Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Иван Станков

"Земляци"

 

"Земляци" не е първата творба на Йовков. Тя излиза в края на 1915 година в сп. "Демократически преглед", но преди нея в периодиката се печатат редица творби на писателя. Ала когато трябва да композира първата си книга, "Разкази", т.1 (1917), Йовков решава да отвори този сборник и въобще цялото си творчество именно със "Земляци". Искал е да се гледа на тази творба като на начало...

...Заглавието на разказа "Земляци" прокарва няколко смислови траектории. Първата от тях изразява предвоенната съобщност на героите - те не са събрани заедно от войната, били са в един и същ социален колектив, в родното си село Брешлян. Интересна е тази линия, тя тръгва от буквалния смисъл на заглавието и на пръв поглед го изчерпва, оставяйки впечатление, че казва всичко или почти всичко за четиримата съселяни. Думата "земляци" идва с особена топлота, с някаква интимност в суровата атмосфера на войната....

...Втората смислопораждаща траектория на заглавието тръгва от произхода на самата дума "земляци" - от старобългарското "земля" със значение на земя, на пръст. Тук също се очертават две семантични полета. Едното - земляците чрез наименованието си отвеждат към социалното им определяне като хора, които орат земята, сеят, жънат, към определянето им като земеделци...

...Това се отнася в най-голяма степен за Стоил. Той разбира тайнствения шепот на земята, чувства нейното пробуждане като свое. Пролетният вятър се втурва в душата му, открадва съня му, изостря чувството му за природа, не му дава покой...

...В кръвта на Стоил говорят стотици години всеотдаен труд и непоколебима любов към майката земя, идеща от деди и прадеди. Дори нещо повече - любовта му към земята се оказва и непреодолима. Стоил, примерният войник, образецът, се сдобива с огромен проблем. Йовков и тук не го назовава пряко, но той е подсказан от поведението на героя, както и от срещата му с Делчо. Стоил е на една крачка от идеята за бягство от фронта...

...Четвъртото значение, заключено в заглавието на този разказ, указва принадлежността на съселяните към една земя, по-голяма от тяхното село. В нейните мащаби те са земляци на всички останали войници, на всички онези момчета, строени под знамето на Родината. Цялостното творчество на Йовков е един продължителен проповеднически разказ за това как трябва и как не трябва да се живее. Не как се е живяло преди и как се живее сега. В неговите герои има нещо императивно. При всичката им нежност, ранимост и крехкост, те излъчват ненатраплива назидателна сила, която заразява. Тук се крие поредният парадокс на Йовковото творчество. Разказът за това как трябва да се живее започва с това - как трябва да се мре...

...За светоусещането на Йовковите земляци патриотизмът се изразява чрез тяхната религиозност и затуй има легендарни измерения. Именно тук започва пътят на освобождаването на земляците от строго определената им национална идентичност. При целия патриотичен смисъл, който носят, при цялата си категорична етническа идентификация, Йовковите герои от този разказ някак неусетно се освобождават от конкретната си националност, олекват, въздигат се не само над българската, а над всяка национална определеност и напомнят за блаженото детство на човечеството, когато държавите още не са били измислени. Нека си спомним тук начинът, по който Йовков разгръща в образи Дебеляновото прозрение, че мъртвият не ни е враг. При описание на бойното поле при Кайпа, от едно джезве и още няколко вещи, загубили по пътя към идващите времена своя стопанин, той пролива своята и нашата сълза над смъртта на Войника, над смъртта на Човека, който е българин, турчин и всякакъв друг едновременно...

...Изключителността на Стоил има още едно, твърде интересно измерение. Още при въвеждането на героя, а неколкократно и по-късно, Йовков обръща внимание, че дрехите на героя не са по неговата мярка. В това читателят ще съзре съвсем логичната последица от неговия висок ръст - просто не е имало подходящ шинел. И ще бъде прав, но не напълно. Зад тази непомерност стоят не дрехите, а Стоил. И не толкова външните му белези, а неговата дълбока същност. Той не е от мира сего, с неговите уредби, закони, войни, дрехи... Той е другосветец, според сполучливата дума на Енчо Мутафов. Зад външно безукорния войник живее неговото отрицание. В далечния план на войнишката му неугледност личи неговата изключителност, неговата другост. Някак грубо Йовков рисува своя герой, държи на неговата некрасивост в тия войнишки дрехи. И нещо, което е от изключително значение - Стоил не е мъжествен. Поне не толкова, колкото предполага ръстът му: "Стоил е наистина много висок и едър, но няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато имат обикновено твърде снажните хора." Следователно в Стоил би трябвало да има нещо женствено. И наистина има. Неговата фигура, неговото поведение издават непостижимата вътрешна хармоничност на човек, който има филогенетична памет за архаичните, митични времена на андрогините. Памет за двуполовия характер на човешкия дух - мъжествено-женствен, завършен, цялостен, съвършен. Сред останалите герои Стоил създава усещането за самодостатъчност, за човек, който може да мине без останалите. В своята интровертност той противостои на Никола, който се изявява непрекъснато чрез другите, върху тях рефлектират и думите, и делата му. Чрез своите характеристики Стоил съществува като завършен свят, който може да функционира отделно и независимо от групата на земляците...

...Своеобразен контрапункт на Стоил е Никола - подчертано мъжественият, мъжкарят. Както го въвежда Йовков, той е "весел, приказлив и малко ексцентричен човек". Никола е и "прочут ловец, затова смята войната като своя стара професия. Той е здрав, снажен, червендалест, има внушителна и войнствена фигура". Никола има всички качества на Стоил с обърнат знак. Както забелязва още Иван Мешеков, Никола не е човек на земята. До нивата на Стоил в Брешлян е неговата колиба, пространството на неговия свободен и агресивен труд. Син на гората, Никола изначално е програмиран като природен човек, който пряко, непосредствено консумира благата на живота, предизвиквайки непрекъснато смърт...

...Никола е скитникът, той е такъв още преди войната, неговото царство е некултивираното, неусвоеното пространство на гората, отвъд която са вече нивите, при това, тъкмо нивата на Стоил. Двамата герои са от двете страни на цивилизаторската разграничителна линия между култура и природа. Затова Никола е и толкова подвижен, лек, непрекъснато ходи из лагера, спира се, постоянно се шегува. Не позволява дори на автора да проникне малко по-надълбоко в него.Той е изобразен изцяло отвън...

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум