СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Милена Кирова

Из "Българската поема"

...В българската символистична поезия до Първата световна война ще срещнем различни негови вариации - у Ем. Попдимитров ("Семирамида"), у Яворов ("Царици на нощта"), у Хр. Ясенов (цикъл "Мадона"), но най-типична и същевременно най-впечатляваща е образната представа, създадена от Д. Дебелянов в "Легенда за разблудната царкиня". Обвързването на поемната структура и проблематика с легендарна образност вече само по себе си дава тласък към определена насока във възприемането и тълкуването на творбата. Употреба на легендарни мотиви и образи наблюдаваме често в символистичната поезия. Легендата импонира на поетите символисти с иманентно присъщите й способности да концентрира богато нравствено-психологическо съдържание в един предметно-действен образ. "За поетите на символизма, които бяха ученици на Маларме и които вярваха, според теорията за аналогиите и съответствията, че всяка материална реалност притежава скрито вътрешно значение, че тя е видимата част от една духовна истина - легендата стана основно поетическо оръжие в стремежа им да изразят духовните реалии извън променливите форми на осезаемия свят." Но легендата е неотменна част от поетическия аксесоар на две предхождащи символизма направления - класицизма и романтизма. В техните граници нейната честа употреба шаблонизира все пак ограничения идейно-тематичен и образен материал, изковава от него художествени клишета, чиято проява в определен литературен контекст е предварително обременена с цел ред закърнели в съзнанието на читателя представи. "Въображението на поетите-декаденти беше крайно зле обслужвано от употребата на легендарни теми, защото тези теми бяха вече депоетизирани от тяхната алегорична обработка и бяха често свеждани до непрестанно повтарящи се банални формули." Д. Дебелянов съзнава опасното противоречие и с голям художествен усет го преодолява, като избира един среден път, богат с възможности за оригинални психологически и поетически вариации. Той отбягва образната интерпретация на една конкретна легенда, а заимствува само най-общите, принципно определящи особености на видовата структура. В поемата много неща ни напомнят за легенда - като се започне от самото заглавие и се стигне до цялостната атмосфера. Предварително познати на читателя са образите на самотната царкиня, далечния принц и влюбения паж, но нивото на тази предварителна познатост не надхвърля тяхната външна, тематична характерологичност. В действителност Дебелянов срива границите на конкретната легендарна съдържателност, отваря широко вида основа към един неограничен свят на асоциативни художествени представи.

В границите на реалния текст усещането за легендарност има свои конкретни измерения. Специфичната образна система е само едно от тях. Незримо, но силно въздействие върху читателя оказва целенасочено постигнатата протяжност на субективното време. Тя започва с ударен акцент още в първия стих:

...И там, на тоя бряг, на тоя бряг пустинен...

Многоточието (нетипичен за начало препинателен знак), повторението и съюзът "и" въздействуват еднопосочно - отправят съзнанието на читателя към един неопределено дълъг ред от повторяеми събития, който предхожда изобразяваното действие. Особена смислова натовареност притежава съюзът. "Легенда за разблудната царкиня" е съвършен пример за магическата преобразувателна сила на художествения контекст. Попаднала в него, най-елементарната, най-баналната дума може да придобие неподозирана значимост. Съюзът "и" срещаме 42 пъти в цялата поема, при това в повтаряща се синтактична комбинация с глагол, подлог и обстоятелствено пояснение (които, естествено, могат да разменят свободно местата си). В повече от половината случаи (25) съюзът е разположен в началото на съответния стих. Казано по друг начин, около една шеста от всички стихове в творбата започват с дума, която подчертава принципния характер на темпоралната удълженост. Неизменното присъствие на глагол в многобройните "и-конструкции" свързва пряко смисъла на съюза с реализирането на някакво действие, в резултат на което се засилва чувството за протяжност и многократна повторяемост на извършваното. Но функциите на баналната дума "и" не свършват дотук. Нейната целенасочена употреба изразява още една страна от концептуалния замисъл на произведението. Многократно повтореният съюз не само включва творбата в един предварително започнат, практически безкраен ред от събитийно-временни възможности, но едновременно с това свързва в здрав пръстен началото и края на поемата. Действието описва кръг, демонстрира пред читателя своите най-съществени особености, а после краищата на кръга здраво се свързват, преливат плавно един в друг. Реалното време изгубва художествените си измерения, но не в границите на материалната образност, а в асоциативните измерения на подтекстовото съдържание.

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ