бога са следствие на солидно духовно възпитание, започнало от ранна възраст и поверено в ръцете на духовен титан като Вулфила. И в самия факт на дръзновения порив към първото в историята покоряване на Вечния град, в цялата славна биография на Аларих днешната психология сигурно би открила съответни натрупвания и от ранното общуване с изключителна, високодуховна среда. Нека само споменем, че едва ли и Александър Македонски би се изградил като познатия ни военен и човешки колос в историята, ако не бе възпитаван от Аристотел.

Първите археологични доказателства за германското присъствие по нашите земи, т. нар. Трако-германско съкровище от гр. Бормозе (Дания), са от I век пр. Хр., а сега последните данни за автохтонно готско присъствие в Тракия са на хрониста Валахфид Старбо от I век сл. Хр.3 Едно хилядолетие германско присъствие, което предстои да проучим, изследваме, систематизираме и вградим в историографския портрет на България!

Ако погледнем в по-широк, дълбокоисторически план към историята на нашата земя българска, ще видим, от една страна, редица от духовни титани като Орфей (митичен или истински), Вулфила, Кирил и Методий и техните ученици, поп Богомил, патриарх Евтимий и т. н., и т. н.

А от друга, не по-малко впечатляваща гвардия от изключителни пълководци като Спартак, Аларих, Аспарух, Симеон Велики...

Земя на велики просветители и пълководци - такава е била нашата страна от дълбока древност! И нека в днешния свят, в днешна Европа, когато толкова много говорим за преодоляване на граници, и ние преодолеем някои анахронистични граници в осъзнаването на миналото ни като народ и култура, с помощта на още по-взискателен и комплексен поглед към историята. За да се отправим с нужното самочувствие и достолепие към бъдещите предизвикателства в Обединена Европа.

Европа, на която през столетията и хилядолетията сме дали много повече, отколкото предполагаме.

 

Теодорих Велики (453-526 г.)

 

Около столетие след вестготската "вълна" отново нашите земи стават люлка на обществената консолидация и възхода и за остготите, които именно тук през 474 г. (според други източници през 471 г.) избират Теодорих Велики за техен крал, като негова столица става Свищов (тогава Novae). Тук, в Долна Мизия, остготите развиват своего рода "васална" държавност в продължение на близо две десетилетия, кога в единодействие, кога в противоборство с Константинопол. През 488 г. Теодорих повежда остготите към днешна Италия, превзема след тригодишна обсада през 493 г. Равена - столицата на кралството-наследник на Западноримската империя, като става неин владетел до смъртта си през 526 г., т.е. в продължение на 33 години. След дълги войни, през 511 г. той обединява под свое господство и вестготите. По времето на Теодорих в Равена е сътворен и Codex argenteus - прочутият препис на Библията на Вулфила, който днес се съхранява в Упсала. Явно това не е случайно, като се има предвид първоначалното царуване на Теодорих в мизийския духовен и политически център на готите, който в онова време съществува вече близо век и половина и заема немалка територия от днешна северна България. При похода му към Апенините през 488 г. Теодорих не бива последван от всички "балкански готи", както подчертава и проф. Хервиг Волфрам. Явно по нашите земи трайно се заселва втора готска "вълна". Германските заселвания в плодородните Тракия и Мизия през IV-V век лесно могат да се обяснят и въз основа на т.н. германско наследствено право (germanisches Erbschaftsrecht), започнало да се оформя през онази епоха на преход към феодализма. Според него домът и земята се наследяват само от първородния син (и семейството му), другите деца мигрират с военно-политическите походи или си търсят друго препитание.

Открит е въпросът дали при нахлуването на славяните и прабългарите по нашите земи те заварват повече готи или повече траки, а и доколко не е бил напреднал процесът на тяхното етническо взаимосвързване, белязано и от гръко-римското влияние на многовековното ранновизантийско господство. В този контекст би трябвало да се разглежда и етническият произход на власите (споменати за пръв път през X век и считани традиционно за "романизирани траки"), както и на каракачаните, обявени пък за "елинизирани траки". Нека припомним, че традиционният поминък на каракачаните и власите - скотовъдството - е бил типичен и за готите на Вулфила и техните потомци. А предположенията на немалко историци за "влашки" корени на Асеновата династия във Второто българско царство би трябвало да се коригират в посока на готското присъствие.

 

Редакцията на вестника се извинява на автора ни Росен Милев за допуснатата техническа грешка: Последните данни за автохтонно готско присъствие в Тракия на хрониста Валахфрид Страбо са от IX век сл. Хр.

 


1 Herwig Wolfram, Die Goten und ihre Geschichte, Munchen 2001, стр. 50 горе

2 по-подробно за готското военно-политическо присъствие: Светозар Елдъров, Готската следа, "Л. Ф.", бр. 13/2002 г. горе

3 Walahfid Strabo, Libellus de exordiis et incremenis rerum ecclesiasticum (изд. Alfred Boretius 1897 г.), стр. 471. горе

Българската литература

© 2002 Литературен форум