Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Валери Стефанов

Преносвачът на граници

(Етюди върху "Бай Ганьо" и чуждостта)

 

Сборникът с "невероятните разкази за един съвременен българин" започва с кратко въведение, в което героят се ...преоблича. Премененият Бай Ганьо е ни повече, ни по-малко "цял европеец" - така единогласно твърдят "всички". С това според нас пряко е поставен един от основните проблeми на прочутата книга - за културно-историческите симулации на "преобличащия" се човек. Белгийската мантия е плътта на симулативния европеизъм, тя е и нехайната маска, надяната за всеки случай по несигурните кръстопътища на света.

Преобличайки се, героят се готви за "закона" на чуждата земя. Именно между дрехата и закона по-нататък ще се появят и разгърнат комичните недоразумения, ще заработят важни смислови напрежения. Самият Алеко очевидно е усетил мощта на тези отношения и във втория печатан вариант на творбата е заменил "иго" и "конституция" (сп. "Мисъл", 1894, № 1. с. 13.) с "ямурлук" и "мантия". Дребни поправки, но те участват в преместването на акцента от фейлетонно-злободневното към универсално-проблемното.

Законът на чуждата земя неотменимо включва в себе си и алинеята на дрехата. Чрез нея се разгъва цяла система от исторически символизации и актуални регламентации. Ако си припомним - отново чрез дрехата нашето Възраждане изрази своето "криворазбиране" на европейската цивилизация. Алековата творба "снема" в себе си един друг, много по-сложен етап на "криворазбирането", в който лицето и опакото продължават мъчително да търсят своите места. От пашкула на патриархално-ориенталската култура "българското" се излюпва като тромаво и неугледно "същество", разкъсано от собствената си противоречивост. На какво се опира Бай Ганьо в своите пътувания, на какво залага, за да гарантира минималната смисленост на контактите си, как се справя с чуждия "закон"? На егоистичния рефлекс и на просташката арогантност - е готовият и най-често срещан отговор, изпълнен с морализаторски патос - ще го оставим засега настрана.

Бай Ганьо може много неща да не знае, но той и много неща "знае". Знае например героят, че конотативният рефлекс на ямурлука е социално неефективен за пространството, към което се е запътил. Преобличането е грижа за тържището на нови знакови конвенции. "Невинният Възток" няма да се остави така лесно да бъде прелъстен от "лукавата" Европа, той ще се яви на срещата подготвен за всякакви уловки. На тази среща, "дегизирани" като поредица от комични сцени, ще дефилират и разликите между "европейците" и "целия европеец". Във всяка подобна ситуация ироничният заряд на определението "цял" ще избухва, за да разкрие половинчатостта, да изтрие сценичния грим от лицето на балканския гастрольор, жадуващ да покори европейската сцена. Настоящата статия е посветена на тактиките на гастрольора, а чрез тях, надяваме се, и на някои от основните принципи на социокултурните взаимодействия.

 

I. Бастионите на "Аз"-а

Укрепването на собствените граници е една от важните реакции при срещата с "чуждата земя". Бай Ганьо разполага с достатъчно "подръчни" материали, за да си осигури надеждна защита от всякакви възможни "посегателства". Героят припряно ще притичва от "резервоара" на природата до "складовете" на историята в комичните си пориви за себедоказване. Всъщност образът на Бай Ганьо е изграден от различните конфигурации на симулативния "аз" и безпардонно жадното "его". Редом с "пласмента" на гюл, не бива да забравяме това, Алековият герой се стреми да пласира на пазара и определени "количества" национална идентичност. В тези актове се заражда и сложното оплитане на бит и идеология в книгата. Тя повествува за един "трансграничен" обмен на ценности и псевдоценности, от който никой не остава незасегнат. Така и Бай Ганьо ще се върне в своя български свят "обогатен", "облепен" със зяпналото внимание и "ихтибар" на американци и англичани, за да изиграе поредния симулативен сеанс. Редом с гюла са пътували и са докарани толкова много други "стоки". Пъстрият панаир, където те се въртят, не е ли всъщност второто "Чикагско" изложение, на което Алеко завежда своите читатели...

 

1. Жадното тяло ("природата")

Обобщенията за Бай-Ганьовата "простотия" се основават и на усещането за непрекъснато нарушаваните норми. Особено място имат тук полаганията на телесността. Например яденето в "Бай Ганьо", както е ясно, не е просто битов акт, в него работи цяла система от културно-исторически класификатори, залегнали в основата на травестивната мощ на творбата. Яденето е своеобразен "борчески" акт, то се завоюва в борба с другите, буквално се изземва от тях. Крушите, измъкнати от "учените" в трена, стомната, дигната от бебето, гозбата, отвоювана у Иречек, яденето в хазяйката на Бодков са все "бойни трофеи", спечелени в сложната битка на надхитряне. Всички тези действия имат едно общо, макар и може би малко смътно, "означаемо" - традиционният за българската литература корпус на агоналното. Битките са загубили своята историко-съзидателна насоченост, те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични. За своите "подвизи" героят получава най-вече презрение и насмешки...

 

(...) "Не бойте се българин съм!" (нацията)

Отношенията на Алековия герой с "българското" се радват може би на най-голямо критическо внимание. Наистина националното е един от фундаментите, чрез които се изгражда образът на Бай Ганьо - въпросът е с каква насоченост е използвано то. Бай Ганьо не е просто пътник, а пътуващ българин, не е само търговец, а български търговец и пр. Дори вещното обкръжение на героя е пропито от национална признаковост - "кефът" след ядене трябва да е съпроводен с "български тютюн", на немеца в купето ще се предложи "болгарский табак", чушките у Иречек ще се разтриват в супата "по български"... Националното нагиздване на битовата вещ и на битовото действие е факт с особено важни последици - най-добре може да се проследят те при приключенията в банята.

"Булгар! Булга-а-р!" - с този вик героят удостоверява авторството на чутовните и шумни водни "подвизи", слага върху тях подписа на националното. В битовото, в социалноролево "разсъблеченото" пространство на банята Бай Ганьо изведнъж разгръща широки националноисторически контекстове. Именно в тази посока са и "тълкуванията" на героя-разказвач - "сливнишкият герой, балканският гений" е явен в "натура". Действията на Бай Ганьо произвеждат "българско", те са частица от неговата могъщост и великолепие. Съблазнена от симулативните перспективи, "натурата" с радост им се отдава - и в "чуждото" място могат да се заченат смислите на "своята" идеология. "Българското", "възродено" през Възраждането, за да даде на индивида отвъдбитови полагания и цели, отново се е "върнало" в бита. Едно гротескно и комично завръщане - от гледна точка на героя-разказвач, едно плодотворно завръщане - за езиковите симулации на Бай Ганьо.

Сред най-важните функции на "българското" е да очертава полето на чуждостта. "Булгар!" е възглас и на гордостта, но и на границата, той е вик на прокудата. Разполовеността на пространството не е страшна в идеологическия уют на интегративното име-убежище. За разлика от гюла нацията е друг вид "стока" - тя не се укрива, а тържествено се рекламира, смело се излага на показ. Но тъкмо стоково-пазарната природа на понятието за родина е демаскирана в Алековата книга.

Във вече цитираната сцена във влака от разказа "Бай Ганьо на изложението в Прага" става взаимно угощаване - "диванетата" - учени, дават хранителни продукти, Бай Ганьо - идеологически - той угощава с "най-горещ патриотизъм". Именно в този пир става и иронично-пародийното "изконсумиране" на последните остатъци от залинелия възрожденски образ на Родината. Акумулираните в този образ социално-психологически енергии бързо се освобождават - един от пътищата на това разтоварване води през тялото, стомаха, т. е. - през главоломната травестия. Алековата книга, най-вече чрез отношенията между Бай Ганьо и героите-разказвачи, извежда от полето на актуалната култура овехтелите идеологически стереотипи.

Възрожденската епоха бе изградила мощен идентификационен спектър на национална основа. Една от неговите идеологически кодификации е тиражирана чрез литературния и публицистичен мотив за "служенето" на род и родина. В произведението на Алеко Константинов високото идеологическо служене е сведено до рутинно битово услужване. Негов инициатор, разбира се, е вездесъщият пътуващ герой - веднага щом удостовери българската "принадлежност" на своя събеседник, той пуска в ход "повелите" на националното. Те заработват например при Стойчо, един от най-скептичните герои-разказвачи, който към решението си да заведе Бай Ганьо на баня добавя и аргумента - "Съотечественик - трябва да му служа".

 

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум