Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

 

Петър Великов Изкуството на екслибриса в България има дълга история, макар че започва живота си почти четири века след възникването на първите европейски образци. През Възраждането и в следосвобожденската епоха към изкуството на екслибриса проявяват интерес българските политици, интелектуалци и парвенюта, а изпълненията на техните поръчки по правило се монополизират от едни от най-видните представители на родната рисунка и графика - Ал.Божинов, В.Захариев, Пр. Кършовски, Ана Крамер, Г.Богданов, Г.Машев - хора, довели до най-високите, европейски, нива на неговия разцвет през 20-те и 30-те години на XX в. Към тази традиция всяка генерация прибавя своите имена и приноси, повечето от които са отново художници, предимно от средите на графиците и илюстраторите - Ст.Кънчев, Пр.Кършовски, П.Кулеков, Р.Скорчев, П.Терзиев и др.

Моника Великова Днес българският екслибрис празнува своята първа национална изложба - дело на ентусиазирани членове на Съюза на художниците и Международната екслибрис асоциация. Своеобразен, труден и особен в своята естетика; "граничен" и дори еклектичен като жанр, екслибрисът традиционно присъстваше като своеобразен "втори етаж" на изложбите, посветени на илюстрацията и книжната графика. Но при все своята особена поетика, оплодена и от едното, и от другото, екслибрисът не е нито илюстрация, нито книжна графика. Той може най-лесно да бъде определен на принципа на апофатическото богословие, т.е. като се е изтъкне какво не е. Екслибрисът не е просто декоративен знак, не е винетка, не е орнамент, не е илюстрация, не е "запазен знак", не е хералдическа емблема, "концовка", фамилен вензел и т.н. Затова пък отличителната негова черта е, че е посветен (и затова закономерно практикуван) за и от хора с особено отношение към книгата. Отношение, което възприема книгата не като учебник, помагало или вещ, а като предмет и произведение на изкуството. Екслибрисът се прибавя към нейната завършена естетика, без да я нарушава, без да променя графичната й цялост, без да я доминира и без да се натрапва. Оттук идва и изискването за неговата лаконичност и деликатност. Идеалният екслибрис вероятно е този, който разглеждаш изолирано и въпреки съдържанието на книгата; този, който индикира нейната собственост, но е независим от нея. Според Беноа Жану екслибрисът е "малка приложна графика, която посочва своя притежател". Но..., натрупванията на множество "но" към неговото съдържание превръщат неговата приложност в изящност, а създаването му, правенето му - в приключение и предизвикателство за избраници. Превръща го в жанр за посветени, който игнорира, не допуска дилетантизма и небрежното любителство. Жанр, който изисква еднакво висока степен на покриване на естетически и технологически критерии - от сюжета, вица и пластичния каламбур до съвместяването му с орнамента, буквата, композирането в капризните формати и възможностите на тиража.

Кристина Минчева В тази първа национална изложба на екслибриса участват 22 автори от различни поколения - представители на различни естетически пристрастия и дори графични школи. Общото между тях е не просто любовта им към екслибриса, а и професионализмът, отговорното отношение към чупливата деликатност на този особен жанр;почтителното отношение към очакванията на публиката от любители и колекционери. Убеден съм, че голяма част от творбите на Майя Чолакова, Марин Груев, Димо Колибаров, Валери Василев, Крикор Касапян, Виолета Гривишка, Теодор Лихо, Атанас Колибаров, Оник Каранфилян ще заемат своето достойно място сред образците на септемврийския форум на екслибриса в Грудно (Чехия). Убеден съм, че благодарение на тези автори и направеното от тях българският екслибрис ще си възвърне авторитета, който още участието на В.Захариев му извоюва през далечните 1927 (във Фиуме -Италия), 1928 -Венеция и 1934 - Лос Анжелис - за да бъде отново оценен и приветстван в европейската си родина.

Петър Змийчаров

Българската литература

© 2002 Литературен форум