Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Станислав Памукчиев

"Еросът на невъзможното"

Изложба на Моника Попова и Галя Пенкова

 

Чародейка,

която показва лицето си

само във мрака

за нея говорят

никой не я познава.

(Галя Пенкова)

Моника ПоповаПреди да се открият за другите, те са се откривали за своя мрак и своята светлина. Чрез другата, са откривали себе си, разпознавали са своята страст и страх, грях и копнеж, голотата на своя мрак и светлина.

Имам вълнението и страха да говоря за тази изложба. Такава изложба не се открива. Тя открива своите създателки, техния ексхибиционистичен подтик, неутолимия стремеж към саморазрушение чрез разголване и неутолимия копнеж да се родиш за Вечността.

Болезнено откровение за най-съкровеното. Изправяне пред бездната на собствената непозната същност. Копнеж по изгубената цялост. Насладата и съпротивата на подвластността на пола. Преодоляването му. Любопитството, страхът и страстта пред тайната на другия пол.Преодоляването му. Драмата на пола.

В конкретността и прагматизма на този свят любовта е трагична. Нейната жажда извежда на границата на безкрайността. Еросът обещава нови небеса, възможни само в поетичното и трансцендентно очакване.

Любовта е трагична, защото в реалния свят се раздробява на безброй фрагменти, времеви състояния. Тя е трагична и величава в своя копнеж да съедини, да обедини тези фрагменти в един надвремеви порядък, цялост и завършеност. В този смисъл любовта е трансцедентиране, търсене на друго онтологично ниво. Става творчески акт на Единение, път към Дома.

Така разбирано, любовното, еротичното преодолява баналната, вулгарна страна на своето природно осъществяване и придобива мистичен, трансцендентен ореол. Неслучайно сливането, половият акт е символ на събирането в Едното, на постигането на Целостта.

"Еротичното съединение е свързано с творческо възхождение" - ще пише Бердяев. За Фройд "Сублимацията е проекция на човешките желания, трансформиране на влечението във високите сфери на Духа, реакция срещу репресивните функции на културата".

В творческото осъществяване, в правенето, поетическият патос, вдъхновението минава през разочарованието да бъде опосредствано от несъвършенството на материализирания образ, от крайната недостатъчност на думите. Вечната неудовлетвореност на поета. Догонването с форма или дума на стихията от страсти, чувственост, екстаз е невъзможно. "Еросът на невъзможното" - като невъзможността на Ероса да бъде постигнат.

Моника рисува като се оставя на своята пластична интуиция, като се отказва от организиращата и ограничаваща културна норма. Рисува бясно, оргиастично, забравяйки или пренебрегвайки всякакви професионални предразсъдъци. В изображенията й изплуват мистично символни обозначения от пракултури, нахлуват сигнали от улични графити и субкултура. Жестикулира истерично, експресивно, стопля с чувствеността, мистиката и поетиката на Изтока и всичко това в микса на една безподобна, много индивидуално пластическа система-несистема. Зрителят е въвлечен в действието, в процеса. Моника драска, маца, но и шие - с голяма игла, с дебели конци. Профаниране заради откровение. След графичния и пластичен ефект от шиенето, зрителят декодира акта на правене като особена мистично-митологична процесуалност. Може да се възприема и като сближаване на онтологични нива чрез банализирано, битово действие. При четенето на образа това "ръкоделие" събужда топла симпатия и преодолява непосилния комплекс за култура. Този концептуален привкус поражда нови асоциации и смислови конструкции, които обогатяват доминиращата сила на фигуралната експресия.

Този странен образен свят, крайно личната изобразителна лексика, налага Моника Попова като един от най-интересно и самостойно търсещите автори от нейното поколение.

Срещата на Моника и Галя, срещата на идеи и чувствителност, ускорява процеса и в двете, за да се съберат екзалтирано поетични и пластични образи в тази изложба. Екзалтирано съпреживяване, "полагане и търсене на истината в контекста на изкуството" - думи на Галя.

Поезията на Галя - дар:

Ако погледна в очите ти

ще видя моя ад

един копнеж

разтърсващ,

бесен

грях.

Нямам самочувствие да коментирам поезия. Думи за думите е съвсем невъзможно. По-скоро други думи - дар от Суламит, възлюбената на Соломон, от "Песен на песните", дар от преди близо три хиляди години:

... СЪБЛЯКОХ ДРЕХАТА СИ

КАК ДА Я ОБЛЕКА ОТНОВО?

ИЗМИХ НОЗЕТЕ СИ

И КАК ДА ГИ ИЗКАЛЯМ?

ЛЮБИМИЯТ ПРОСТРЯ РЪКАТА СИ

В ПРОЛУКАТА

И ЦЯЛАТА СЕ РАЗТРЕПЕРИХ.

АЗ СТАНАХ ДА ОТВОРЯ

НА МОЯ МИЛ

И ОТ РЪКАТА МИ ТЕЧЕШЕ

БЛАГОУХАНИЕ

И КАПЕШЕ ПО ДРЪЖКИТЕ

ВЪРХУ КЛЮЧАЛКАТА.

ОТВОРИХ НА ЛЮБИМИЯ,

НО ТОЙ СИ БЕШЕ ОТИШЪЛ ...

Българската литература

© 2002 Литературен форум