Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Необходим е закон за българския език

Разговор с проф. Стефан Брезински

 

- Проф. Брезински, в съвременните условия езиковата "мода" се определя в по-голяма степен от медиите, отколкото от езиковедите или литераторите. Имат ли българските медии като цяло отговорност пред езика?

- Има медии с дългогодишни традиции в това отношение, които продължават да държат на добрия език - вестник "Стършел", например. Не мога да кажа същото за някои вестници с комерсиална насоченост, които търсят сензацията. Искат да привлекат читателите със специфчни заглавия, специфично оформление, с по-"жълта" информация.

- Какъв е диапазонът от езикови стилове, допустим за националните медии?

- Националните медии не би трябвало да допускат вулгаризми и ругателни изрази в езика си. Дори когато става дума за шокиращи неща или табута, могат да се използват евфемизми. Високата култура е свързана с изискана реч.

- Вие сте член на Съвета за езикова култура на Българската национална телевизия. Какво е качеството на езика, който звучи в националния ефир?

- В телевизията има проблеми с езика. Там са събрани хора с различна професионална подготовка. Някои от тях не са завършили нито българска филология, нито журналистика. За филолозите и журналистите по презумпция се приема, че имат необходимата подготовка за общуване със зрителите. За съжаление не е така, те също имат проблеми с българския език.

В Съвета за езикова култура на сегашния етап наблюдаваме новинарските и публицистичните предавания. Почти не сме разглеждали езика на филмите - превода, субтитрите. Там също има проблеми. Концентрирахме се върху речта на журналистите, не сме анализирали изявите на политиците или на други хора, включени в предаванията и емисиите. Проблемите действително са много, дори ако пренебрегнем фонетиката - особеностите на изговора на думите.

- Кои са най-типичните грешки?

- Трудно е да се каже с няколко изречения. Много се греши при членуването. Не става дума само за неправилната употреба на пълния член, но и за пропускането на члена при назоваване на единични обекти. Какво значи "Да се внесе в Пленарна зала"? Редно е да се каже "в Пленарната зала" - обектът е единствен, конкретен, известен. Същото важи при назоваването на Министерския съвет, Столичната община и други подобни. Министерският съвет е единствен и добре известен, не е изобщо някой си министерски съвет. Пропускането на члена е грубо административно пренебрегване на нормите на българския език. То се наблюдава в езика на медиите изобщо, не само на журналистите от БНТ.

- Как приемате употребата на преизказни форми в новините, в текстовете на печатните медии?

- Това е чисто българска граматична особеност, в другите славянски езици няма преизказно наклонение. По нормите на българския език то се използва за ненаблюдавани факти. Не бива да се отказваме от употребата му. Отделен въпрос е, че с преизказното наклонение може да се внуши неверие към това, което се съобщава. Политиците често го използват, когато опонират един на друг. В новините не бива да се смесват нещата, за да звучат неманипулативно. За съжаление невинаги е налице точността в езика.

- Как се отразява небрежното отношение към езика в медийното пространство на състоянието на българския език като цяло?

- Отражението не е еднозначно. Езикът на научните среди е един, на Мишо Шамара е друг.

- Има ли вероятност днешната погрешна употреба утре да стане норма? Например масовото пропускане на члена при назоваването на институциите, за което стана дума, може ли да доведе до промяна в граматиката?

- Трудно е да се прогнозира. В случая става дума не за граматика, а за отражението на граматичните правила в изговора и писането.

- Има ли необходимост от езикова регулация на медиите?

- Не би могло да има някакъв държавен орган, някой ще го изтълкува като цензура. Би могло да има нормативна уредба. Неслучайно във Франция приеха закон за френския език. У нас сащо има нужда от защита на езика, в един момент имаше и желание това да стане. Един наш министър каза, че е "брифирал" посланиците. Би могъл да каже, че е разговарял с тях, направил им е инструктаж и т. н., но "брифирал" просто не е на български. Също наш министър заяви, че няма "опции за референдум". Употребата на думата "опции" в случая е неуместна. Подобни случаи говорят за желание на говорещия да се изтъкне и много напомнят за "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Езикът, който се използва, е неуправляем.

- Защо вие, езиковедите, се предадохте толкова лесно? Защо допуснахте езикът да стане неуправляем?

- Не сме се предали. От години поддържам рубрики за езикова култура в медиите. Проблемът е, че нито депутатите, нито министрите, нито журналистите ги четат. Поне пет пъти съм писал, че думата "дебати" не може да се използва в единствено число, нито думата "ресурси". То е все едно да кажеш единствено число от "бикини" или от "финанси". Независимо от това в Народното събрание, в медиите се казва и "дебат", и "ресурс".

- Казвате, че е имало желание да се приеме закон за езика. Защо не е направено досега?

- Имаше такива искания, аз също съм се изказвал по този въпрос. Закон не е приет, защото въпросите на езика не се смятат за приоритетни. Казват - не сме се преборили с корупцията и престъпността, ще се занимаваме с езика. По същия начин и много други неща не са направени в държавата.

Невежеството на езика е невежество на мисълта, двете неща са свързани. Затова занемаряването на езика не е безобидно. Но това са неща, които не болят, не кървят и не им се обръща внимание.

- Има ли риск да станем полуграмотна нация, а добрата езикова култура да се превърне в кастов белег на малцина духовни аристократи?

- Това вече е факт. Езикът, с който си служат политиците и институциите, е лош. Той е чуждопоклонски, показва едно грубо перчене. Става дума не само за неуместната употреба на английски думи, но и на русизми, въпреки че те вече отшумяват. Защо трябва да казваме "болшинство", след като можем да кажем "мнозинство". Думите "касае", "считам", "устройва ме" също са русизми, вместо които могат да се използват балгарски думи. Същото важи за глагола "явява се", който на български език е просто "е". Това е особено характерно за езика на юристите. Първите юристи след Освобождението са били руски възпитаници. Традицията с употребата на русизми продължава до днес.

Агенция Балкан,
Илияна Славова

Българската литература

© 2002 Литературен форум