Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Свободата на словото и "Моята борба"

 

За това, че нейното обнародване не е забранено от действащото българско право могат да се изтъкнат много доводи. Но това е дълъг разговор, затова ще се огранича с един факт: "Моята борба" е разрешена по света. Така е в САЩ, Европа, Русия, дори Израел! Забранена е в Северна Корея, Китай, Куба, а от цивилизованите страни - единствено в Германия.

Но каква е значимостта на този довод? Нали чуждестранните законодателства не са действащи в Република България? Правилно, не са. Така погледнато, каквито и доводи да се изтъкват както за забраняването, така и за разрешаването, те трябва да се извлекат от българската Конституция, а не от някоя чужда. Но, от друга страна, същата тази Конституция закрепва началата на съвременното общество. А това е западното, не българското или някое друго патриархално общество. Нали това е същината на така нареченото "сравнително право"! Когато не съществува норма за някакъв случай, търсим такава в чуждите законодателства на онези държави, които са уредили подобни хипотези. А норма не съществува. Никъде Конституцията ни не говори за "Моята борба". И това е правилно - тя е основен закон, а не конюнктурно ПМС. Тя следва да се съотнася с обикновеното законодателство така, както философията се съотнася със злободневните теми и високата литература - с булевардните жанрове. Изрично за "Моята борба" не се говори и в чуждите законодателства, но от нейното свободно разпространение В ТЕЧЕНИЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ може да се заключи, че въпросът е юридически еднозначно уреден.

Съвременният конституционализъм има три основни белега:

1. Разделение на властите

2. Върховенство на Конституцията. Ще рече, че при противоречие между нея и какъвто и да е закон, се прилага тя, а не законът.

3. Свобода на мненията.

И трите водят началото си от Френското Просвещение, а не от Словакия или от Китай. Същото, което ни даде думите на Волтер: "Ненавиждам вашите възгледи, но съм готов да дам живота си, за да можете да ги изказвате свободно". От всички тези разсъждения следва, че за Република България е значимо дали на Запад "Моята борба" е разрешена, или не.

Цитирах Словакия редом до Китай, защото наскоро тя осъди своя издател на "Моята борба". Много наши средства за масово осведомяване цитираха тоя факт като някакъв намек какво трябва да се прави у нас. Като че Словакия е вековна демокрация, а не провинциална страна като България.

Другият довод, който ми се струва неотклоним, е равенството пред закона. Равенството означава: каквото за единия, това и за другия. Сега нека да предположим, че "Моята борба" никога не се чете с цел изучаване на историята от студенти и професори, а само от надъхани неонацисти с цел окончателното им фанатизиране. Нека забравим, че я изучават дори евреите в Израел. Нека да повярваме, че е вярно всичко онова, което внушават искащите забраната. Предполагаме всичко това и забраняваме книгата. Но тогава трябва да забраним и комунистическата литература! Защото - исторически е доказано - тя е не по-малко човеконенавистническа от нацистката. Понеже комунистите са избили не по-малко хора от нацистите. (Всъщност, избили са повече.) Значи да забраним Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Димитров и останалите!

Нека предположим, че бъдат забранени както едните, така и другите. Пак обаче се стига до неравенство пред закона! Защото библиотеките - обществени и частни - са пълни с комунистическа литература. Как да се изземе тя? Няма как. Ще се получи, че уж са забранени и комунистическата, и нацистката, но първата е подръка, а втората е наистина забранена!

А лично аз считам, че между това да се забраняват книги и да се горят няма особена разлика. Както, че не е рязка границата между забраната на книга и хвърлянето на човек зад решетките поради неговите убеждения, а не поради това, което ОБЕКТИВНО е извършил във ФИЗИЧЕСКИЯ свят. Затова например бях отвратен от натовските бомбардировки над Сръбската телевизия.

А сега да оставим чисто правната страна на въпроса. Да погледнем интригата. Кои са издателите на "Моята борба" след 10-и ноември? Те са два: някакво новопоявило се издателство "Жар птица" и ... издателство "Литературен форум"! Ха! Че те нямат нищо общо. Първите са търгашеско предприятие на хора, които не четат книгите, които продават. Второто е натоварено с обществени, освен с търговски, цели. Ако книгата се забрани, ще лишим интелектуалеца от достъп до исторически документ. Ако се разреши, ще осигурим достъп на скинара до надъхваща го пропаганда. Тая история точно обобщава същината на свободното слово: то е зло, но необходимо зло. Като самата демокрация, за която Чърчил казал, че е лошо нещо, но по-добро не е открито.

Българската литература

© 2002 Литературен форум