Литературен форум  

Брой 24 (508), 18.06.2002 - 24.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КОНКУРС

Как се журира

 

Когато 250=33. И когато 33 е функция на собствена "математика". И когато поезията е уравнение, което се решава по телефона. Плюс (много плюсове) за наградените автори. Минус 700 непрочетени стихотворения. В скоби вече стои красивата идея за Национален поетичен конкурс за любовна лирика. Равно на "Магията любов ", Казанлък, 2002.

Имаше една мисъл на Уди Алън, че конкурсите са безсмислени, защото е много трудно да кажеш, че едно нещо е по-добро от друго. При това, казано без ирония и усмивка. Май тази мисъл изтърва и последния влак до Казанлък.

Казанлък, 2 юни, къща-музей "Чудомир", финал на Втория национален конкурс за любовна лирика "Магията любов". Наградите са връчени. Лауреатите четат. Хубава поезия. Аплодисменти. И вълнение, което, ако не дишаш, няма как да напишеш. И между синкопите на поетичния ритъм, който скача от "ще заколя твойте 100 любовника" (Румен Денев, първа награда) до "нощем сънувам радости, които добиват контури на болка" (Женя Димова, първа награда), застава Валери Станков - член на журито и миналогодишен лауреат на конкурса. Държи бял плик. А в него бомба. "Аз съм чел само 33 автора от всички 250 участници в конкурса. Тези стихове ми бяха пратени по пощата, за да ги оценявам по някаква точкова система. Нямам понятие и не са ми дадени работите на останалите 220 участника". Негодувание със силата на цунами връхлита физиономията на притихналата в стихове публика. Разрушителен ефект. След него всяко журналистическо любопитство тръгва да търси останките на истината.

Петър Марчев - член на журито, редактор в казанлъшкия вестник "Искра" и местното списание " Кула", автор на две белетрестични книги

Ж.Ст.: Как коментирате упреците към вас?

П.М.:То не беше точно упрек. Аз не го разбирам така. Имаше недоволство от местен автор, че стиховете му не са четени от журито. Но такъв проблем няма. Защото творбите на всички казанлъшки автори са изпратени до журито.

Ж.Ст.: А на останалите участници? Защото те са над 250, а не само 33.

П.М.: Това е една нормална практика. И този, който търси тук някакъв скандал, стои далеч от кухнята на литературните конкурси. Само си представете какъв обем са стихотворенията на 250 човека. Два огромни сака, пълни със стихове. Как да ги изпращаме по пощата?

Ж.Ст.: Ще има ли трето издание на конкурса?

П.М.: Иска ни се, макар че след такива скандали, разбирам, ще е много трудно. Не знаете с цената на какви усилия организирахме това издание.

 

Силвия Чолева - член на журито, редактор в сп."Сезон", журналист в БНР, автор на 5 книги

Ж.Ст.: Другият член на журито имаше упрек към организаторите в некоректност към всички участници в конкурса. Как ще го коментирате?

С.Ч.: Аз съм била жури на няколко литературни конкурса и навсякъде се действа по различен начин. Това не зависи от членовете на журито. Това зависи от организаторите. В този смисъл аз не мога да имам упрек към тях.

Ж.Ст.: И вие ли получихте стихотворенията само на 33 автори от общо 250?

С.Ч.: Да.

Ж.Ст.: И това не ви притеснява?

С.Ч.: Вижте, аз съм изчитала и по 200. И трябва да ви кажа, че ползата е същата. Накрая винаги остават по 30-40 качествени автори. От тях излизат наградените. Това е като при маратоните - обиколка на Ню Йорк или на София. Тичат баби, деца, всякакви. Накрая остават фаворитите.

Ж.Ст.: Кои бяха вашите фаворити на този конкурс?

С.Ч.: Двама бяха. И до последно се колебаех кой да избера - дали Женя Димова, която познавам от стиховете й, или Сашо Серафимов, с чиято поезия се запознах сега. Аз не приемам писането от 70-те години на миналия век. Ние вече живеем в 21-и. И трябва да знаем какво пишат хората по света, какво пишат добрите поети на България. И не е добре, когато нещата се дърпат назад. Наиситна не е добре за българската поезия. И пак се връщам към началото. В конкурсите винаги има недоволни. В случая не е важно кой е спечелил. Важното е поезията да спечели.

Валери Станков - член на журито, директор на университетско издателство " Черноризец Храбър", Варна, автор на 15 книги, от тях - 12 поетични.

Ж.Ст.: Ако догодина трябва да журирате конкурса "Магията любов" ще го направите ли?

В.Ст.: Да, но при други условия.

Ж.Ст.: Какви?

В.Ст.: Първо - да имам поглед върху всички участници. А не като тази година да прочета само 33 "подбрани" от Петър Марчев автори. И второ - да не журирам по телефона. Ние не сме се събрали да се "бием" за всяко едно стихотворение, предложено от нас тримата. Ние не сме обсъждали качествата на нито един от авторите. С Петър Марчев се чухме само два пъти по телефона. И толкова. Даже със Силвия Чолева въобще не съм говорил. Дори не знам нейното становище за наградените.

Ж.Ст.: Какво спечели и какво загуби поезията след този конкурс?

В.Ст.: Аз съм бил председател на жури повече от 20 пъти и мога да кажа, че това е най-скандалният конкурс, на който съм попадал. Поезията, слава богу, не загуби. Но и не спечели. Загубиха организаторите. Заради превишените си права. Не зная защо някой реши, че той трябва да направи "отсявката" и така да спести усилията на останалите членове на журито.

И накрая - ако имаше нещо неоспоримо на конкурса - това бяха лауреатите. Заслужаващи добрата дума на публиката. И извинението на организаторите. За това, че станаха без вина виновни и малко нещастни в щастието си на победители. Румен Денев (Казанлък) и Женя Димова (Казанлък) си поделиха признанието "Любовна степен Магистър". На сантиметър под него останаха Катя Стоилова (Пловдив) и Сашо Серафимов (Добрич). И още една награда, на организаторите, за Милка Стоянова (Бургас) . И едно напомняне към тях от Шекспир " Светлина, която търси светлина, светлината от светлик лишава".

Интервюто взе: Жанета Станкова

Българската литература

© 2002 Литературен форум