Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Николай Иванов

"Пeсен на песента ми"

 

Въпреки недоверието във формули от вида "Как да успееш....", известни общи модели за работа могат да бъдат споделени. Този текст ще се опита да ти покаже как да използваш информация, с която разполагаш (учебници, помагала), за да изградиш съчинението си по конкретна художествена творба. КАКВО СЕ ОЧАКВА ОТ ТЕБЕ? Да представиш в логичен и композиционно организиран текст своите знания и да демонстрираш способност да ги използваш. КАКВО ПРЕДПОЛАГА ТОВА, КОГАТО РАБОТИШ С КОНКРЕТЕН ТЕКСТ? Да подбереш от информацията, с която разполагаш, необходимото и да го пречупиш през системата от понятия и принципи на литературната история и теория, организирайки го според изискванията па жанра "литературноинтерпретативно съчинение". Преди всичко си избери принципа, според който ще осъществиш подбора на информацията. Най-достъпният е този, според който особеностите на авторовата поетика се мислят като резултат от взаимодействието между автора и контекста (исторически, социален, културен, литературен, биографичен и пр.). КАКВО ТРЯБВА ДА ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ТЕБЕ? Че "Песен на песента ми'' може да бъде разгледана като резултат от пресичането между противоречиви социални, културни и литературни тенденции в началото на XX век (обществено и индивидуално; традиционен реализъм, естетически индивидуализъм, символизъм; кръгът "Мисъл" и новият културен и естетически проект; промяна в традиционното разбиране за съдържание и отношения в диалога творец - творба - читател и др.), което довежда до нова литературна идеология (естетическият индивидуализъм на "Мисъл") и нова художествена система (нов тип отнасяне и говорене на литературата за човека и света). КАКВА Е СЛЕДВАЩАТА ТИ СТЪПКА? На тази основа ще трябва да формулираш своята (хипо)теза по повод на конкретната творба. Тук би могъл да използваш следния модел - определи важния за много хора и свързан с общоприети ценности въпрос, по който творбата изразява значимо отношение, т.е. онзи аспект на обществената ценностна система, който творбата проблематизира, подлага на съмнение и изпитание в рамките на художествения свят, без да отменя неговото присъствие и действие в реалния. [В дадена перспектива откриването на стихосбирката "Безсъници" с "Песен на песента ми" може да бъде повод за разчитане на образа на ''безсънния" човек като поетически израз на проблематичността както на установени ценностни нагласи за смисъла на човешкото живеене (загледаност от точката на предела в безпределната "другост" - други светове, смисли и ценности на битието), така и на традиционната национална поетическа нагласа (отказ от разбирането за живота на поезията в обществото). На практика чрез образа на лирическия говорител бива провъзгласено разбирането, че смисълът на човешкото сьществуване може да бъде дирен единствено вътре в Аза, който вече не е устремен към вселената (срв "Псалом на поета" от Пенчо Славейков), но я побира в своята душа-храм (същият мотив можеш да откриеш още в поемата "Нощ"). В този смисъл творбата е провокация към читателя да се изправи пред нови въпроси за смисъла на живота, за поезията и нейното отношение с твореца, да подири нови истини]. Тъкмо правдоподобието и валидността на тази формулировка трябва да обосновеш чрез наблюдения и разсъждения върху художествения текст. Според изискванията в програмата за матура става дума за изясняване на смисловото съдържание на творбата, осъществено с отчитане на художествената условност, художествената структура, символиката на текста, връзките му с литературните и социалните контекстове и пр. КАК ЩЕ ГО НАПРАВИШ? Вземи предвид следващите наблюдения. 1) В перспективата на буквално тематизираното, като главно за творбата изпъква драматичното изживяване на неудовлетвореността, а това е своеобразен начин за насочването на текста към "другостта". 2) Художественият свят в творбата може да бъде разделен на два дяла (условно - "преди" и "сега") - първият, който е въведен чрез техниката на автоцитата и има за предмет вече преминат етап на търсения и реализация на личностния и творческия Аз, бива жестово зачертан. Късането с него може да се интерпретира не само по отношение на "собствените" творби, но и на тенденции, определящи за развитието на дотогавашната ни литература (националноосвободителни, социални). В такава връзка можеш да потърсиш опора в предговора на Пенчо Славейков към второто издание на Яворовите "Стихотворения" и статията "Българската поезия". 3) В тази перспектива образът на "безсънния" човек насочва към мотивите на бродничеството и търсачеството (можеш да ги откриеш още в "Чудак"), като очертаващи проблема за конструирането на идентичността. Погледнат през такава оптика, образът фокусира прозрения върху истината за смисъла на живота, на творческия акт, за функциите на изкуството - преминаването през света е представено единствено като пораждащо страдание; всичко, до което Азът се докосва в света - красота и грозота, истина и лъжа, - се размива в относителността на своята стойност и ценност. Преодоляването на усещането за пустота се търси в сливането на лирическия субект със словото/песента. 4) Казаното е в системна връзка и с наблюдения върху други образи в произведението - образът на кивота (обвързан в перспективата на библейския мит със значението за Закона истина, даден от Бога) е преосмислен в посока към разбирането на истината като нравствен закон (като съхранена вътре у самия човек). 5) Текстът изживява нейното постигане като драматично и трудно, защото душата на лирическия субект е разпъвана между противоположни начала и сили, които правят окончателното постигане невъзможно. 6) Очертава се качествено нова човешка ситуация - отговорът на терзаещите душата въпроси може да се открие само в съприкосновение с висша сила, владееща метафизичното (вечното, отвъдното) познание. Смисловият фокус на този проблем се открива в образа на огъня и мотива на изгарянето, който в контекста на идеологията и светогледа на "късния" Яворов се свързва със значението за предел. Но тъкмо в точката на предела се ражда и новото съмнение - дали в устремеността към метафизичната истина (безпределното) Азът няма да загуби естествената си човешка същност. 7) Всички тези нагласи, изживявания, откровения и съмнения могат да бъдат разчетени като форми на жеста по отмяна на реалността и замяната й с "друга", създавана в текста на творбата предимно чрез отказа на словото да назовава предметния свят (в такава перспектива могат да се интерпретират най-малко огромното количество думи и изрази, изразяващи отсъствие или отрицателна предикация). Неуловимите зигзаги на преминаването през света се превръщат в израз на безсмислието и ненужността на самото пътуване. Погледнато през такава оптика, страданието на Аза се ражда от усещането за празнота на ценностното пространство. Пътят е довел до самия човек и с това кръгът (един от универсалните символи едновременно за обреченост, вечност и себепостигане) се е затворил - човекът се е слял със словото, което е и начало, и надмогване на края поради своята метафизичност, идеалност. КАКВО ТИ ОСТАВА ДА НАПРАВИШ? Обобщи своите наблюдения и разсъждения - доколкото творбата може да бъде прочетена през фокуса на присъщия за модернисткия проект от началото на XX век проблем за идентичността, внушенията, които тя носи, провокират осъзнаването на дълбоката сложност и противоречивост на човешката и творческата личност. От това се ражда и най-трайната човешка характеристика - вечната неудовлетвореност, идеща от съзнанието за преходността на постигнатото.

Следвайки набелязаната схема, би могъл да напишеш един съвсем нелош текст, с който да имаш успех на изпита си. Разбира се, това са само общи насоки, които не бива да те заблуждават, че няма какво повече да правиш. Още повече, ако твоята амбиция е свързана с постигането на максимален резултат. Тогава вече конкретните наблюдения над художествения текст могат да ти послужат като основа за разсъждения и обобщения в плана на една по-универсална проблематика, откъдето да направиш връзка със своето живеене и съвремие. Успех!

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум